Характери

Мъжките страхове

Posted on by Character

strahoveАко се поразтърсите в интернет, със сигурност ще намерите десетки статии, посветени на въпроса, от какво най-много се боят представителите на силния пол. Отговорите обаче в повечето случаи са доста абстрактни и не стигат до същността на темата. Затова всеки опит за нов прочит на проблема не е излишен. Та към въпроса. Кратко, ясно и конкретно: трите неща, които най-силно тревожат мъжете.

Най-големият мъжки кошмар е страхът от провал. Независимо дали става въпрос за провалена сделка, загуба на карти, изгубен тенис мач или ловна несполука – ситуацията придобива драматични очертания. За представителите на силния пол е от изключителна важност да се чувстват най-силните, най-успешните, най-добрите и непрекъснато да се доказват. Това силно желание за лидерство в повечето случаи се корени в обществените очаквания и насажданото от най-ранна възраст самосъзнание.

Да бъдат отхвърлени, е вторият голям мъжки страх. Именно това е първото нещо, което ги спира, когато се замислят за възможни интимни отношения. И затова им е толкова трудно да направят първата стъпка и да открият чувствата си. И преди да предприемат каквито и да е действия, изпитват необходимост от ясни знаци, че няма да бъдат пренебрегнати, да се почувстват уверени – леко кимване, мека усмивка, деликатна подкана.

Преодоляването на втората опасност води след себе си третата, която притеснява мъжете изключително силно, в повечето случаи съвсем основателно – да не изгубят независимостта си. Опасността от навлизане в личното им пространство, от обсебване е много обезпокоителна. От това някой да дудне за Шампионската лига, за вечерите с приятели, да се опитва да променя с години градени навици и предпочитания. Само при намек за такива намерения представителите на силния  реагират светкавично, без предупреждение и обяснение – бягат.

Така че ако трябва да обобщим – страховете на мъжете се превръщат проблеми на жените. Често влизащи в графата “мисията невъзможна”.

 

Характери

Екзорсизмът

Posted on by Character

exorcismЗапознатите с холивудските истории за прогонването на злото от обладаните могат да си помислят, че всичко това е само сюжет, плод на нечия фантазия, една история на ужасите за отминали времена. Истината обаче е, че това е една доста деликатна тема, по която Ватикана избягва да говори в подробности, както отбягва да споменава и факта, че и в момента в папския университет Athenaeum Pontificium Regina Apostolorum се провеждат такива курсове и се подготвят хора, които да се занимават с подобни практики.

Екзорсизмът  (гр. exorkizein, прокълнат) е заповед, която бог издава на Демона, за да напусне човек, животно, място или вещ. Той включва изясняването на пътя, по който бесът е попаднал в човека, уточняване на вида и името на изгония зъл дух, четене на молитви и поръсване със светена вода.

Да си представим тези древни занятия, не е никак трудно – редица филми доволно точно ги изобразяват. Макар че католическите свещеници и до днес смятат голяма част от тези ленти, включително и най-известната  „The Exorcist“, в която доста детайлно е показано изгонването на бесовете от младо момиче, за изключително спорни.

Габриел Аморт е най-известният екзорсист на Ватикана. Твърди се, че отецът е извършил повече от 50 000 прогонвания на бесове – като най-кратките сеанси са продължавали няколко минути, а най-дългият – няколко дни. Всеки ден към него се устремяват хиляди обсебени поклонници от цял свят. Аморт твърди, че и Хитлер, и Сталин са били обладани от Сатаната и че папа Пий XII неведнъж се е опитвал от разстояние да прогони злия дух, вселил се в немския диктатор, но без успех – по причина на географска отдалеченост.

