Случвало ли ви се е да видите някого по улицата и да ви се струва страшно познат, обаче да не знаете откъде? Има много лица и физиономии, които ни влизат в съзнанието, дори и да сме видели човека само за няколко секунди, докато сте се разминали по улицата. След време може да се сетите, а може и не. Ако отговорът е да – то вие може би сте готови за разпознавачи.
Какво всъщност представляват разпознавачите? Това са хора, които могат да видят дадено лице за няколко секунди и да го запаметят. Освен че по този начин тренират добре паметта си, те развиват и важно качество, което е полезно на… полицията. Всъщност всеки детектив към дадено управление минава през такъв текст. Но в последните години бройките на заинтересовани в сверата хора намаляват и затова има търсене.
Разпознавачите привличат вниманието и на университета „Гринуич“ в Англия, за да се достигне до по-дълбоко ниво на изучаване на мозъка. Чрез проучване на подобни хора ще може да се разбере как може да се превърнеш в разпознавач, защото до момента това се води като вродено качеств. Дали обаче чрез извършване на определени действия, ще може да се стимулира развитието му? Нека учените да кажат.
А вие може ли да кажете, че разпознавате хората и че ги помните? Ако се чудите дали имате качества на разпонзавачи, то може да направите един тест. Той е специално разработен от преподавателите в „Гринуич“. В случай, че сте се справили отлично, може да се включите в тяхната програма и да научите нещо ново за себе си. А заедно с това и да помогнете на човечество в разкриването на още една мистерия.
Оставям ви и линка с теста тук.
Viano – сребърната бижутерия за жени
Бижута – най-любимата дума на всички жени. А особено и когато са нежно сребърни, персонализирани и в голямо изобилие. Такава е и онлайн сребърната бижутерия Viano. На нея попаднах както започват всички невероятни истории – случайно, търсейки подарък за моята майка. А какво последва, ще ви споделя в този материал в блога.
Когато става въпрос за подарък за близък човек, винаги искаш да измислиш нещо различно, оригинално и красиво. Да, ала когато вече толкова много време си подарявал по няколко подаръка годишно, започваш да се изчерпваш. Но този път съдбата бе на моя страна. Търсейки в интернет перфектният и различен подарък за моята майка, попаднах на невероятни сребърни талисмани.
Идеята за гривна, която се комбинира с висулки и различни сребърни елементи със или без цирконий, ми се стори много привлекателна. Въпреки че бях подарявала на майка ми бижута, то те не бяха с определена символика и спрямо интересите ѝ. Разглеждайки предлагания асортимент, който според мен наброява 200 артикула, открих интересни предложения.
Избрах талисман, който може да се комбинира със сребърна гривна или сребърно колие. Той е във формата на знака на супермен, но на него е написано Super mom. Тъй като майка ми обожава рози, реших да я изненадам и с още едно сребърно украшение, което да е именно във формата на красивото цвете. А като бонус – то бе инкрустирано с камъчета. Спрях се и на трети артикул – нежна гривна, върху която може да ги постави. Само ще кажа, че закопчалката на бижуто е във формата на сърце и така се получава все едно са три елемента на нея.
Среброто за жени е винаги добра идея за подарък. Затова разберете вашата дама от какво се интересува и просто изберете талисман, който да го изобразява. Може да разгледате много сайтове, но в сребърната бижутерия на Viano, аз открих моите прекрасни попадения, които, сигурна съм, ще зарадват и още много мои близки.
Нови срещи по стар начин
Да намериш правилният човек за теб е може би най-трудната задача на света. Някои изваждат късмет и просто се случва. Други се запознават на какви ли не места и отдават срещите си на чистата случайност на съдбата. При трети е необходимо да целунат много „жаби“, за да открият човека. Но днес аз няма да деля хората, а ще ги обединя, защото водеща е любовта.
Преди години хората от нашето поколение се запознаваха чрез приятели, познати или на някой повод или събитие с някого и се уговаряха да излязат. Опознават се, докато прекарват време заедно и така се влюбваха. Но този начин сега някак остаря. Не че не може да се запознаеш с готини хора на партита или чрез приятели. Обаче няма да се уговорите веднага да излизате, а ще си пишете.
