Изпробвайте нови рецепти, за да готвите с желание

Имам си теория относно готвенето. Тя е, че поред него хората се делят основно на 4 вида. Такива, които…

  • могат да готвят и го правят
  • не могат да готвят, но се опитват и експериментират
  • могат да готвят, но не го правят
  • не могат да готвят и не искат да се научат.

Sweetgreen_Guacamole_GreensА всъщност всеки човек започва да изгражда кулинарната си култура от нулата. Опитът се трупа с времето, както и знанията. Може би сте имали майка, която ежедневно е приготвяла вкусотии у дома и сте попивали рецепти от нея. А може би тя не ви е допускала до кухнята, за да не й се пречката? Много студенти пък правят първите си стъпки в сферата на кулинарията, когато заживеят по-самостоятелно в общежитие или кавртира и са принудени сами да си приготвят храна. А на някои хора никога не им се е налагало сами да си готвят, защото винаги е имало кой да го прави вместо тях.

Моята теория е, че за да усъвършенствате кулинарните си умения, са необходими следните 2 неща. Първо, да те притисни неволята, и второ, да имаш поне мъничко желание да се научиш.

Всеки започва да трупа кулинарен опит с елементарни рецепти като пържени и варени яйца, супи, сандвичи, картофи на фурна или пържени и т.н. Ключът към поддържането на ентусиазъм в кухнята (както и с всичко друго в живота) е разнообразието. Най-напред е желанието да експериментираш и да предизвикаш себе си. След това е желанието да продължиш с нови и по-сложни рецепти, които да приготвиш. Разнообразявайте, за да видите колко голямо е задоволството, когато приготвите нова вкусотия и тя се изяде бързо-бързо.

Чудите ли се за какви рецепти става въпрос?

Ами, може да е и нещо по-бързо като сос гуакамоле или песто. Може да изпечете риба на фурна по нова технология. Да пробвате крем супа с различни съставки (царевица, грах…). Може да забъркате и непознат ви до сега сладкиш като орехов или ябълков пай. Или да сервирате салата с рукола, спанак, кедрови ядки и какво ли още не. Ако сте привърженици на месната кухня, експериментирайте и с нещо в този дух.

Най-важното е да пробвате нови неща поне от време на време. Когато усъвършенствате една рецепта, преминете към следващата. Гарантирам, че така готвенето ще ви стана значително по-приятно занимание 😉

Читателите на книги ще разберат най-добре

aep4DYO_700bКои са най-щурите неща, които сте използвали в ролята на книгоразделител?

В момента повечето нови книги на пазара се продават със собствен разделител в тях, но дори когато имат такъв – той лесно се губи. Нали? И когато не разполагате с друг вариант, посягате към онези неща, които са ви под ръка и могат да ви свършат работа веднага.

За да си отбележа докъде съм стигнала в книгата, която чета, аз съм използвала какво ли не. Най-често посягам към джобни календарчета или визитни картички, защото са малки, но са направени от по-твърда хартия. Използвала съм също билети от автобуси, влакове и дори от кино или театър. Отбелязвала съм си страница и като леко прегъна едното й ъгълче…

Случвало се е обаче да пригодя в ролята на разделител за книги някоя салфетка, откъснато листче хартия, линийка… ако е за малко, дори съм оставяла телефона си на съответната страница.

Истината е, че и много други неща могат да влязат в такава употреба –  касови бележки, лепящо листче, картичка, плик за писма, етикет от някоя дреха, ъгълче от опаковка на ядки или солети…

Само истинските и запалени читатели ще разберат проблема с книгоразделителите и че когато нямаш такъв – пригаждаш друг предмет към съответната роля. Вие какви импровизирани кноигоразделителли сте ползвали до сега?

Ако приказките на Братя Грим… са истина

Някога задавили ли сте си въпроса какво би било, ако фантастичните истории, които четяхме, бяха истина? Светът щеше да е доста объркано място, нали? А любопитно ли ви е да го видите? Защото телевизията е тази, която вдига завеси и ни показва един по-различен свят от този, който обитаваме…

В последно време се запалих по един фентъзи-криманел сериал, който се завърта около идеята, че приказките на Братя Грим не са измислица, а реални истории. Името на сериала респективно е „Грим“, а пилотният му епизод е излъчен на 28 окт. 2011 г. От тогава насам са реализирани 4 пълни сезона, а тази есен очакваме началото и на 5-ти.