Със сигурност тази информация звучи доста невероятно за повечето хора. Истина или не, факт е, че възможността злото да бъде прогонено чрез ритуал интригува фантазията на много творци и като резултат се появяват десетки книги и филми по темата. Пък и колко да е невероятно – ако човек вярва в съществуването на добра висша сила, каквато и да е тя, защо да не повярва, че е възможно тя да пребори демоните във всеки от нас – ако бъде призована от специалисти и по подходящия начин! 🙂

 

Характери

Съперничеството

Posted on by Character

Замисляли ли сте се някога върху факта, че често се случва в семейството или любовта да заместим сътрудничеството със съперничество.

Много пъти ние пренасяме състезателния дух, в който ни възпитава обществото, и вкъщи. Нормално – на работното ни място ни поощряват към това, защото още не е измислен по-мощен генератор на прогреса от конкуренцията. Но ние забравяме, че семейството не е писта за надбягване, че значението на думата съпруг, поне на български, носи смисъла на общ впряг, общи усилия.

ego

Доказано е, че сравнението е една от най-честите причини за конфликти в семейството – мъжът и жената се съревновават за любовта на детето, за това, кой от двамата получава повече пари, бабата и майката – коя е по-добра в отглеждането на децата.

Да, някак интуитивно усещаме, че това не е съвсем редно, но все пак егото ни надделява и го правим. Ние се конкурираме с другите, включително и с най-близките си, подсъзнателно. И го правим от най-ранно детство, често подтикнати от непремерени изказвания на възрастите от типа: Виж колко добре се справя сестра ти, а ти носиш само тройки или: Ти си единствен в класа, който не се е справил с теста.

И да избягаме от този наложен ни съпоставителен контекст, когато станем възрастни, е изключително сложно. Въпреки ясното ни разбиране, че това е сериозна предпоставка за скандали и неудовлетвореност. Да, защото обикновено последствията са чувство на завист, у други – ревност, при трети – чувство на обида. И започваме проектираме отрицателните си преживявания на хората до нас. Вече не ги гледаме с любящи очи, а с претенция и недоволство. И те личат – в интонацията, в думите, които изричаме. Резултатът – спорове, изясняване на подхвърлени реплики и обиди, често и раздели.

Струва ли си заради едното его!?

Характери

Човек е това, в което живее

Posted on by Character

Той е автор на фантастични проекти за детски градини и фабрики, църкви, гари и кафенета, изложбени зали и музеи. И всичките му сгради се отличават оригиналност, екологичност и естественост. Австрийския архитект Фриденсрайх Хундертвасер, който бил абсолютно сигурен, че животът в еднакви, приличащи на кутийки къщи се отразява изключително зле на самочувствието на обитателите им. Идеалното жилище за него е уютно и безопасно, с много прозорци, по възможност с покрив, обрасъл с трева. Така, вкарвайки природата в проектите си, той смятал, че компенсира щетите, които човечеството й нанася ежеминутно.

Един от последните му проекти, в който, освен другите си принципи, въплътява и усещането си за необходимостта от хуманност, е Семейният център в немския град Есен. Временен дом за семействата на болни деца, които преминават курс на лечение в местната болница. Един от 14-те подобни центрове, носещи името на Роналд Макдоналд, пръснати из цяла Германия, където близките на децата могат да се почувстват като у дома си.

3379794953_9d7abc2607

Проектът на прочутия архитект е готов през 1999 г., а приказната къща израства в един от градските паркове през 2005 г. При строителството не е пострадало нито едно дърво, напротив – даже са засадени много.

Брадатият австрийски вълшебник взел предвид всичко – и атмосферата на интериора, и хармоничното единение с околната среда. По неговите думи семейният център трябвало да се превърне в оазис на човечността. Така се и получило.