Тъй като в момента водещи са комуникациите, които най-вече се провеждат онлайн, нормално е и срещите да се прехвърлят там. Профилите в социалните мрежи са най-бързият и лесен начин за свързване. Но заедно с тях има и още хиляди приложения и сайтове, които предлагат същото. Даже в монета все повече набира популярност новата опция на най-използваната мрежа у нас – Facebook Dating.
Идеята е малко ученическа и напомня точно за онези отминали години. В тази част на социалката се регистрираш с няколко клика и избираш кои данни да се вземат от профила ти там. После маркираш някои от приятелите си, към които имаш интерес. Ако и те направят същото и те отбележат, то тогава се получава свалката. Навява ми спомена за писането на валентинки.
Ефективността на новата платформа обаче все още не може да се определи колко е, защото е на родния пазар едва от октомври миналата година. Но основната идея е, че може да свързваш и с хора, които имат еднакви интереси като теб. Тоест ако сте отбелязали сходни филми, събития, книги, музика, което означава, че имате за какво да си говорите и се срещате както преди, но само че онлайн. Явно всяка мода е добре забравена стара такава.
Тайната на хороскопите
Няма как да не сте попадали на хороскопите по различните медийни или забавни сайтове. А за по-старата генерация – и тези във вестниците. За някои от тях пише, че са съставени от конкретен астролог и е изписано неговото име. Но пък за други няма абсолютно никаква информация и няма как да не се запитаме кой всъщност ги съставя?
Аз също съм любител на това какво вещаят звездите и затова си позволявам често да по прочитам за моята зодия. Понякога наистина няма нищо общо с действителността, ала друг път сякаш познават напълно. Не знам дали се дължи на внушение, или на нещо друго, но се кълна, че голяма част от предсказаното, ми се случва.
И така, за да бъда сигурна, че наистина хороскопът ми може да разкрие бъдещето, реших да потърся по-достоверна информация относно това как се случват нещата. По случайност или не, моя позната работи в един сайт, в който също имат такава колонка. Тя е репортер, но все пак реших да попитам кой е астрологът, който списва рубриката. Отговорът бе – всеки може да го прави.
Бях изключително озадачена как това е възможно – нима всички имаме подобни способности? Не! Всъщност тъй като животът според звездите и планетите е доста често проследяван, дори и сериозните медии отделят такова място за него. Но понякога няма как да имат бюджет и затова с него се занимават репортерите. Това означава, че този от тях, който е по-свободен, понаписва и някой ред за зодиите.
Предполагам, че не ви разкривам някаква грандиозна тайна, която ще промени човечеството. Но това е само напомняне да внимавате какво четете. Винаги проверявайте достоверността на информацията или поне кой я е съставил. Ако няма автор – то явно някой друг си играе със съдбата и ви предрича определени бъднини.
От страст в мания
Онова изпепеляващо чувство, което предимно свързваме с любовта – страстта. Всички знаем за нея и сме я изпитвали в тази ѝ позната комерсиална форма. Но истината е, че тя съществува и в друг вид. Често например се изразява в хоби, забавление, работа и дори мечти. Но трябва да внимание с нея, защото много лесно може да изпуснем тази необуздана наша човешка сила и тя се превърне в мания.
Всъщност страстта е тази, която поддържа влечението ни към силните усещания. Тя ни дава нови емоции и ни запалва, за да се изстреляме нагоре. Такъв пример е хобито, което често прераства в бизнес и работа. Друг път пък е олицетворение на изкуството, оставящо нещо на света. Трети – просто ни обогатява вътрешно и ни кара да се чувстваме по-щастливи и смели.
Изненадващо обаче е, когато страстта вземе превес над нас и ни тласне не по пътя на успеха, а по този надолу. Мислите си, че е невъзможно? Напротив, даже това е най-вероятният вариант, ако не се преосмисли като нещо висше. А за да не са думите ми просто „хвърчащи“ в пространството, ще ви дам и простичък пример.
Представете си човек, който обича модата, дрехите, обувките, аксесоарите. Той непрестанно следи този фешън свят и се стреми да се сдобива с ценни продукти. В тази си страст, предполагате, че ще стане моден редактор или ще работи в сферата. Не е изключено, ала в повечето случай се достига до скъпи покупки над бюджета, които водят до кредити.
