Пролет, лято, есен, че дори и зима – пикник винаги ще има! След тази рима няма как да не се вдъхновя и да не ви споделя опит за създаването на идеалното похапване сред природата.
Подбрах няколко храни, които са супер подходящи за транспортиране в плетена кошница и консумиране навън. Най-хубавото е, че не цапат и са многооо вкусни.
Един добър пикник винаги може да бъде направен на поляна или на плажа и да бъде на хавлия, одеяло или на друг вид повърхност, но няма как да мине без разядка. Тук препоръчвам да си набавите хумус. Той е много питателен, лесно се подготвя, хапва се на сухарчета и няма как да остави петна по дрехите, поне не големи. Към него прибавете и сирене – българското саламурено е чудесно, както и някои топени.
Набавете си още ядки, които дават енергия и могат да се използват като добавки към салатата, основното или разядките. Яйцето също е задължителен елемент, защото може да бъде похапвано самостоятелно или да бъде основна съставка – например да е завито в кайма.
Месото за всеядните е често предпочитано. Но вместо пържоли, които изискват овкусяване, разчукване и дълго печене, изберете наденички. За вегетарианците тиквичките, патладжаните и морковите на грил са най-доброто решение. А не забравяйте и багетите, питките и хлебчетата, с които да комбинирате всичко това.
Нарочно за финал оставих салатите и десерта, защото те могат да се подготвят по един и същ начин – на клечка. Салата от чери домат и бейби моцарела на клечка е пикник прочита на капрезе. А плодовете предварително нарежете и подгответе на пръчки, след това съхранете в хладилната чанта при напитките. По този начин няма да се цапате, а само ще вадите и сладко, сладко ще похапвате. Наследете се!
Character
Идеи, идеи, идеи
В работа или в живота – откъде черпите идеи? Питам ви за всяка сфера. Това означава от избора на храна, която да похапнете или сготвите. След това за избора на напитки. За почивките и екскурзиите. Интересно ми е и да разбера и за отбелязването на специалните ви поводи.
Често получавам подобни запитвания. Работата ми е свързана с дигитален маркетинг и създаване на съдържание и в това направление трябва да кипиш от производителност. В много от случаите, когато избирам концепция за някой бранд, всъщност си създавам такава и за личния живот. Защото винаги има някой, който да празнува или да организира парти.
Затова постоянно търся източници на вдъхновение. Няма да крия за един от основните – Pinterest. Но обикновено не използван търсенето по тема, защото много от идеите вече са реализирани. Насочвам се към нещо произволно и се опитвам да го адаптирам към настоящата ми ситуация.
Понякога за вдъхновение може да ми послужи дума, която случайно видя в някой текст. Въпреки това не пропускам възможностите да чета блогове, профили в социални мрежи на родни и чужди брандове. Но кои са вашите – може да ми споделите в коментари.
Идеи, идеи, идеи – нови и свежи – как да ви привлека при мен? Може би цял живот ще се питам този въпрос и винаги ще се опитвам да открия неизчерпаемия източник на муза. Но важното е, че се опитвам и търся път към тях. Затова съм сигурна, че някой ден ще ме открият. Или аз тях.
Злобарите
Хора, пиша този текст с голямо огорчение. Попаднах в ситуация, в която усетих злобата в чистата ѝ форма. Средата, както може да се досетите, е „колегиална“. Предполагам това е често срещано на много работни места, но аз не съм свикнала в подобна обстановка. Предполагам и всичко зависи от характери и хора.
Може би трябва да поясня, че в работен план нямам проблеми с колегите, с които работя. Всичко идва от другите отдели и от една невинна игра. По принцип не съм състезателен тип и рядко се включва в подобни надпревари, но реших да пробвам. И да докажа на себе си защо не желая да го правя.
В случая аз побеждавах и нито един от присъстващите не ме подкрепяше. Изливаше се злоба, всеки даваше акъл кое как се играе и кое как се прави. Но за мен, разбира се, имаше само укори, присмех и изпращане на лоша енергия – самите те си го казаха. Аз не толерирам и не приемам такова поведение, в който и да е случай.
