И момичетата харесват науката

Ако се замислим, ще видим как още от съвсем малки деца ни приучават кое е типично момичешко и кое типично момчешко. Сещам се за розовите и сини бебешки дрешки, после идва ред на роклите и панталоните. След това играчките се разделят на два фронта – кукли и коли. При видовете спорт също имаме разделение на мъжки и женски, а за професионалното развитие не може и дума да става!

А според това клипче, насочено към малките изобретателки, 7 от 10 момичета са заинтригувани от науката. Интересна им е и се забавляват, като изобретяват или разработват сами различни неща. След това обаче започват да осъзнават или по-скоро обществото им внушава идеята, че да се занимаваш с наука е по-момчешка дейност и не им приляга. Така ли е наистина? Според мен си струва да се замислим в тази насока…

 

8 планети, 8 римски божества

Първо, всеки съвременен човек знае, че в Слънчевата система имаме 8 (до скоро 9) планети, чиито имена (дали?) принадлежат на богове от древноримския пантеон. Второ, известно е, че древногръцката и римската митология неизменно си приличат, но имената но божествата им се различават. Днес ще обединя тези две теми и ще ви разкажа по нещо за бога, чието име носят планетите в нашата система.

512275631Меркурий е римският еквивалент на бог Хермес. Той е пратеникът на боговете, известен със своите крилати сандали. Покровител е на бегачите, търговците и крадците. Интересно е, че още древните гърци са наблюдавали Меркурий от Земята. Считали са обаче, че при изгрев той е една планета, която кръстили Аполон, а при залез е втора планета, която кръстили Хермес. Питагор е първият, който развенчал това твърдение.

Венера е богинята на любовта и красотата в Древен Рим. Нейният древногръцки еквивалент е Афродита. Описвана е като най-красивата и често суетна жена. Омъжена е за бога-ковач Вулкан (или Хефест), но често му изневерявала и особено с Марс (Арес).

Марс между другото е бога на войната. Четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета вероятно е кръстена на него поради червения си цвят. Тя има два естествени спътника, които носят имената на двама от синовете на Арес и Афродита. Става дума за Фобос, бог на страха, и Деймос, бога на ужаса.

Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система и затова е кръстена на най-велия бог в римския пантеон. Негов еквивалент е гръмовержеца Зевс. Планетата има 63 естествени спътника, сред които най-известни са 4. Ганимед е най-големият сред тях и носи името на най-красивия между смъртните, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Калисто е втория по големина спътник на Юпитер, кръстен на едно от любовниците на Зевс. Такива били и другите две, Европа и Йо.

Сатурн е единствената планета, чието име в древногръцката митология съответства на титан, а не на бог. Става дума за Кронос, бащата на Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Деметра, Хестия (и вероятно Афродита). Планетата Сатурн е тази с най-много спътници в Слънчевата система – 60 известни до момента, най-голям сред които е Титан.

Уран е бог на Небето, мъж на богинята на земята, Гея. Той е върховно божество, роден е от самия Хаос и е над всички останало. Има 27 спътника, най-известни сред които са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон.

Нептун е римският еквивалент на бога на моретата Посейдон. Има 14 естествени спътника, най-голям сред които е Тритон.

Плутон, въпреки че вече не е планета, заслужава да я споменем, защото носи името на третия брат на Юпитер и Нептун. Става дума за бога на подземните царства, древногръцкия Хадес. Естествените му спътници са Харон и Стикс (на името на лодкаря и реката в подземния свят), Никта (богинята на нощта), Хидра и Цербер (като митичните  чудовища).