Именно непремереността на страстта и пускането ѝ изцяло на свобода ни лишава точно от волността ни. Затова не трябва тя да бъде чувство, на което да се отдадем напълно и мания, която да ни погуби. Вкарването ѝ в релсите на стремежа и използването ѝ като подтик към достигане по-високи цели е нейната сила. Нека да я използваме правилно.
Пол „те“
Знаете ли какво означава един човек да бъде небинарен? За мен това бе нова дума, която влетя в речника ми от едно, разбира се, звездно признание. Става въпрос за разкрието на певицата и актриса Деми Ловато, която заяви, че вече не се определя като мъж или жена и иска към нея да се обръщат с те/тях. Именно това е и значенето на думата небинарен.
След кратко проучване се оказа, че и други звезди са преминали към това обръщение. Има даже един парадоксален случай със Сам Смит, който не може да получи музикална награда, защото не спада към никоя от категориите за мъж/жена изпълнител. От институцията обаче казват, че ще помислят за промяна на категориите, но това все пак е дълъг процес и трябва да е добре обмислен.
Именно оттук пък се замислих и какво очаква света ни. Дали след години няма да се върнем назад и да си спомним, че някога са съществували думите мъж и жена? Ако наистина все повече хора не се определят от единия или другия пол, означава ли, че и битовизмите ни ще се променят драстично? А ще се получи ли поява на трети пол „те“?
Всъщност май този процес вече е започнал. Тенденцията около новото обръщение идва от LGBT организациите, които наричат себе си „азбучна мафия“. Тъй като те подкрепят различните полове, определящи се от самите хора. Така, по тази логика, може да има не два или три пола, а множество – дори за всекиго по отделно, ако желае.
Не пиша този материал с хейт или нещо подобно. Просто се опитвам като го напиша, да осъзная малко по-добре какво се случва. А вие, моите читатели, имате ли мнение по темата? Какво мислите за небинарените хора? Не е необходимо да пишете, просто си помислете.
Усмивката има ли сила?
Предполагам всички сте чували за силата на усмивката. Тя може да привнесе настроение, да добави още хубост на лицето на човек и да зарази с позитивизъм. Но вярвате ли, че именно усмивката може да повлияе на тялото ни и да го освободи от болните клетки? Може би е малко фантастично и напълно невярно, но прочетох и за подобен случай на писател.
В една от книгите си Норбеков разказва много интересна история. Той е научил за монаси, които всяка година през определен период лекуват няколко болни човека. Затова той заедно с оператор и режисьор отива при монасите, за да научи, запише и покаже на света техните невероятни техники за здраве. Там обаче го очаква голяма изненада и цялата тази подготовка губи смисъла си.
Всъщност монасите не предприемали никакво лечение, а карали болните да се усмихват и да извършват ежедневни дейности. Така задачата на Норбеков била да носи вода от кладенец. Не че в манастира нямало помпа и чешма, но той трябвало всеки ден да извървява няколко километра и да носи менците с вода. Но ако се върне намръщен или не се е усмихвал достатъчно, го изпращали пак.
Извършвайки тези задължения всеки ден, те стават рутина, навик. Да си изправен, да се усмихваш и да забравиш егото си – то само ще ти тежи заедно с тежките делви вода. Всъщност след 40 дни престой писателят постига вътрешният мир, за който е мечтал, а спасение получават и операторът, и режисьорът.
Изводът е, че трябва с осанка и усмивка да вървим напред, да бъдем щастливи, лицата ни да изглеждат добре, но не за собствено задоволство. По този начин ще даваме кураж на останалите и те да забравят и да се усмихнат. Затова да, усмивката може да лекува – най-вече духа ни.
Сексуална зрялост
Преди няколко дни попаднах на вълнуваща статия, свързана със сексуалната зрялост и взаимоотношенията между мъжа и жената. Може да ви се струва малко дръзко, но прочетеното ме впечатли, а и в блога нямам подобна тема. Точно затова се надявам, че ще ви бъде интересно, изваждащо ви от зоната на комфорт и в същото време полезно.
Най-важно е да разберем, че сексуалната зрялост не зависи от периода на развитие на органите. Определено този етап изпреварва емоционалното съзряване. За някои може това да звучи смешно, но всъщност знаете ли, че имаме сексуална енергия, която се равнява на творческата? А знаете ли как това повлиява на целия ни живот занапред?