За мен хората трябва да бъдат позитивни, въпреки ситуациите. Вярвам, че когато изпратиш негатив на друг човек, той се връща два пъти по-силно при теб. Въпреки че не искам да се случи нищо лошо на хората в моята ситуация, ми се иска да получат урок за това как трябва да са добри към другите. Нали и за това живеем – да направим света по-прекрасно място! Нека се отървем от злобата и да не бъдем злобари!
Загуба на женската сила
Скъпи мои читатели, или по-скоро да се обърна към читателките – знаете ли за какво ново нещо научих съвсем скоро? За загубата на женските сили. Това, разбира се, не го приемайте буквално, а преносно. И най-любопитното е, че то често се случва в съвременните дни.
В какво се изразява загубата им? Най-общо мога да кажа, че е в ежедневното състояние. Ще ви напиша няколко симптома и ако се припознаете, то продължавайте да четете, за да разберете как да се справите с тях.
Изнервяте ли се често за малко неща? Случвало ли ви се е да се приберете вкъщи и да започнете да се карате с децата или съпруга си? Усещате ли се изморена? Имате ли чувството, че в работа нищо не се случва и не сте удовлетворена? Търсите ли себе си?
Ако отговорът на повечето от тези въпроси е положителен, то честито, вие сте загубили част от женските си сили. А кои са те? Това са споделеността, любов, хармония, изобилие. Понякога те заленяват, защото не ги подхранваме и даваме воля на други емоции вътрешно.
Е, за да се справите с това състояние и да възвърнете женската си сила, трябва много работа. Тя обаче е на индивидуално ниво. Включва откриване на начини за презареждане и първо на прекрване време със себе си. После следва и прилагане на наученото и в среда. Ако искате да разберете повече по темата, то ви съветвам да се запишете в някой курс – аз записах при Amala и останах доволна.
Между известността и себе си
Известност, слава, възможности, красота – това е, към което не само младото днешно поколение се стреми, но и всяко преди тях. В този век обаче то е напълно възможно, тъй като светът е „глобално село“ и всеки може да стане вайръл. Но какво идва после? Историята на един от най-известните модели на десетилетието и идол на цяло едно поколение – Бела Хадид, е отличен пример.
Позволявам си да говоря толкова открито за известна личност, защото прочетох нейно интервю във Vogue. Честно да си призная, наистина се разчувствах и се замислих на какво се подлагаме ние хората в името на модата и успеха. Затова днес в блога ще поразсъждавам по темата и ще ви оставя въпросното интервю, за да изведете своите изводи.
Бела Хадид най-накрая признава, че има корекция на носа, но отрича всички останали интервенции от филъри и ботокс. Момичето потвърждава, че се е оперирало на 14-годишна възраст, защото е имала нос, типичен за палестинците, какъвто е и баща ѝ. Сега обаче съжалява, защото в медиите е доста критикувана за промяната си. Така тя се е чувствала като измамник.
И наистина е парадоксално как посланика на красотата всъщност не е естествено красива. Затова се налага и един определен стереотип за красив външен вид, който трябва да се поддържа от всички и различните просто не се вписват. Много млади момичета следват примера и изповядват тази религия.
Но това, което остава скрито, всъщност са тежестите на промяната и на красотата. Бела Хадид още споделя, че има лаймска болест, страда от няколко заболявания, не обича да я докосват и се преуморява от работа. По този начин тя няма време за себе си и се изгубва в големия свят. Моделката се нуждае и често посещава терапии за личностно и духовно развитие.
Затова питам дали е необходимо да се натоварваме с тежестите на изкуствено красивото и на стремежа за всички материални и егоистични ценности, като нямаме себе си? В този случай вие какво ще изберете?
ИНТЕРВЮ
Моногамни или полиаморни?
Когато става въпрос за взаимоотношения, няма конкретна формула с правила, които да спазваш, за да постигнеш успех. Връзките не са математически уравнения и отговорът не е еднозначен. Точно затова поставям и въпроса за моногамията и полиаморията. Преведено – дали да изберем да имаме взаимоотношения само с едни, или пък с повече души?