Изкуството да импровизираш

Да я владееш е безценно умение. Буквално може да те изведе от всяка неудобна ситуация, да ти подсигури успех и висока оценка на извършената работа. Може да ти помогне да „избуташ“ даден изпит или задача, за които дори не си си направил труда да се подготвиш.  Ще те спаси, когато е напечено. Ще ти отвори нова врата, когато всички други са затворени…

urlКоя е тя ли? Импровизацията! В моето съзнание да владееш изкуството на импровизацията е неизменно свързано с постоянното усъвършенстване и жънене на успехи. Мога да ви убедя в правотата си, ако случайно се съмняване. Представете си следната ситуация… Някъде живее студент. Той е от онези дейните, които се занимават с много неща едновременно. Посещава лекции, ходи на работа и излиза с приятели. Съответно ресурсът му „време“ е значително по-ограничен, а за една от дисциплините в университета трябва да напише курсова работа. Само че темата не му е интересна и професорът малко му лази по нервите. Вместо студентът да си трови живота седмици наред, решава да импровизира! Взема си някоя по-стара курсова работа или заема такава от приятел, която е писана при друг преподавател… и я преправя – майсторски, обстойно и чрез изкуството на импровизация. Спестява си време, нерви и усилия!

Това е само примерна ситуация. Импровизацията може да ви помогне във всяко едно отношение. Тя е показател за креативност, бърза мисъл, начетеност, умение за правилно реагиране в напечени ситуации и какво ли още не. Благодарение на нея лесно можете да превъзмогнете сценична треска или страх/притеснение от говорене пред много хора.

Шефът ви пита къде е онази фактура? Кажете, че снощи сте работили от вкъщи и сте я забравили на бюрото си там, след което потърсете къде се е дянала наистина. Поканени сте на семейна вечеря, на която не желаете да присъствате? Дали пък случайно точно на този ден не ви предстои бизнес среща или имате друга спешна работа? Налага ви се да се измъкнете от офиса? Не е толкова трудно, просто ставате и излизате – ако никой не ви поиска обяснение, не го давайте. Или най-страшното: имате презентация? Съветът ми е да запомните няколко цифри и факти, около които да се въртите, докато времето ви изтече. А ако ви изпитват в училище или университета? Дори да не знаете точния отговор на зададения въпрос, със сигурност имате поне бегла представа за нещо друго по темата – увъртайте около него. Най-важното е да не спирате да говорите, защото тишината подтиква към въпроси и създава дискомфорт.

В интерес на истината импровизацията никак не е лесна. Затова тя е истинско изкуство. Изисква опит, тренировки, богата обща култура, старание и самоувереност. Овладеете ли я веднъж обаче, ще ви е от полза цял живот.

В някои страни просто не се пита!

Отивате на интервю за работа и ви питат:HS2434

„На колко години сте?

Женен/Омъжена ли сте?

Имате ли деца?

Българин ли сте?

Колко години сте работили?

Имате ли криминално досие?

Пиете ли?“

Може подобни въпроси да ви се струват съвсем нормални. Във вашите очи бъдещите работодатели желаят да разберат бихте ли отделяли достатъчно време на задълженията си, дали ще сте ангажирани след официалното работно време, дали ще се впишете в колектива, способни ли сте според трудовия ви стаж и най-вериятно накрая преценяват дали имате неприятни пороци, които биха попречили задълженията ви. Знаейки това някои жени са склонни да лъжат, че нямат сериозна връзка или че не смятат да се омъжват или да имат деца скоро, надявайки се да увеличат шанса си да бъдат назначени.

Това, което не знаете е, че в много западни страни такива въпроси за интервю за работа са строго забранени! Според някои местни законодателства в Америкаските щати, Германия, Англия и дори Русия, не бива да се смесва личния с професионалния живот, освен това подобни питанки са признак на дискриминация. Дали имате или нямате брак и деца, дали пиете и пушите извън работно време, вашата етническа принадлежност и криминалното ви досие не трябва да са тема на обсъждане на работното ви място. В офиса, екипът и работодателите ви по закон трябва да се интересуват само от вашите способности.

По тази причина повечето западни работодатели преглеждат важните данни от биографията, която предварително сте подготвили и изпратили, а на беседването проверяват с интересни логически въпроси способността ви да мислите бързо и асоциативно, могат да ви накарат да направите малко показно и накрая ще ви дадат думата да им докажете, че сте достатъчно мотивирани да заемете вакантния пост във фирмата им.

