Хватки
Да ви кажа, хората станаха много странни, прекалено чувствителни и изключително обидчиви. Напоследък някой постоянно ми се сърди за нещо. И понеже винаги съм смятала, че разговорът е най-сигурният начин да се реши един проблем, първо пробвах след всяка поредна сръдня да водя диалог, да разбера сбъркала ли съм някъде, най-малкото за да си взема поука. Въобще да разбера от какво иде проблемът. По принцип това е една доста добре работеща стратегия и всеки уважаващ себе си психолог или психотерапевт би ви я препоръчал. Тя обаче има един съществен недостатък – действа само в случаите, когато наистина има проблем, сериозна причина за разрива.
Случаите, за които аз ви говоря, поне от личния ми опит, обаче не са от тази категория. Обикновено става въпрос за оная ситуация, която един детски автор описва как Петко се за нещо ще намери да се начумери, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.
И ако трябва пак да се обърнем към художественото творчество – като видях, че традиционните съвети на специалистите не помагат, защото ситуациите не са обичайни, реших да повикам неволята. Или иначе казано да си измисля лична стратегия, която да ми помага да се справям с тези немотивирани емоционални прояви, за да мога все пак да запазя читави социалните си контакти. Е, измислих я, действа и ще ви я споделя.
При първи прояви на подобна сърдитковщина, която не дава мотиви и обяснения, давам пълен игнор. Не се цупя от своя страна, не изяснявам ситуации, защото това повече усложнява нещата, просто се правя, че не забелязвам. И май повечето хора са с реакции на малки деца. Като не им обръщаш внимание на капризите или лиготиите, просто спират да ги правят. Пробвайте! Действа!