Любимите на художника златни куполи блестят на слънцето, а направените от огромни цветни перли  колони пирамиди създават уют и се вписват в естествената красота на Груга парк. Всичките 17 стаи са напълно различни. Има огромна трапезария, зали за игри, библиотека, открити тераси и вътрешен двор с пеещи фонтани. Жизнеутвърждаващо, нали!? После кой казва, че не сме или по-скоро не се превръщаме в това, в което живеем? 🙂

Характери

Изкуството да избягваме конфликти

Posted on by Character

conflictsПо правило конфликтите – и между близки хора, и между не толкова близки – в повечето случаи избухват заради сериозни различия в мнението и в интересите. Също така безспорен факт е, че ако не съществуваше възможността да поговорим с другия, да обсъдим проблема, да намерим необходимия компромис, животът ни би бил една безкрайна битка без победители. Спорни ситуации винаги ще има и ние трябва да се научим да живеем с тях и да ги преодоляваме по възможно най-продуктивния начин. Стресираща работа, изключително високите темпове, с които се движи ежедневието ни, недостиг на време да вършим нещата, които обичаме – всичко това, а и още хиляди неща, могат да ни докарат до състояние, в което без видима причина да избухнем и да се отприщи дълго стаяваната нервност или недоволство от нещо. Това обаче не може да е дежурно оправдание за неспособността ни да контролираме поведението и емоциите си. Част от необходимия компромис в живота е да се стараем да сведем тези ситуации до минимум, а дори и когато се случват не по наша вина и инициатива, да се опитаме да запазим самообладание и да не стигаме до крайности. Ако все пак се стигне дотам, трябва да анализираме причините за конфликта, да си направим необходимите изводи и да вземем нужните поуки. Добрият анализ изисква много ясно да формулираме кои или какви са основните ни дразнители и да се научим да ги игнорираме или да ги избягваме. Примерно това може да е партньор или близък, които си позволява да крещи, да обижда, да нагрубява.  В такива моменти най-добре е да се опитаме да запазим спокойствие и с тих, но твърд глас да обясним, че подобно поведение не може да доведе до нищо добро. Или пък да излезем навън до момента, в който бурята е затихнала от само себе си. Възможните решения са много и в това е смисълът да се прави анализ на скандалите – да се знае най-подходящият начин за реакция, когато напрежението вече е ескалирало.

Характери

Какво означава да бъдеш самия себе си?

Posted on by Character

sebesiМоже и да ви прозвучи странно, но повечето от хората няма да са в състояние да ви дадат задоволителен отговор на този въпрос, защото даже не се опитват да живеят собствения си живот, а всеки ден съвсем съзнателно слагат чужди маски. И няма как категорично да ви отговорят къде са реалните им мечти и желания, къде – измислените. Почти всеки днес се опитва да бъде някой друг, да копира чуждото, сега това е мода.

И в обсега на подражанието влизат не само вещи, дрехи и други материални неща, а и черти на характера, маниери на общуване, успешни модели на поведение. Нещо като мимикрия – сливане с масата. За по-безопасен, спокоен и успешен живот.

А в крайна сметка всички сме различни – имаме различно образование, възпитание, житейска съдба и е съвсем логично да имаме съвършено различни виждания за едни и същи неща от живота. За някого може да е нормално изразяването на бурни емоции с резки жестикулации и ненормативна лексика, за друг да е абсолютно неприемливо. Но именно в това е цветът и разнообразието на живота, именно индивидуалността на всеки един от нас създава колорита и прави отношенията между хората интересни и непредвидими.

Затова не е здравословно – нито за отделния човек, нито за обществото – да се опитват механично да следват или да налагат неприсъщи норми и правила. Кой твърди, че задължително, когато те попитат: “как си”, трябва да отговориш: “прекрасно” или пък когато ти е мъчно – да се усмихваш широко. От подобна подмяна на истината няма доволни – защото, макар и подсъзнателно, всеки копнее да бъде себе си.

И именно в това психолозите търсят генезиса на все по-модерния проблем – самотата. Защото само в топлото и защитено легло, пред лаптопа, в удобното кресло пред телевизора ние можем да се почувстваме безопасно, да се отпуснем и да дадем свобода на истинската си същност.

Лъжовна сигурност с опасни последици.

Затова трябва да се научим да бъдем себе си – без да се притесняваме за реакцията на околните, без да ни е страх от нея. Защото най-голямата ценност, която има всеки един от нас, е точно неговата уникалност. И тя трябва да ражда гордост, а не страхове.