Самата аз мисля, че така е редно да се случва и в България. За жалост много малко са местата, където интервюто за работа протича по интелигентен и не накърняващ достойнството на кандидата начин.

Идеалите за мъжка и женска красота

E-fits show 'most beautiful faces'Ако има нещо, което времето не може да рамкира, то това са идеалите за мъжка и женска красота. Замислих се за за това днес след като прегледах колко мейкинга има филмът „Гордост и предразсъдъци“ за последните 50 години. Направи ми впечатление, че не само качеството на продукцията се променя, което е неизбежно, но и визията на героите отговаря идеално на десетилетието, през което е направена екранизацията. От къдравите и изрядни, с благороднически тънки черти Елизабет Бенет и Мистър Дарси, с течение на времето те стават с по-мек външен вид, заоблени лица с меки форми, прави коси, по-неглиже, с по-небрежен вид.

Женската и мъжката красота са субективни понятия и продукт на своето време, географска ширина и традиции в обществото. За пример ще дам страна като Англия, където хората са крайно любопитни в това отношение. Външният вид там е особено значим, тъй като е възприет като медия на отделната личност и мерител за приличие. В един много дълъг период от време през средните векове за красива жена и мъж са смятани високите русокоси хора. Жената е трябвало да има дълга коса, да е с малко лице, излъчващо наивност и доброта. Мъжът – светъл рицар, изтънчен и силен, със закрилнически израз на лицето. През викторианството прилежната жена и благородникът са били изтъквани като образци. Високи стегнати прически за дамите, а за мъжете дълги бакенбаерди и къдрици. Овални, изопнати лица с фини черти. Днес може да се провери колко много са се променили представите за красота. Поради редица причини брюнетката е изместила блондинката. Поне в Англия. Можете да видите последните изследвания по проект с ръководител д-р Крис Соломан и какво по-точно мислят британците по въпроса с красотата ТУК. Жената има по-остро и сексапилно изражение – типичната еманципирана жена, докато мъжът е по-атрактивен с по-нежни черти, които да го правят по-достъпен…

За най-красиви лица на десетилетието са обявени актрисите Скарлет Йохансон и Натали Портман, а за мъже – Крис Хемсуърт и Дейвид Ганди. За жените не зная,  но с мъжете британците определено смятам, че са уцелили десетката.

Ще изгледам само още една серия…

Часовникът показва 23:42, но вие сте толкова обсебени от сериала, който следите, че си казвате, че ще изгледате и следващия епизод, нищо че на следващия ден сте на работа и трябва да станете в 06:30.

Ако и вие лесно се пристрастявате към филми, кимнете веднъж. И аз така си мислех. Е, и аз до известна степен съм от хората, които обожават да следят някакви вълнуващи истории. Почивам си страхотно с тях, тъй като ме изваждат от реалността и ме карат, макар и за 45 минути, да поживея в един друг свят, в който моите проблеми не съществуват. Световете, които си избирам обикновено са героични, доблестни, в тях героите са храбри, поемат контрола на собствения си живот и успяват да постигнат целите си, независимо от многобройните препятствия.

movie obsessionИма много хора, които имат същия „проблем“. Познавам момче, което не обича да гледа сериали, докато не излъчат всички серии от сезона. Гледането на порции, според него, разваля ефекта от историята. Но когато и последния епизод попадне в торентите за свободно сваляне, един уикенд е като обладан. Изглежда на един дъх целия сезон. Не можеш да се свържеш с него, не можеш да го накараш да излезе навън с приятели.

