Характери

Характери

Какво казва астрологията

Posted on by Character

astroВсеки човек се появява на бял свят в определен ден и именно този ден, твърдят астролозите, може да ни помогне да разберем определени негови качества или таланти, една или друга особеност на характера. И е добре тези особености да се отчитат и използват в определени житейски ситуации, защото рождената дата не просто влияе на характера, но може да помогне при избора на път или при реализацията на поставени цели. Именно с тези скрити заложби могат да бъдат обяснени много постъпки, предпочитания или превратности на съдбата. В същото време те биха могли да помогнат да бъдат избегнати сериозни неприятности и нелепи грешки.

В този смисъл рождената дата има първостепенно значение и е важна за абсолютно всеки. Астролозите обясняват тази зависимост с факта, че ако човек се опитва да върши определени неща в противоречие с предопределеното му от природата и разположението на небесните тела при неговото появяване на бял свят, то той ще среща много препятствия и трудности по пътя си.

Връзката между числата и особеностите на личността астрологията забелязва още в дълбока древност. Именно тогава се появяват твърденията, че с помощта на цифрите може не просто да се предсказват бъдещи събития, но би могло да се влияе на бъдещето на отделните хора, а и на цели народи. Смятало се за абсолютно сигурно, че месецът, денят, годината оказват съвсем пряко влияние не само на характера на човека, но и на бъдещите му действия. Не е случаен фактът, че хора, родени на една и съща дата, които се определят като астрални близнаци, често имат почти идентични личностни характеристики, а понякога и подобни житейски съдби.

Разбира се, това съвсем не означава, че моментът на появата ни напълно определя начина, по който ще протече животът ни. Не, той просто показва кои са силните ни страни и кои слабите и ни помага да изберем посоката, в която си струва да се развиваме.

 

Характери

Народност и характер

Posted on by Character

Всеки, който по една или друга причина се е замислял върху особеностите на човешкия характер и има известни наблюдения върху тях, няма как интуитивно да не е забелязал, че представителите на различните националности имат характерни отличия. И навярно си е задавал въпроса има ли връзка  между характерологичните специфики на даден индивид и етноса, към който той принадлежи, и колко тясна е тя. Безспорно принадлежността ни към определена ентическа група оказва влияние от най-ранна възраст върху това, кои и какви сме ние, и специалистите отдавна са се изказали категорично в тази посока. Даже са създали една хибридна наука, която изучава тези зависимости и специфики – етнопсихология: нещо средно между психология и етнография.

Според тази научна дисциплина националната принадлежност се явява изключително значим фактор за формирането на психиката на всеки човек, защото фиксира в личността определени качества и характеристики на социума. Отличителните черти на етноса в голяма степен са следствие от неговия исторически опит и именно усвояването, наследяването и осмислянето на този опит, или по-скоро паметта за него, се явяват важна част от формирането на характера на представителите на групата. Съвсем логично обаче посоката на това оформяне не е от групата в нейната цялост към индивида, а от нейната възможно най-малка клетка на обществото – семейството – към отделния представител. Защото именно чрез най-близкото си обкръжение – семейство, училище – ние се приобщаваме към особеностите на националната култура, традиции, обичаи, възприемаме ги от възможно най-достоверния и надежден източник като норма, която не подлежи на обсъждане.

Разбира се, като във всяка наука, която не е константа и търпи развитие, и при етнопсихологията въпросите, които все нямат еднозначен отговор, са много.  И досега учените спорят какво точно е съотношението между лични и групови характеристики и кои вземат превес, възможно ли е определени черти на характера да бъдат достояние само на определен етнос и напълно да отсъстват при друг, дали става въпрос единствено за конкретен набор от качества или по-скоро за степента им на изразеност?

event-2012-Safe-kids_tcm7-139447

Характери

Има ли връзка между кръвната група и устойчивостта на стрес?

Posted on by Character

kruvnagrupaСтресът е един от най-верните спътници на съвременния човек – за съжаление. Всеки от нас би искал да не се среща лице в лице с него – но животът постоянно ни поднася изненади и реалности, които не винаги са приятни. В превод от английски думата стрес буквално означава налягане, натиск, напрежение, най-често провокирани от външни фактори и дразнители. И няма спасение от тази напрегнатост с външен произход – от първия до последния ни ден. И податливостта ни към тези влияния до голяма степен определя и характера ни. Е, въпросът на днешната ми статия e има ли и каква е връзката между податливостта ни на стреса и кръвната група, с която сме се родили.