Главното действащо лице в сюжета е детектив Ник Бъркхард, който ненадейно се сдобива със способността да вижда света такъв, какъвто е в действителност. Този свят се оказва много по-различен от онзи, който ние познаваме. Оказва се, че сме заобиколени от най-различни Същества, които се крият зад човешки образи, и не всички от тях са добронамерени…

 

Какаото – храната на боговете

Знаете ли, че древните ацтеки наричала какаото „храна на боговете“? Те и маите били първите, които култивирали това растение, след като открили ненадминатите му качества и дори го смятали за свещено. Консумирали го в суров вид, приготвяли с него различни напитки и дори го използвали за разменна монета.

В днешно време най-познато ни е онова сладко изкушение наречено шоколад, в чийто състав присъства тази тайна съставка! Всички го обичаме, нали?

cacao beansЗнаете ли обаче, че какаовите зърна могат да се консумират и сурови? При това е по-полезно, ако ги приемаме под такава форма, вместо изпечени или минали през друга термична обработка, защото тогава губят част от полезните си свойства.

Суровите какаови зърна действат буквално като енергийна бомба! Спокойно можете да заместите дневната си доза кафе с няколко от тях. А нали знаете и как ви се приповдига настроените, когато хапнете парченце шоколад? Това се дължи на какаото и захарта в състава им. Нещо подобно се получава и когато хапнете какаови зърна с тази разлика, че те не са сладки, а имат леко нагарчащ вкус. Хубаво е първо да ги задържите за няколко секунди в устата си преди да ги схрускате. Какаови зърна обаче са по-ниско калорични и със сигурност имат по-малко съдържание на захар в сравнение с шоколада (било то и екстра тъмен шоколад). Действат засищащо и дори да хапнете само 3-4 от тях и след това няма да имате апетит за допълнително. Дори може да ви помогнат в борбата с излишните килограми!

И ако казаното до тук не ви стига, нека споделя следното. Суровите какаови зърна са много мощен детоксикатор. Съдържат повече антиоксиданти в сравнение със зеления чай, боровинките, виното или друга позната ни храна с подобен ефект. Похапването им значително увеличава нивото на серотонин – хормона на щастието. Освен това тази „храна на боговете“ е богата на много витамини, сред които такива от група B, C и E. Сред минералите, които преобладават в състава му са, калций, магнезий, мед, калий и други.

Е, убедих ли ви да опитате нещо ново, когато пак ви налегне глад в следобедните часове?

Да се отървем от собствените навици, които не харесваме

Всеки човек има нещо, което не харесва у себе си. При жените това най-често е свързано с външния им вид и желанието им да бъдат по-красиви. При мъжете… не знам, може би някой от тях ще каже 🙂

Въпросът е, че всеки от нас има моменти, когато се дразни на себе си. Ето, давам ви един приятел за пример. Уж не е геймър, уж е успял млад мъж, а на скоро се вманиачи пак по компютърните игри и ми се оплаква, че заради тях си лягал втора вечер подред в 3 през нощта. Няма лошо да го прави в петък или събота вечер, но не и през делничните дни, когато започва работа в 8:30 ч. При това положение едва ли е в най-добрата си форма на работното място след едва 5 часа сън. Хубавото при моя приятел е, че напълно осъзнава кой е източникът на проблема му и знаете ли какво направи съвсем на скоро? Деинсталира си въпросната компютърна игра, за да не се изкушава да си я пусне отново! За тази си постъпка аз го награждавам с голямо Браво! Сигурна съм, че вече е доста по-пълноценен на работа и се наспива по-добре.

Мисля, че примерът му е удачен за това как се е отърсил от един свой лош навик.

worried woman biting her nailsАко и вас нещо ви изкушава до степен да си вредите, мисля, че е добре също да се замислите по въпроса. Неприятното е, че навиците по принцип са дълбоко заложени у нас и за да се отърсим от тях, ни е необходима силна воля.

