Има ли и докога ще има различия между женския и мъжкия характер?
Има, разбира се, и основателността на обратните твърдения би се сринала и при най-бегъл психологически прочит на представителна извадка от двата пола. Правени са множество такива изследвания, които категорично потвърждават значими различия и че всеки пол си има здраво закрепени и неподлежащи на съмнение собствени характеристики. Например за дамите са много по-склонни към прояви на чувствителност и емоционалност, за тях са нормални проявите на топлина и съпричастност – в пъти повече, отколкото представителите на другата половина на човечеството. За разлика от тях кавалерите се отличават с емоционална стабилност, вродено усещане за превъзходство, естествен стремеж към лидерство, а също така и изразена бдителност. Разбира се, всяко крайно обобщение, даже и когато се основава на стабилни научни наблюдения и проучавания, е ограничаващо и няма как да обхване богатата палитра и креативността на природата, пък и неизбежните процеси на уеднаквяване, които протичат на почти всякакви нива. Популярно казано – винаги има процент изключения от правилото. По този проблем последните изследвания отсичат абсолютно точни параметри – 18% отклонения. Не точните цифри и проценти обаче са важни в случая – а по-скоро убедеността на учените, че става въпрост за трайна тенденция. С други дума частта на жените, които обладават чисто мъжки качества, и обратно мъжете, за които определящи са черти от женския психологически профил, постоянно се увеличава. Тече траен процес в посока на намаляването и свиването на отличията. Обясненията за това са много – като се започне от реалностите, които все по-често ориентират, къде доброволно, къде принудено, дамите към мъжки професии, което няма как да не формира и един друг поглед към света, и се стигне до тоталната унификация, към която постоянно ни тласкат съвременните реалности. Звучи обезпокояващо – както при всяка загуба на цвят и идентичност. Оптимистичният поглед е надеждата, че учените далеч по-често бъркат в прогнозите си, отколкото познават. Те предполагат, природата разполага. И не вярвам да се лиши от един от най-сигурните си начини да оцелява – разнообразието.