Интересен отговор на този въпрос дава Питър Адамо, който е автор на книгата “Четири кръвни групи – четири начина на живот”. В труда си американският учен разглежда взаимосвързаността между кръвната ни група и особеностите на характера, като тясно ги обвързва с начина, по който се храним, с модела ни на живот като цяло. И дава утвърдителен отговор на нещо, върху което учените отдавна умуват – да, от кръвната ни група зависи нашата стресоустойчивост и способност да се защитим от определени психологически дразнители. Накратко за теорията на Питър Адамо. Представителите на Първа, или нулева група, са най-стабилни. При това трябва да се отбележи, че те са намерили и начин за справянето с неприятностите – усилени физически движения. Притежателите на кръв от Втора, или А група, леко се отдалечават от стабилитета на Първа, но пък авторът дава механизъм, с които могат да го подпомагат – начинът на хранене и по-специално вегетарианската кухня. С всяка следваща категория, твърди авторът, съпротивителните сили намаляват, така че при B-кръвта те са още по-малко, но и тук нищо не е завинаги – съзидателното творчество може да обърне и тези природни дадености. И накрая Четвърта – AB – ако природата ви е сложила там – според автора в психологическо отношение не ви е направила най-добрата услуга, но и тук има действаща противоотрова – общуването с много хора. Последното между другото го препоръчвам горещо – без значение дали знаете, или не знаете коя е кръвната ви група 🙂

 

Характери

Има ли и докога ще има различия между женския и мъжкия характер?

Posted on by Character

razlikataИма, разбира се, и основателността на обратните твърдения би се сринала и при най-бегъл психологически прочит на представителна извадка от двата пола. Правени са множество такива изследвания, които категорично потвърждават значими различия и че всеки пол си има здраво закрепени и неподлежащи на съмнение собствени характеристики. Например за дамите са много по-склонни към прояви на чувствителност и емоционалност, за тях са нормални проявите на топлина и съпричастност – в пъти повече, отколкото представителите на другата половина на човечеството. За разлика от тях кавалерите се отличават с емоционална стабилност, вродено усещане за превъзходство, естествен стремеж към лидерство, а също така и изразена бдителност. Разбира се, всяко крайно обобщение, даже и когато се основава на стабилни научни наблюдения и проучавания, е ограничаващо и няма как да обхване богатата палитра и креативността на природата, пък и неизбежните процеси на уеднаквяване, които протичат на почти всякакви нива. Популярно казано – винаги има процент изключения от правилото. По този проблем последните изследвания отсичат абсолютно точни параметри – 18% отклонения. Не точните цифри и проценти обаче са важни в случая – а по-скоро убедеността на учените, че става въпрост за трайна тенденция. С други дума частта на жените, които обладават чисто мъжки качества, и обратно мъжете, за които определящи са черти от женския психологически профил, постоянно се увеличава. Тече траен процес в посока на намаляването и свиването на отличията. Обясненията за това са много – като се започне от реалностите, които все по-често ориентират, къде доброволно, къде принудено, дамите към мъжки професии, което няма как да не формира и един друг поглед към света, и се стигне до тоталната унификация, към която постоянно ни тласкат съвременните реалности. Звучи обезпокояващо – както при всяка загуба на цвят и идентичност. Оптимистичният поглед е надеждата, че учените далеч по-често бъркат в прогнозите си, отколкото познават. Те предполагат, природата разполага. И не вярвам да  се лиши от един от най-сигурните си начини да оцелява – разнообразието.

 

Характери

Какви хора влизат в секти?

Posted on by Character

secЕдва ли има човек, който да няма в близкия си или по-далечен приятелски кръг поне един познат, който да не е член или в миналото да не е попадал в някоя от религиозните секти. За хора, земни и здраво стъпили на земята, съвсем логичен е въпросът кое кара хората да се присъединяват към тия не само съмнителни, но и доста опасни понякога групи. Най-лесното обяснение, разбира се, е естественият и изначален стремеж на всеки човек да е част от някаква общност. Истината е, че в повечето случаи потенциалните жертви в самото начало влизат съвсем доброволно, а причините се коренят някъде в миналото или в начина, по който живеят в момента, и да си го кажем направо – в характера. Човек, напълно удовлетворен от себе си от положението си, би ли откликнал на ненужно предложение или контакт? Обикновено хората, които откликват, имат специфични отношения не само с околните, но и с окръжаващия ги свят, има и определени личностни специфики. Кои най-общо са те? На първо място това е ниската самооценка и във връзка с това постоянната, понякога агресивна готовност за защита на подцененото от другите Аз. Тежко и трудно преживяване на житейските и социални несправедливости и несполуки с подчертана склонност вината винаги да бъде хвърляна върху другите. Отчуждеността от околните като следствие на някакви житейски обстоятелства или пък характерологични особености, съчетани със силен стремеж към принадлежност към някаква група, също може да бъде мощен двигател по пътя към влизането в една подобна общност. Това в общи линии е профилът на хората, които посягат към подобни обещания за щастие. Което не значи, че другите са застраховани. Защото специалистите казват, че често влизането в секта е начин за разрешение на кризисна житейска ситуация. А кой е застрахован за това?