Затова за много хора е трудно да откажат цигарите например и всеки открива различни причина, когато реши да го направи. Едни хора се опитват да живеят по-здравословно, други искат по-бели зъби, трети да са по-атрактивни за половинката и т.н. Много навици, имаме от които бихме искали да се откажем. Аз например често си хапя устните и единственото ми решение за този проблем е винаги да имам под ръка балсам за устни, за да ги омекоти и да не ме дразнят. Други хора пък си гризат ноктите, имат вечния навик да закъсняват, да забравят, да злоупотребяват с това или онова и т.н.

Ключът към преодоляването на навик, който ни дразни, е, първо, да осъзнаем кое е нещото у нас, което желаем да преустановим. Второ, да решим кои са външните фактори, които ще ни помогнат в тази насока. Трето, да се вземем в ръце и да се мотивираме сами. Защото всичко, което вършим, го правим за себе си, а не за някой друг!

Защо е важно да четем книги от различни жанрове

„Аз обичам криминални романи! Чета само книги на Агата Кристи!“. Позната ли ви е подобна реплика? А чували ли сте някой да каже: „Толкин е №1, откакто прочетох „Властелинът“, само фентъзита си купувам…“

BannedBooks_ShelfКогато някой ми сподели нещо подобно, винаги един и същи въпрос изниква в съзнанието ми: Защо?  Има толкова голямо разнообразие от жанрове, автори и книги, че недоумявам защо на някого му е нужно да се ограничава само в една насока. Тук не говоря за предпочитания – и аз бих прочела цялата библиография на Харпър Ли, но уви до момента тя е написала само известния й Присмехулник. Това означава ли, че трябва да се огранича само с четенето на тази книга? Не, разбира се…

Да разнообразяваме в читателските си навици и да се запознаваме с различни жанрове е много по-обогатяващо, отколкото да се ограничаваме само в една насока. Когато влезете в книжарница, само един рафт ли гледате, или оглеждате всички изложени книги? Аз правя второто и често си купувам книги, каквито не съм чела до сега. Просто ми е любопитно да се запозная с нов за мен вид творчество. Забелязала съм например, че фентъзитата и фантастиката са ми много увлекателни и определено въображението ми се активира, когато ги чета. Същевременно някои любовни и по-женски романи ме разчустват и събуждат емоционалната страна у мен. Пътеписите, от своя страна, въпреки че са по-описателни и монотонни, ми дават възможност да се докосна до непознати култура и да „посетя“ нови места без дори да напускам дома си. Има някои исторически романи, които също са ми били страшно увлекателни и историята с реални лица и събития е преплетена по такъв зашеметяващ начин, че в даден момент се питаш: Така ли е станало наистина?

Да четеш разнообразни неща е обогатяващо и полезно. Надявам се, че успях да ви убедя в това твърдение. Ако не съм, пробвайте, за да се убедите сами.

5 начина да намерим нови приятели

Случвало ли ви се е да се озовете в напълно непозната среда, където нищо не ви е познато? Нямате приятели, нито познати. Не знаете къде са най-близките магазини, къде има хубав ресторанта или кино… просто сте хвърлени в дивото. Какво да правим в подобна ситуация? Как да се приспособим по-лесно и да се сприятелим? Да завържеш ново приятелство никога не е лесно, но мога да ви дам няколко съвета в тази насока…

friendship1) Опознайте колегите си – предполагам, че на това ново място ще ви се наложи да започнете работа, за да си изкарвате някакви пари. Опознайте колегите си, общувайте с тях и се сприятелете. Щом работите заедно, очевидно имате поне една обща тема за разговор.

2) Запишете се да учите – така не само че ще обогатите общата и професионалната си култура, но ще се запознаете с много хора, които явно имат сходни на вашите интереси. Не е нужно да започнете ново висше образование, специализиран курс също върши добра работа.

3) Тренирайте – дали ще е аеробика, пилатес, танци или друг вид спортно занимание няма значение. Във фитнеса или в залата за групови занимания можете да срещнете достатъчно нови хора и в последствие да се сприятелите с някого от тях.

4) Говорете с приятели на приятели – когато се събирате на партите, рождени дни или по друг повод лесно ще забележите някой, когото не познавате. Какви ви спира да направите първата крачка и да заговорите този човек. Току виж се окаже, че имате повече общи неща, отколкото сте предполагали.