Поставен по този начин въпросът, не го възприемайте само в секусуален аспект. Аз изключително провокирах съзнанието си и достигнах до извода, че всички ние, или поне 90% от нас, са полиаморни. Какво ме накара да заявя пред вас позицията си и дали вие ще я приемете – продължавайте да четете.
В мечтите и приказките винаги има само един принц или принцеса, олицетворяващи голямата любов. Аз съм напълно съгласна, че човек през живота си има само една истинска, но това не означава, че не може да има и други силни любови. Понякога те се случват, когато най-малко очакваме. Друг път идват докато сме във връзка и трябва да вземем решение. Трети път пък са естествено продължение на живота ни.
Тогава, ако сме обичали, но през същото време изпитваме чувства и към другиго, то това е полиаморно състояние, нали? За мен то не е само на физическо ниво, а и на духовно, и на съзнателно. А вие замисляли ли сте се над тази гледна точка? Пречупете се от стереотипите си и премахнете оковите на морала. Просто бъдете честни пред себе си.
Аз си признавам, че през живота съм била полиаморна и че обичам моногамните връзки. Двете не се изключват, даже според мен се допълват. И колкото повече отваряме съзнанието си за новите възможности, толкова повече разбираме взаимоотношенията си. Не бъдете ревниви и мними, а просто приемете любовта и човека до вас, докато и както е възможно.
Обичта към мен
Започна ново отброяване на поредната година от живота ни. Това е времето за промени и за надграждане. Аз постоянно си напомням, че трябва да обичам всички. Но преди всичко трябва да започна от себе си. Mоже да звучи като нещо много изтъркано, но няма по-вярно от него. А вие кога направихте нещо за себе си, за да изразите загриженост към вътрешното и физическото Аз?
Тук не говоря дали сте си купили обувки и фенси рокля. Не става въпрос и да се поглезите с чаша хубаво вино и вкусна храна, въпреки че понякога помагат. Дори нямам предвид да отидете на почивка. Защото всички тези действия са задоволяване на моментни желания, които може и да се превърнат в мехлем за душата или пък в добри спомени. Но не могат да донесат удовлетворение.
За любовта към мен самата аз отделям и смятам занапред да продължа да отделям още повече време. Това включва редовно профилактични прегледи. За някои хора могат да са натоварващи. За мен обаче са задължителни предвид стреса, който изпитвам в работа. Затова ви съветвам и вие да следите здравето си и да вземете превантивни мерки при всяко неразположение.
Относно постигането на вътрешен мир, не мисля, че има общовалидна формула. Но е важно да осъзнаете кои са приоритетите ви, от какво имате нужда в момента – било то на физическо или духовно ниво. Дали трябва да запишете нов курс, който да ви помогне в работа, или да усъвършенствате техниките на дишане за повече хармония – тук вие знаете най-добре. Дори ако е необходимо, посетете и психолог.
Тъй като идва и февруари, който е месецът на любовта, ви съветвам да я изразявате винаги. Мислете за себе си, но не по егоистичния и себичен начин. Поствайте собственото Аз пред всичко, за да запазите баланса си. Обичайте и другите, защото както знаете, какво давате, това и получавате. Нека бъде любов!
Вери Пери – какво е това?
Всяка година по традиция институтът „Пантон“ обявява водещият цвят на предстоящите нови 12 месеца. А кои са „Пантон“? Това е компания, която се занимава с изработването на бои по едноименната цветова скала за интериорен, моден, строителен, козметичен, както и в други сфери, дизайн. На база изборите на своите клиенти, които са новатори в област, от института обявяват и тенденцията.
Вери Пери – така се нарича цветът на 2022. Той е съчетание между три цвята – син, червен и виолетов. Тяхното комбиниране дава една много нежна палитра и някак внася едновременно динамика, радост и спокойствие. От „Пантон“ казват, че силата на Вери Пери е именно да насърчи творчеството и извисяването.
Несъмнено през тези почти две години на изолация се получи и сливане на реалното с виртуалното. Начинът ни на живот чрез пиксели и комбинации от цветове е изразен в този синьо-лилаво-червен нюанс. Той е символ и на приемствеността межди двете среди, които някак естествено се обединиха в една.