Характери

Политологът Светльо Кантарджиев за следизборната ситуация в България

Posted on by Character

sds„Последните парламентарни избори у нас, проведени на 12 май, показаха, че българинът е объркан. Още преди  да станат ясни окончателните и официални резултати, заваля порой от оставки, кои искрени, кои не, но всичките материализиращи и манифестиращи една идея: България е поставена пред важен избор, народът заслужава по-добро бъдеще и това е нелека задача пред новото правителство“.

Това изказване на политолога Светльо Кантарджиев срещнах някъде из онлайн изданията. Реших да го споделя с вас, защото съм напълно съгласна, че новите управляващи ще бъдат изправени пред тежки изпитания. И вместо да хулим групово, всеки от нас би могъл да се замисли как да бъде част от идеята за всеобщото благо и просперитет.

Иначе последното от политическата сцена е изявлението на Мартин Димитров, бившия лидер на СДС, че в близките месеци ще сформира нова партия, в която участие могат да вземат СДС, ДСБ, движение „България на гражданите“, както и независими представители на гражданското общество.

Според Димитров политическата сцена вече е тясна за досегашния председател на СДС – Емил Кабаиванов, както и за Борис Марков, а решението на Иван Костов да подаде оставка е правилно, защото така се дава път на едно друго поколение политици, по-млади и много „качествени хора“.

Чуха се коментари, че в България 97% от гражданите изповядвали социалистическата идеология, дори някои от тях да не го осъзнавали , а за останалите 3% политиката е  последният дерт.

Така или иначе 42-то Народно събрание вече е факт. Как и накъде ще поеме България зависи както от политиците, така и от нас, обикновените граждани, кои с укриване на данъци, плащане на подкупи на пътя и др.  дърпаме страната назад.

Характери

Отнесените хора

Posted on by Character

Не мога да се сетя кой преди време ми е разказвал история за много известен професор от Софийския университет, не се сещам и за името му, ама май беше езиковед. Голям учен, но адски разсеян – като повечето хора на изкуството и науката. Та качва се въпросният човек на трамвая, сяда на една от свободните седалки и до такава степен е вглъбен в професорските си мисли, че решава, че щом се е отпуснал така приятно, значи си е пристигнал вкъщи, и си събул обувките.

Е, сигурно сте се досетили, че днешният ми материал ще е посветен на разсеяните хора, на хората, които често определяме като заплеси. Хората, които ви гледат в очите, докато им говорите, и кимат чевръсто с глава, но ако минути след това ги попитате какво сте им казали, няма как да ви отговорят, защото просто не са ви слушали. На тези, които поставят на котлона кафе и се сещат за него чак когато им замирише на изгоряло или пък тръгват на рожден ден без подаръка, за закупуването на който преди това са отделили половин ден обикаляне по магазините.

relative

Какво е общото между всички тях, освен че не може да им се гласува доверие за работа, която изисква висока степен на концентрация в нещо, което е извън техния вътрешен мир. Не е професията, нито е образователният ценз, даже не е и типът характер. Общото е, че почти всички отнесени хора са с богат вътрешен мир и постоянно обърнати и вглъбени в него. Те обикновено водят важни разговори със себе си, които не търпят отлагане, разсъждават за неща, които са им се случили преди малко или които им предстоят, за нещо, което ги е впечатлило вчера, или за книгата, която са прочели през почивните дни.

Е, при такива интересни и важни занимания как да очаквате да слушат внимателно, когато им говорите, или да хващат кафето в момента, когато кипва. 🙂

Характери

Как да обуздаем гнева?

