Или за мъжете комплексари. Случвало ли ви се е някой мъж да прояви по-специален интерес към вас и след като вие по определени причини не отговорите на интереса му по очаквания и желан от вас начин, да започне, най-общо казано, да ви отмъщава – по различни начини, обикновено такива, каквито позволява конкретната ситуация.
Ако става въпрос за общуване в приятелска среда, да започне да ви кепази пред приятелите, да си измисля неслучили се между вас неща и въобще да се опита да ви дискредитира пред най-близките ви.
Или още по-лошо, ситуацията да се случва на работа и да е човек, който е по-нависоко от вас в йерархията. Е, тогава става страшно. Започва атака по всякакви линии, служебни, разбира се – тормоз, възлагане на неспецифични за длъжността ви задачи с една-единствена цел: да рухнете психически, той да влезе в ролята на супермен, който ви спасява от трудната ситуация, и да се подадете на неустоимия му чар.
За подобна ситуация ми разказа наскоро приятелка, която от години работи в една банка, но наскоро появилият се шеф, на когото тя е пряко подчинена, я вкарал в подобен филм. Хубавото в случая е, че тя работи от години на въпросното място, колегите, а и по-големите й шефове добре познават качеството на работата и личностните й характеристики и ако не дай боже нещата загрубеят и се стигне до изясняване на ситуацията, няма да има съмнения за това, кой прав, кой крив.
Питам се обаче колко трябва да си комплексиран, за да търсиш чувства или пък интимност по този начин, и още по-лошото, ако не ги намираш – да търсиш начини да отмъщаваш. Елементарно и обидно е. Не за потърпевшия, а за агресора. За съжаление – доста често срещано.
Но моето лично мнение е, колкото и невероятно да звучи това за нашите реалности, е, че трябва да има решителен отпор в такива случаи – така, както сме го виждали по американските филми. Е, не сме Америка – даже и в това отношение. Но май е време да станем.
