От какво се тревожим?
Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.
По ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?
Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.
Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.