Posted on by Character

gnyavГневът е една от най-неприятните прояви на човешкия характер и е добре да се научим да го контролираме, защото необлагородяван и непотискан, той често може да избуи в ярост, която вече си е опасна за околните. Психолозите твърдят, че в нормални граници и когато е под контрол, при определени житейски ситуации и състояния на психиката от рода на депресии или личностни пропадания той дори би могъл да изиграе благоприятна роля и да ни извади от апатията, пълната отпуснатост и липса на желание за каквото и да е, с две думи да ни помогне да се вземем в ръце. Проблем е обаче, когато гневът стане навик и част от нашата същност –  той става бреме и за притежателя си, и за хората, които са около него, и е разрушителна, а не градивна сила. Затова трябва да се научим да овладяваме гневните си състояния, някак да ги удържаме, да се научим да ги усещаме още в зародиш, в стадия на лекото раздразнение  и да ги стопираме. За такива случаи психотерапевтите и психолозите предлагат така наречената практика или терапия на заключването. Което ще рече, че човек, който вече е идентифицирал подобен проблем с контрола на отрицателните си емоции, трябва да измислите някакви фиксатори, които да ползва в моментите, когато усеща напиращите изблици на ярост. Те могат да бъдат най-различни, в зависимост от това, какво най-добре действа – примерно да затворим очи и да преброим до десет, да отвърнем поглед или мисъл от дразнителя, да поемем дълбоко въздух, ако се наложи няколко пъти, и да продължим. Както и друг път е ставало дума, винаги има десет секунди, които стоят между раздразнението и избухването. И всеки сам решава дали да ги пропусне и да бъде емоционално бреме за себе си и близките си, или да намери подходящ фиксатор за изблиците си на лошотия.

 

Характери

Хората, които искат по-малко, са по-щастливи

Posted on by Character

ambiciiСигурна съм, че още като прочетете заглавието, веднага ще ме обвините в пораженчески житейски нагласи, ще извадите аргументи, че печелившото поведение в живота е това да искаш много, да си поставяш високи цели, да си свръхамбициозен. И със сигурност това е така. Да, за да е успешен и добре реализиран човек със сигурност се искат гореизброените неща. Само че аз говоря за щастие, за това човек да живее в хармония и мир със себе си и с околните, да се усеща добре в кожата си, а не за успех, кариера, израстване или нещо друго. А двете, повярвайте ми не винаги са едно и също нещо, даже, напротив, по-често се изключват взаимно. Затова продължавам да твърдя, че когато човек е реалист, когато мечтае за достижими неща и не прави нещата на всяка цена, определено скъсява пътя до това, да се чувства по-добре. Въпросът е в размера на очакванията, а не в силите, които хвърляме, за да постигнем нещо. По отношение на хвърлените усилия човек трябва да е максималист, винаги трябва да прави или поне да се опитва да прави нещата по възможно най-добрия начин. Не трябва да бъде такъв в очаквания си обаче, поне не прекален. Защото често положеният труд в живота не се материализира.
И ако залогът е бил голям, ако очакванията са били прекалени, идват психическите взривове, вътрешни терзания, обвинения. Точно от разминаването. Затова нека не бъдем алчни в мечтите си – така шансът животът да ни изненада приятно е много по-голям, отколкото да се случи обратното. А приятните изненади винаги са част от щастието, колкото и мимолетно да е то 🙂

Характери

Безкритичните

Posted on by Character

Вероятно заглавието подвежда, че днес ще поведа разговора в посоката на хората, които нямат претенции към другите, или иначе казано са абсолютно безкритични към това, което се случва около тях, и към хората, които ги обграждат. Не че това е много добро и полезно позициониране в живота, но за него ще говоря някой друг път.

bezkritichnost Смятам, че в общуването много по-голямо обществено и житейско зло са тези, които стоят на отсрещния полюс, които съчетават в характера и в поведението си, в отношението към околните и към себе си, безконтролна и безмерна критичност към чуждите действия с нулева критичност към собствените си прояви, към личните си възможности и несъвършенства на характера. Това са субекти, които винаги са прави, те са най, най, никога и за нищо не са виновни – защото няма как, те са съвършени в собствените си очи, просто живеят в подменена реалност. За всичко хубаво, което им се случва, без значение дали е дело на общи усилия, заслугите винаги са техни, нищо позитивно не може да се случи без тяхно участие. Към лошото и нестойностното обаче те нямат никакво отношение. За него вина и отговорност винаги носят другите – защото те не са достатъчно способни, нито са съобразителни, не са трудолюбиви, колкото е необходимо, въобще са недостатъчни във всеки един аспект. Този типаж редовно присвоява победите за себе си и още по-системно и щедро подарява провалите на другите. А другите около безкритичните обикновено се сменят често, ако имат достатъчно лично достойнство и себеуважение. А “съвършените” винаги намират разумно обяснение за това – в него те по правило не присъстват като причина.