 

Характери

Диагноза: шопинг маниак :)

Posted on by Character

shoppingСпоред социологическо изследване, направено по поръчка на маркетингови специалисти и агенции, почти 90 % от потребителите не могат да удържат на изкушението да купят някакво лакомство или напълно непотребна лъскава дреболия от супермаркетите. При това самите анкетирани споделят, че са посетили магазина със съвсем конкретна цел, без каквито и намерения да купуват нещо друго. В крайна сметка обаче богато заредените сергии ги отклоняват от първоначалните им намерения.

Малцина са тези, които могат да се въздържат от покупка на не особено нужни неща при това изобилие от продукти. Затова днес ще поговорим за това, как да спасим парите си от ежедневните масови атаки на пазара. Как да не се превърнем в маниакален купувач? Как да купуваме онова, което наистина ни е необходимо и важно?

Преди да пристъпим обаче към съветите за предотвратяването на синдрома на купувача, нека да обърнем внимание на онези търговски трикове, които ни карат несъзнателно да посегнем към портфейлите си.

На първо място – това е пълната свобода, която имате в супермаркетите да посегнете, да разгледате, да вземете стоката – без посредничество и въпроси. Доста лесно тя попада в ръцете ви и ако ви хареса, връщането й отново на рафта е доста трудно постижимо.

Вторият трик – обикновено стоките, които са ни най-ненужни, са разположени в пространството пред самата каса, там, където се спираме, за да чакаме на опашка, и искаме – не искаме погледът ни попада продължително върху изкушаващи и лъскави неща.

И третата хитринка – в тези огромни търговски обекти ви предлагат всичко: от пакетче с чипс до кофа с конци за чистене. Със сигурност няма да посегнете към много от нещата, ако не делят една пазарна площ. 🙂

И така – как да избегнем тези търговски засади и да спасим  бюджета си. Съветът е съвсем кратък, но пък с доказано действие: планиране, точен списък с нещата, които са ни необходими, и пълен самоконтрол. И най-важното: задължително без деца! 🙂

 

Характери

Как се смеят жените?

Posted on by Character

Че смехът прави живота ни по лек, то е ясно. Но освен това в голяма степен говори за това, какви сме. Днес даже има специална медицинско направление, което го изучава, както и въздействията му върху организма. И учените, които се занимават с тази материя, твърдят, че всеки от нас носи уникален смях, както и уникален характер. Днес ние ще обърнем поглед върху един малък, но важен сегмент от тази наука – частта, която е насочена към жените.

Докосването по главата по време на смях говори за мечтателност и романтичност. Такива жени обичат да живеят в свой измислен свят, не успяват адекватно да се справят със спорни ситуации и конфликти, изпитват затруднения в това да убедят околните в нещо, даже и в случаите, когато те истински вярват в него. Авантюристични, любопитни и разсеяни, в своите действия те се ръководят преди всичко от импулси. Могат изведнъж да избухнат и да направят непремерени неща, да кажат тежки думи, от чиито последствия после страдат.

Ако една жена слага малкия си пръст върху устните, докато се смее, тя е обсебена от идеята за добри маниери и държи да бъде център на внимание.

Хихикането и накланянето на главата на една страна пък говорят за дружелюбност, но и за критичност; силен стремеж за харесване и любов към флирта; за сериозно премисляне на действията, макар на пръв поглед да изглеждат лекомислени; за напълно контролирани чувства.

Смехът от душа, придружен с широко отваряне на устата, свидетелстват за висока самооценка, самодоволство и темперамент. Такава жена не се бои от критика, умее да отговори по начин, който се отдава на малцина. Добър приятел и съветник, умее не само да слуша, но и да чува другия.

Сбръчкването на носа пък е знак за висока степен на самонаблюдение и понякога за известен инфантилизъм. Тези представителки на нежния пол се нуждаят от повишено внимание, комплименти и ухажване.