5) Съседите – с колко от тях сте разменяли по някоя и друга дума освен редовните „Здравей“ и „Довиждане“. В крайна сметка живеете толкова близо един до друг, че е срамота да се дистанцирате от възможността да завържете ново приятелство с някого от тях. Нали?

Работата изгражда характера. Особено ако е работа в ресторанти Happy

Характерът е нещо, което се формира постепенно. В най-ранните си години сме под въздействието на родителите си и те полагат основите на това в какви хора ще се превърнем, като пораснем. Когато започнем да израстваме и да мислим самостоятелно, се оказва, че най-много ни афектират приятелите. А когато един ден започнем работа, няма начин и тя да не оформи характера ни по някакъв начин. Вярно е, че вече сме завършени личности, но хрумвало ли ви е на практика колко ви променя работата и отношенията ви с колегите? Job interview young woman with business teamЗамислете се. Първият ви работодател ви е дал нещо много важно – най-стабилната основа, на която да стъпите, за да се оттласнете в последствие нагоре. Благодарение на него сте научили: какво да изисквате от следващите си работодатели, какво ви допада и какво не, каква работна среда ви харесва, с какви хора ви е приятно да работите, как искате да се държат с вас, какво заплащане бихте желали… Сигурна съм, че можем да продължим списъка.

Сега си представете, че първата ви работа е била в… знам ли, примерно работа в ресторанти Happy. Как би могло да ви промени това? С какво ще допринесе за оформяне на характера ви? Мога да говоря (почти) от първа ръка, защото имам първа братовчедка, която работи там от много време. Става дума за „моето Тони“, както обичам да я описвам. За нея това наистина беше първа работа и то точно в „онзи“ период от живота – студентските години, когато балансираме между лекции, изпити, срещи с приятели и работа. Графикът е натоварен! Затова тя си търсеше работа с гъвкаво работно време, която да е хем удобна, хем добре платена.

Тъй като имах възможност да наблюдавам в течение на няколко години как Тони се променя и израства пред очите ми, позволете ми да кажа как израсна и промени в положителна насока своя характер:

–Стана по-организирана и дисциплинирана. Научи се да работи по стандарт и да преследва високи цели;

–Стана по-комуникативна и подобри социалните си умения;

happy–Разбра какво е да получаваш именно това, което си заслужил (размерът на заплатата в Хепи винаги е бил обвързан с оборота на ресторанта + бонуси + допълнителни придобивки по различи програми). По едно време я включиха в програма „Лоялен служител“, вследствие на което Тони започна да посещава различни конференции, събирания, специални събития. Изпращаха я на разни обучения и придоби редица нови знания;

–Оцени предимствата на това да започнеш от най-ниското стъпало и да се изкачиш постепенно по професионалната стълбица.

Между другото не знам дали сте запознати, но мотивацията, било то вътрешна или външна, е нещо, което се губи изключително лесно. Важно е ти самият да си целеустремен, но по-важното е в каква среда ще попаднеш. Затова ми прави впечатление, че Тони все още изглежда високо мотивирана да се развива и да върви напред. Явно ръководството в Хепи е съставено от хора, които знаят как да поддържат мотивацията на своите служители, да изваждат наяве най-доброто от тях и да ги подтикват към постигане на максимално високи резултати. На мен Хепи ми изглеждат като чудесен избор не само за първи, но и за постоянен работодател.

Има ли незаменими хора?

Да, има незаменими хора. Това е моята лична теза, към която се придържам и защитавам. Въпросът е, че за да станем незаменими се изисква време, постоянство и усилия.

Ако говорим в личен план, това са най-близките ви и любими хора, които не можете да замените с никого на този свят – родителите ви, децата, братята или сестрите ви и т.н. Обичате ги и те също ви обичат, това е естественият ход на нещата. А стане ли дума за любов между двама души, сещам се за филма „Послепис: обичам те“, който по много красив начин ни показва, че истинската любов е на практика (почти) незаменима.