Чрез извършването на полов акт между мъж и жена се създава живот. Точно затова на сексуалната енергия се казва още творческа – тя създава най-висшето и съвършено нещо в света, наречено човек. Но заедно с това, тя спомага и за получаването на по-добри идеи и за по-добра концентрация за случващото се около теб и избора на правилна реакция за действие.
В статията, изхождайки от тези факти, твърдяха, че жените съзряват на 21 години, а мъжете на 23. До този момент те са опознали себе си и знаят повече за емоциите и душевните си състояния. Тогава вече се отварят към света, разбират го, осъзнават го или поне започват тези процеси. И затова тогава е подходящият момент да се води полов живот.
А и трябва да се каже още нещо много важно. Сексуалната енергия не е неограничена, а с определен капацитета. Затова колкото повече я използваме от по-ранни години, толкова по-голям е шансът в средна възраст тя да отслабне значително. А тога не просто творческата ни енергия за създаване на живот ще намалее, но и тази за пълноценност.
Житейските цели и самочувствието
Колкото и да не ви се вярва, ние хората още от деца си поставяме и преследваме цели. Дали е свързано с това да ни купят играчка, да спечелим на дама, или да завършим престижен университет – има движеща мисъл, която ни кара да изпълним желанието си. Но от какво точно зависи успехът ѝ и може ли да го конкретизираме с една дума?
Отговорът е да! А думата е самочувствие. То, разбира се, е свързано с високата и реална самооценка, която показва точно къде сме позиционирани ние в света. Ясната представа за адекватността на сегашния момент е ключова за реализирането на каквото и да е начинание в дните ни. Именно тук е разковничето.
Ако трябва да погледнем философски, то целите в живота са въпроси, които са предмет на нашето възприятие за себе си. В този смисъл, ако субектът има по-добра себе-концепция, той ще повярва, че е способен да постига по-добри неща в живота. А това несъмнено ще го провокира да направи всичко възможно, за да се получи по неговия начин.
Доброто самочувствие ни помага да поемаме и изпълняваме отговорностите си по-добре. По този начин разбираме, че не само е достатъчно да можем да завършим задълженията си, но също така е важно да ги изпълняваме добре. Именно прецизирането е основната цел и малките детайли помага за постигането на всичко.
Вие съгласни ли сте с тази житейска философия? Аз напълно подкрепям твърдението, че първо се нуждаем от самочувствие, което е изградено на реална самопреценка и след това вече може да покорим света. На думи е изключително лесно, но действителност отнема много време, усилия и ситуации.
Може ли да бъдем минималисти?
Наскоро попаднах на едно интервю на българин, който е второ поколение имигрант в Германия. На пръв поглед темата няма да ви заинтригува, но ако ви кажа, че този човек живее в 8 квадрата и има около 300 на брой вещи? Истински минималист, нали?
Някои от темите в интервюто ме изненадаха, защото се оказа, че българинът е избрал този начин на живот не само заради разбирането си за света, но заради околната среда. Основната причина да иска да живее в жилище от 8 квадрата е, че това е оптималното пространство за извършване на основните му задължения, а пък и се отопля лесно и ефективосъобразно.
Тук, разбира се, е намесена и работата му, която го позволява. Българинът работи от вкъщи, тоест няма ограничение от коя точка на света ще го прави. Въпреки това той не избира охолни жилища, интересни дестинации, които на база получените приходи са нищожни като разходи. Според него именно големите жилища включват голяма площ за строеж, отпадъци и унищожаване на околната среда. А вие замисляли ли сте се на тази тема?
Оттук се зародиха и моите съждение, дали мога да се превърна в минималист? Колко площ ми трябва за пълноценен живот? Колко вещи са ми наистина необходими? Как моите действия повлияват на климата и околната среда? Не искам да звуча като природозащитник, но все пак темата е интересна.
Точно затова достигнах до извода, че през тази година ще заложа на минимализъма в начина си на живот. Няма да изпадам в крайности, но няма и да прекалявам. Ще се опитам да оптимизирам жилището си, средствата и способите за отопление, обличане и хранене. Не е много, но пък е отправна точка за нов живот през новата година. Вие бихте ли приели минимализъма?