Прочетох един текст в друг блог, свързан с ревността. Дадох си сметка, че тя е дълбоко неразбиране и по темата винаги има какво да се коментира. Днес ще ви споделя своето мнение и ще ви дам тезата си защо ревността не е равна на безусловна любов.
В тийнейджърските години дребните жестове на ревност ни карат да се чувстваме значими, желани, ценени. Но разбира се, когато са в степен на незадушаване. Втората фаза на ограничения е обикновено по-често срещана и тя започва от елементарното „трябва постоянно да излизаме заедно“, „как така имаш приятел от другия пол“, „не ми харесва да общуваш с други хора“. Надявам се, че като прочетете тези фрази, ще осъзнаете колко нелепи са те.
След тях следва преровване на телефона, липса на лично пространство и скандали. С те са съпътствани и с думите „ обичам те и затова те ревнувам “ , както и „ти явно не ме обичаш, щом говориш с него/нея“. А в задушаването къде е обичта?
Започнете ли да попадате в подобни ситуации, бягайте бързо, защото не ви очаква нищо добро. Помнете, че когато има истинска любов, има разбиране, толеранс, доверие. Те се проявяват в почти 100% от случаите, а скандалите остават за крайните ситуации. Любовта не бива да ви ограничава, задушава и да ви пречи да сте това, което сте, не се и променяйте заради други съзнателно. Просто обичайте и се оставете по течението.
Това мога да ви посъветвам аз. Ревността е признак на слабост и у вас, и у партньора. Не го допускайте да ви се случи, в каквато и позиция да сте. Не е естествено състояние!