Мисля, че тази черта е характерна за хората, които наистина умеят да „влизат“ и съпреживяват фантазията, която киното поднася. Психологическата вманиаченост преследва целия им живот. Те са жадни за нещо вълнуващо. Парадоксът е, че рядко ще назоват любима песен, филм или музикална група, но когато нещо им харесва за определен период от време са напълно обсебени от него. Изсмукват всичко, докато накрая се пренасищат от емоцията, с която са се сдобили, и живеят като в мъгла следващите няколко дни. Постепенно се освобождават от преживяното и го причисляват към графата си със страхотните попадения за годината. Действат по подобен начин и когато четат книга, а допадне ли им песен – пускат я на рипийд и могат да я слушат цял ден или два, или дори седмица. Докато не й се наситят и вече не чувстват потребност да си я  пускат. Тя не им омръзва. Не, не бъркайте спирането й с омръзване. Тя просто е изпълнила функцията да нахрани душата им. След месец могат случайно пак да я чуят по радиото в някой магазин и бъдете сигурни, че ще се забавят в същия този магазин, само за да я изслушат.

А ти Уикихолик ли си?

Чували ли сте понятието „уикихолик“? Не? А какво предполагате, че би означавало? Нека се опитаме да налучкаме. Може би е човек, който проверява всичко и винаги в уикипедия? Има свалено приложение на смартфона си, а самата енциклопедия му е начална страница в браузара. Може би, но не съвсем…

_Wikipedia_2165053bВсъщност уикихоликът е човек, зависим от Уикипедия, но зависим като читател, а по-скоро като автор и редактор на материалите там. Всъщност в самата енциклопедия има отделна статия, посветена на зависимостта наречена „уикихолизъм“ и тя се описва по следния начин: „Уикихолизмът е наличие на налудничави идеи, мания или зависимост към Уикипедия“.

Нали знаете, че Уикито е проект, който се поддържа основно чрез своите потребители и чрез дарения. Хората са тези, които пълнят съдържанието на енциклопедията и те са същите, които се грижат за това съдържание – безплатно. Хората направиха сайта толкова силен и популярен, колкото е днес. Дори аз имам акаунт там и от време на време поправям някоя и друга правописна грешка, която видя. Е, не съм се заемала да пиша цели статии, защото не мисля, че съм достатъчно компетентна, но кой знае в бъдеще може и да събера смелост за подобно начинание…

Уикихолиците обаче вече са събрали тази смелост. Те не само че имат акаунт в Уикипедия, но го използват повече от активно. Присъединяват се към различни уики проекти, редактират посред нощ, учат програмиране и форматиране на Уикипдия, следят страници… почти не спят. До такава степен свикват с наличието на синия бутон за edit, че в последствие го търсят във всеки сайт, в който попаднат, както и в книгите, които четат. В един момент, когато уикихоликът попадне в последния стадий на неговата пристрастеност, се оказва, че присъствието му в онлайн енциклопедията е по-активно, отколкото в което и да е друго физическо или дигитално присъствие.

Аз все още не съм срещала уикихолик лично, но след като прочетох повече за тях, те май не се показват много сред хората и на пряка слънчева светлина. Все пак би ми било изключително интересно да се запозная с някой от тях…

Бележкар, зубър или просто умен и начетен

dc9KX9RziБележкар, зубър и интелигентен са определения, които често се нарочват за даден човек. Макар на пръв поглед да си приличат между тях има тънки разлики, които си струва да отбележим. Знаете ли какви са те? Може би да, а може и да имате някои съмнения. Затова позволете ми да изложа моето виждане по темата…

Бележкарите са най-опасният вид. Те може да са умни и интелигентни хора, но се вълнуват най-много от оценките, които поучават. Готови са на големи компромиси за по-висока оценка. Подмазват се, понякога мамят. Дори да са научили едно единствено нещо, държат да покажат, че го знаят и желаят да се изявят. Не поради друга причина, а защото самоизтъкването ги поставя в светлината на прожекторите и следователно биват запомняни. Така изграждат положителен имиджи за себе си или поне се опитват.

Зубърите са малко странни хора. Те могат да се окажат както нахални, така и скромни. Не е нужно да се самоизтъкват или да претендират по всевъзможен начин за високи оценки. За зубърите типичното е, че учат, но също така запомнят по-скоро наизуст. Разбира се, никой не може да съхранява една информация завинаги и тя да е вечно прясна. Някои неща просто се забравят след определено време. Но не и непосредствено щом преминеш към следващата си задача, нали? Зубърите понякога изглеждат по-задръстени и не че не искат да са знаещи и можещи, но не винаги им се отдава достатъчно.

