Всеки от нас има поне един вреден навик. Дали това ще бъде тютюнопушене, прекомерна употреба на кофеин, зависимост от шоколад и сладки изделия, преяждане, лакомия или нещо съвсем различно от тези, свързани с консумацията на нещо, всеки един вреден навик е труден за преодоляване и често оказва много силно неблагоприятно влияние на нас самите, а понякога и на околните.
За да се откажем от един такъв вреден навик, обикновено трябва да имаме доста силна воля и характер. Защото изброените от мен, а и не само те, неща предизвикват силна пристрастеност. Физическа, психическа и не знам каква още, но за да прекратим да правим или консумираме нещо, което до този момент ни е доставяло невероятно удоволствие, трябва на първо място наистина да сме го решили. После да можем да удържим на импулса, абстиненцията – и физическата и психическата. Само тогава ще можем наистина да кажем, че сме преодолели себе си и сме се отказали от онова отвратително нещо, което ни убива бавно.
Но всеки пушач, който поне веднъж се е опитвал да спре цигарите знае, че това не е никак лесна задача. Организмът ни бързо се изчиства от никотина, но психиката ни търси онова приятно замайване и чувство на наслада, което носи спокойствие и приятни спомени.
За всеки справянето с подобни зависимости и лоши навици е строго индивидуално. Хиляди книги са се изпитали, но истината е, че единственото, което трябва да направите е наистина да го пожелаете. Наистина да искате да спрете и да имате силата на характера, за да устоите на желанието.
Споделете вашия опит с отказването от лоши навици.
Смятам, че в общуването много по-голямо обществено и житейско зло са тези, които стоят на отсрещния полюс, които съчетават в характера и в поведението си, в отношението към околните и към себе си, безконтролна и безмерна критичност към чуждите действия с нулева критичност към собствените си прояви, към личните си възможности и несъвършенства на характера. Това са субекти, които винаги са прави, те са най, най, никога и за нищо не са виновни – защото няма как, те са съвършени в собствените си очи, просто живеят в подменена реалност. За всичко хубаво, което им се случва, без значение дали е дело на общи усилия, заслугите винаги са техни, нищо позитивно не може да се случи без тяхно участие. Към лошото и нестойностното обаче те нямат никакво отношение. За него вина и отговорност винаги носят другите – защото те не са достатъчно способни, нито са съобразителни, не са трудолюбиви, колкото е необходимо, въобще са недостатъчни във всеки един аспект. Този типаж редовно присвоява победите за себе си и още по-системно и щедро подарява провалите на другите. А другите около безкритичните обикновено се сменят често, ако имат достатъчно лично достойнство и себеуважение. А “съвършените” винаги намират разумно обяснение за това – в него те по правило не присъстват като причина.