Прикриването на устата с ръка насочва към изключително висока самокритичност и неувереност, склонност към сдържане на емоциите и самодостатъчност. Такива жени са отлични приятели, великодушни и състрадателни, готови да жертват себе си в името на другите.

 

 

Характери

Какво ни казват мимическите бръчки

Posted on by Character

bruchkiЗвучи изключително тривиално, но пък е съвършено вярно – годините слагат на човешкото лице своя отпечатък. Много по-лесно е да познаеш какъв е човек по това, което виждаш изписано на лицето му, когато е над 40, отколкото, когато е по-млад. Всички ние се раждаме със съвършено гладко лице, върху което годините ден след ден оставят не просто своите следи, а своите свидетелства – за емоциите, които най-често са ни посещавали, за нещата, които са ни се случвали. За появата на тези издайнически вдлъбнатини обвиняват лицевите мускули, които са отговорни за изражението ни.

Учените са установили, че за един ден тези мускули могат да се съкращават няколко хиляди пъти, и това няма как да не се отрази на лика ни – отначало се появяват почти незабележими резкички, които по-късно стават все по-големи и все по-видими, вълненията ни буквално застиват на лицето ни. И именно по тях можем да направим някои догадки и заключения за характера на човек.

Фините линийки под формата на лъч от ъгълчетата на очите говорят за един весел и лек нрав, докато дълбоките врязвания в ъглите на устата, които сочат надолу, свидетелстват за вечно недоволство от случващото се и от живота и за песимизъм. Бръчките под устата показват продължително физическо или душевно страдание. А системните разочарования водят до дълбоките линии от носа към края на устните. Дълбоките улеи между веждите означават, че човек постоянно мисли за нещо, при това не особено оптимистично, но също така са знак и за упорство и сила на волята. Езотериците дори твърдят, че притежателите им много вероятно в миналото си са имали проблеми със закона или такива им предстоят. Разбира се, всички тези твърдения са относителни и в никакъв случай не могат да бъдат приложени към всички хора. Но със сигурност в повечето случаи човешкото лице наистина е като бял лист, върху който годините релефно изписват биографията.

 

Характери

Каква информация носят бенките?

Posted on by Character

benkiteЛюбителите на астрологията и свръхестественото смятат, че знаците на съдбата се отразяват не само в хороскопа на хората, но и на тяхната външност. Тези сигнали могат да бъдат бенки, родилни петна, вдлъбнатини, белези и др. Могат ли да подскажат нещо за живота и съдбата на човек те и какво?

Според астрологията тялото на човека условно се разделя на 12 сектора, съответстващи на зодиакалните знаци. Белег в някой от тези участъци се съотнася към определена зодия и свидетелства за влиянието й. Приема се, че бенките и родилните петна носят фатализъм и предопределеност в определени сфери на живота.

Ако човек е осеян с много малки бенчици, се счита, че съдбата му ще е запълнена с множество кармични родови проблеми, но дребни и разрешими.

По-едрите белези говорят и за по-сериозни съдбовни обременености и на тях трябва да се обърне по-специално внимание. Естеството на влиянието им зависи от три неща: от разположението, от цвета и от размера. Най-благоприятно е влиянието на светлокафяво оцветените, които не са особено големи. Тъмнокафявите и червените влияят в зависимост от това дали се намират на лявата, или на дясната страна. Също така има значение дали притежателят им е от женски или от мъжки пол. Белезите, разположени на дясната страна на мъж и на лявата на жена, оказват благотворно въздействие и подсказват наличие на значим талант, така да се каже – това е една удачна отметка на съдбата. Обратното разположение обаче и при двата пола насочва към семейни проблеми и сериозни житейски трудности, които предстоят.

За най-застрашаващи бъдещето се приемат черните или със синкав оттенък бенки –  даже и когато са разположени на благоприятната половина, това само частично смекчават негативното им въздействие, но така или иначе те говорят за сериозни кармични тежести, които се предават по наследство.