Сега да обърнем поглед към професионалната сфера, където да станеш незаменим е значително по-трудно и отнема много повече време. Ще ви издам стъпките една по една, така както ги виждам аз. Чрез тях дори обикновен служител може да се издигне до ниво незаменяемост, висша степен.

thy-doan-aiga-design-quote-chanel1) Изисква се малко късмет – първо, за да попаднеш на правилното място, където да се изискват точно уменията, които ти владееш;

2) Трудолюбие, прецизност и отговорност – това са най-важните лични качества, защото колкото по-добре се справяш, толкова повече отговорности ще ти възлагат, а с колкото повече задачи можеш да се справиш, толкова по-добър ставаш в сравнение с останалите. Разбира се, за да се получи всичко това, се налага да поемаш известна самоинициатива, старание и желание за работа. Това е правилният начин да изпъкнеш сред останалите;

3) Ъпгрейдвай се постоянно – тук не става дума само за придобиване на нови знания, умения и квалификации; постоянното ъпрейгдване означава нови запознанства, опознаваме на работната среда, трупане на информация относно клиентите, спецификата на пазара и всичко, с което е обвързана дейността на фирмата, в която работите. Не изключвам като опция например, ако сте заети в сферата на ВиК търговията, да изкарате второ висше в специалност „Напоителни системи и канализация“ само и само да блеснете сред колегите си.

4) Не бъдете: проблемни личности, скандалджии, не изпадайте в конфузни ситуации, в немилост от колегите или в неизгодни ситуации спрямо клиентите и контрагентите ви. Ако трябва, стискайте си езика зад зъбите, но не казвайте неща, аз които ще съжалявате в последствие.

Накрая ще ви дам един импровизиран пример. Представете си, че 20 години работите като търговски представител на дадена фирма и сте се издигнали до нивото на Търговски директор. Вие не само че сте си изградили съответното име в компанията, знаете процеса на работа до съвършенство, но познавате също така всеки един от хората, с които работите, като 5-те си пръста. Знаете как да подходите индивидуално, как да ги спечелите и как да водите успешни преговори с тях. Тези хора също са изградили някаква лоялност към вас, както и вие към тях. Вече сте се превърнал в незаменим служител с уникални качества, защото познавате работната среда до последния детайл. Станали сте най-добрият и като такъв сте се превърнали в незаменим кадър.

Четете ли басни?

Спомняте ли си, че в училище по едно време учехме басни? Това бяха едни сравнително кратки текстчета, в които се разказваше поучителна история. Даже поуката си беше написана непосредствено след текста. Героите в повече случаи бяха животни, на които са преписани човешки качества. Винаги си личеше кой или какво точно се изопачава с конкретния текст.

the-fox-and-the-raisins-illustration-from-caxton-s-aesop-s-fables-1484Учехме двамата най-известни автори на басни – Езоп и Лафонтен. Ако обаче сега ви попитам какво знаете за тях, ще можете ли да ми кажете нещо повече от това, че пишат басни? Нека аз го направя место вас…

Езоп се смята за най-великият древен баснописец. Дори Аристотел го споменава в книгите си, като казва, че е роден 620 г. пр. н. е. в Тракия, някъде до Черно море. Съществуват дори теории, че това е градът, станал известен в последствие като Месeмбрия, а днес познат като Несебър. В крайна сметка обаче острият език на Езоп му докарва гибел, защото е говорил против боговете и в следствие на това е убит. Басните му обаче продължават да се предават от уста на уста, биват записвани и така са стигнали до нас.

Жан дьо Лафонтен според мен е следващият най-известен баснописец след Езоп, макар двамата да ги делят много столетия. Лафонтен живее през XVII век във Франция и се посвещава на литература едва на 37 години, отделя й обаче повече от 20 години от живота си. Първоначално насочва таланта си към преразказване и осъвременяване на класически басни. Тук, разбира се, попадат такива на Езоп, но също и на Федър, който пък е най-известният римски баснописец. В последствие Лафонтен пише и авторски произведения.

Между другото знаете ли кои известни личности също са писали басни, макар да не са известни с това? Тук попадат имената на Леонардо да Винчи, Джордж Оруел, Готхолд Ефраим Лесинг, иранския поет и философ Руми, както и българите Петко Славейков, Радой Ралин, Стоян Михайловски.