Според мен именно от това се нуждаем след излизането ни от пандемията. Хората са зажаднели да пуснат душите си на свобода и да полетят. Премахването на физическите ограничения ще премахне и бариерите, които си поставихме в умовете. Затова с надеждата за една по-щастлива нова година идва и един ведър цвят.
Аз харесвам класациите на „Пантон“ и затова в блога си се стремя да вкарам от оптимизма им. Точно както предходната година обявиха жълтото и сивото като цветовете на двете крайности, така и тази година техният избор на Вери Пери е естествено продължение на начина ни на живот. А какъв ще е цветът за 2023 – честно казано, нямам ни най-малка представа, защото не зная как времето ще ни изненада.
1 сватба – 6 рокли
Модата, дрехите, обувките, аксесоарите – всяка дама има афинитет към тях. А когато става въпрос за един от най-важните дни в живота ѝ, като сватбения например, то тогава компромисите в сферата са изключени. Мечтаната кройка, модел, плат, блясък – сигурна съм, че това отдавна е изградено в представите на дамите. Но какво се случва, ако се влюбиш не в 1, а в цели 6 сватбени рокли? Ще ги вземеш ли всички?
За нас, средностатистическите хора, отговорът е ясен. Може би изборът ще се ограничи максимум до две. Но няма да се лъжем, в повечето случаи е една. За някои жени дори покупката на само един модел и то този, който е мечтан, е непосилен. Затова може би в нашата действителност все пак се правят някои компромиси в името на общото благо и запазения бюджет.
Ала не такъв е и случаят на известните личности. Съвсем пресен е примерът със сватбения ден на Парис Хилтън. Едвали има смисъл да пиша, че тя е милиардерска наследница и за нея парите не са тема табу. Може би точно затова тя имаше и една от най-бляскавите сватби. А за нея не се пестяха средства и пищност и булката се имаше цели 6 сватбени рокли.
В нейния арсена имаше по-пищни, по-къси, по-дълги, по-бляскави и по-дантелени. Представям си цялото суетене по смяната на тоалетите колко време е отнело от забавлението и наслаждаването на момента. Но за човек, който през живота си е имал толкова партита, колкото са и звездите на небето, едва ли ще е такава загуба.
Подобни примери са много вдъхновяващи, но аз също мисля, че са и показателни. Дали избираме да се оженим заради роклите и красотата на деня или заради човека? Важно е жената да се чувства красива, но трябва ли да е на всяка цена? А също и визията по-важна ли е от емоцията?
Музикантът храни ли къщата за последната година?
Годината на пандемия бе трудна за много бизнеси, но смея да твърдя, че едни от най-потърпевшите, бяха музикантите. Тези, които пеят по заведения и барове, създават аранжимента, които я промотират и живеят в нея. Когато обаче местата за популяризиране са затворени, те как се справят и изхранват себе си и семействата си?
Подобно питане може да се отправи и от още сфери като например ресторантьори или собственици на фитнеси. Защото именно това бяха първите затваряни обекти. Относно артистите и театрите, много шум се вдигна и покрай тях и обезщетенията, които им се видяха крайно недостатъчни. И аз ги разбирам. Когато ограничават полето ти на работа и изява, каквато и компенсация да получиш, ще е малко.
Попаднах на статия, отразяваща музикалното положение във Великобритания. Споменавам именно тази държава, защото при нея е много голям процентът от приходи в хазната именно от музика. А спирането на създаване на песни, пряко влияе върху икономиката им. Като тук не влизат и голям процент тон-, звуко- и осветителни режисьори, които също са без работа вече година и половина.
Ситуацията е относително патова, тъй като това не е само временен период, който има краен срок. Всъщност най-оптимистичните прогнози са, че чак след година евентуално клубовете могат да заработят с предишния си темп. Но не е изключено това да се случи само за летния период, както вече опита ни показва, че става.
Именно в подобни моменти все повече музиканти се отказват от тази професия и се получава „изтичане на мозъци“. И е много жалко. Защото нека го признаем – музиката държи духа и вибрациите ни високи. Без нея сме само човеци. Аз не мога да отправя призив към музикантите да не се отказват, защото знам какво е да трябва да храниш семейство. Но затова пък искам да им кажа, че съм с тях и очаквам завръщането им.