И така стигаме до онези подбрани хора, които хем не се пъхат нахално между шамарите, хем не се нуждаят от самоизтъкване, за да си проличи, че знаят. Те са природно интелигентни, умни, разбират материята от първия път, не се нуждаят от допълнителни разисквания, запомнят по-дългосрочно и умеят да разсъждават. Изграждат устойчиви информационни връзки в своите съзнания. Характеризират се с бърза мисъл, начетеност и умение за разсъждение. Лесно се познават, защото не парадират с интелект, а той си личи от разстояние. Достойно за уважение е да попаднеш в тази категория.

Ако бяхте фантастичен герой, какъв бихте искали да бъдете?

Фантазията е едно от най-ценните качества, които притежавамe ние хората. Използвайки силата на ума си, можем буквално да отидем навсякъде, да бъдем всякакви и да правим хиляди различни неща. Като малките деца… дайте им пръчка и вече са рицари с непобедим меч. Дайте им наметало и се превръщат в могъщи магьосници, които защитават слабите. За децата листата са пари, от кал правят торти, а с копчетата за смяна на радио станциите в колата всъщност превключват скоростите на автомобила. Има какви поуки да извлечем от децата, затова аз днес ви питам. Ако бяхте фантастичен герой, какъв би бил той.

Може би могъщ друид с магически жезъл? Нещо подобно на Мерлин или Гандалф? Или бихте искали да сте изящен, силен и (почти) безсмъртен елф като Галадриел или Леголас. А дали малък хобит, хитър гоблин или силно джудже не би ви прилягало повече? Как ви се струва също така да бъдете драконов ездач, който лети из земите на своята непозната земя, бори се със злото и защитава правдата? А161721з мисля, че би ми допаднал дори животът на малка фея като Камбанка от Питър Пък.

Ха, за малко да забравя мъдрите енти, които кръстосват горите и почти не се месят в хорските дела. Но ако все пак трябваше да остана човек, бих искала поне да бях като магьосниците от света на Хари Потър. Техният живот изглежда толкова по-интересен от нашия…

Склонни ли сте да преувеличавате?

Преувеличението не е престъпление, но въпреки това е неприятен навик, който понякога дразни околните. Макар че някои мъже не ни отстъпват в тази насока, неприятно ми е да го призная, но наблюденията ми сочат, че жените са пола, който сякаш е по-склонен да преувеличава, когато има възможност да го направи. Нищо фатално няма, разбира се, но все пак замислете се какво впечатление оставяте за самите себе си, постъпвайки така. Ще ви дам два примера.

Screen Shot 2012-10-29 at 10.30.22 PMПредставете се, че сте излезли с приятелки и съвсем нормално си клюкарите, както обикновено. Някоя ваша позната наскоро се е върнала от дълга командировка в Италия с продължителност три месеца. Уж случайно в описанието си вмъквате колко много е напълняла колежката ви и че явно добре си е похапвала паста и пица за закуска, обяд и вечеря. Приятелките ви изненадано възкликват и се възмущават как може да си позволиш подобно нещо… След няколко дни една от същите тези дами се среща с въпросната „италианка“ и с очите си вижда, че всъщност вие доста сте преувеличили в разказа си. Напълняването далеч не е толкова сериозно, а повече от нормално – 4 килограма.

За вас може и да е много, но за всички останали изглежда сякаш нарочно сте преувеличили, за да злепоставите въпросната жена…

Друга ситуация. Разказвате за някого как „пушел като комин“. Е, аз питам. Какво знача това? Непрестанно и по пет кутии на ден или от време на време само по 1 кутия дневно, или дори още по-малко? Колко? Това са понятия, които са различни за всички нас и когато ги използваме трябва да се съобразяваме с контекста им. Затова мисля, че е най-добре да не прекаляваме с абстрактността, а да си служим с по-реалистични и недвусмислени изрази. Неприятно е, но понякога тази експресивност по-скоро навреди на нас самите.