Характери

Характери

Защо мъжете не бързат да изпълнят всичките ни желания?

Posted on by Character

jelaniaТози въпрос се появява често при дамите. А за да му дадем правилен отговор, първото нещо, което трябва да знаем, е,  че женската и мъжката психология са коренно различни. Да накараш един истински мъж на направи нещо, което не иска, си е направо невъзможно. В този смисъл наистина не бива да се губят нито време, нито сили. Затова нека да разгледаме най-често срещаните грешки, които правя представителките на нежния пол, и да се опитаме да намерим начин за преодоляването им.

Първото правило е: без излишна емоционалност. По правило жените винаги имат някакви предварителни очаквания към половинката си, за които обикновено той даже и не подозира. И ако се случи така, че кавалерът съвсем да не отговори на тези нагласи, повечето жени започват да буйстват, да обвиняват, да вдигат скандали. Резулатат – никакъв. Шансове исканото да се случи – също нулеви. Умните жени постъпват по съвсем различен начин. Още при първите индикации, че това, което очакват, най-вероятно няма да стане, започват с хитрините и тактиката. Примерно, ако иска да я изведе на ресторант: Скъпи, толкова много ми се иска да излезем, толкова се гордея с теб и ми е приятно да съм навсякъде с теб, да ме виждат с теб и т. н.

Второто правило е – винаги благодарете за всеки подарък, за всяка изненада, за всеки жест, който е направил за вас любимият ви човек. Само така той ще разбере, че тези неща са от огромно значение за връзката ви, за това, да се чувствате добре, и ще намира смисъл и мотивация да продължава да ви радва. Ако сте приели изненада или подарък с жеста – какво толкова, нищо по-нормално от това, ама мъжете така или иначе са длъжни – не очаквайте да го прави отново и отново само защото сте решили, че ви е задължен.

Истината е, че когато една жена намери точния подход към партньора си, когато не забравя да му благодари и да му създава усещането, че е неповторим и безценен, няма начин да не постигне желания резултат. И истинските жени го правят.

 

Характери

Външният вид в Alure и самочувствието

Posted on by Character

Безспорно, за да има самочувствие една жена, има нужда да е красива – където и да се намира, каквото и да прави. А красотата в днешно време изобщо не е простичка, а по-скоро е постоянно усилие и работа, които с отминаването на годините прогресивно се увеличават – най-вече при нас жените. Фитнес, салони за красота, подбор на облекло, маски за лице, грим и какво ли не още.

womenДа си красива изобщо не е лесно, но само така самочувствието ти може да е наистина пълно, без значение колко се опитваш да се уповаваш само на интелекта си.  Естествено, цялото това удоволствие струва много пари, а и време, което за работещото момиче си е кът.  Въпреки това не бива да спираме да се борим – начин винаги има, и се справяме. С времето и опита откриваме все по-добрите решения за нас самите и улесняваме задачата си. Разбира се, често се случва да попаднем на скапан фитнес или салон, лоша марка грим или нещо друго, за това днес ще ви споделя за едно ново място, което наскоро открих и едва ли ще ви разочарова.

Това е един нов бутиков салон за красота в София, където добрата прическа, маникюр, педикюр и тен не са далечна мечта, а чисто и просто удоволствие. Казва се Alure и съм много доволна от фризьорите, маникюристите и солариума там. Салонът е нов и оборудването е чисто ново и луксозно, а и самата атмосфера на мястото, което определено се е възползвало от услугите на добър интериорен дизайнер, ти позволява да се отпуснеш и просто да се насладиш на процедурите, които извършват по теб. Цените не са прекалено високи като за бутик за красота (15лв. дамско и мъжко подстригване, 25лв. боядисване с боя от клиента).

Подобни места, където работата се върши качествено, улесняват много работата по външния вид, защото в противен случай можеш да обиколиш много салони и да пръснеш много пари на вятъра, докато попаднеш на място и хора, които си заслужават, и които наистина те правят по-красива.

Характери

Трябва ли шефовете да са строги?

Posted on by Character

Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.

Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.

strogiЗапочна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.

Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.

Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂

 

 

Характери

Психологически профил

Posted on by Character

Моя позната ми се обади по телефона оня ден – правили им в службата психологически профили. Да ги видят дали са пригодни за заеманата длъжност. И нали знае какви са интересите и заниманията ми, решила да сподели. Става въпрос за държавна институция – няма да я споменавам по име, да не стане проблем, имайки предвид как ще продължа.

profilПсихолози от някаква частна фирма или практика, не знам как е прието да се казва, ги препитали по някакъв въпросник, поразговорили се за това-онова от личния им живот, от взаимоотношенията им с колегите, написали на всеки един от служителите – а те не са никак малко – по характеристика от около страничка и половина и си тръгнали. Е, сега да ви казвам, че всички се оказали нормални и подходящи за заеманите места, няма смисъл. Пък и даже да не е така, какво може да се направи със служител, който от петнайсетина години работи на въпросната позиция и се справя отлично. На резултатите от работата му ли да вярваме, или на психологическия му профил.

Тук и за най-незапознатите с начините, по които се точат държавни и европейски пари от наши (в смисъл близки до ръководството фирми), е ясно, че просто е ставало въпрос не за реална нужда от подобна услуга, а за остра необходимост едни пари да бъдат дадени на някого и после поделени.

Използвам повода обаче да споделя личните си резерви към подобен тип тестове или по-скоро към надеждността на заключенията, които се правят от тях.

Истината е, а и практиката го е показала, че много често при подобни стресови ситуации – защото подобно препитване е силен стрес – нормалните хора се държат не съвсем като такива и дават отклонения от нормата. А социопатите, които по принцип имат изключително висок самоконтрол, изглеждат като изкарани от учебник за това добро поведение в обществото.

Така че, ако някой е решил да се прави на профайлър, ще е добре поне да не натоварва държавния бюджет.

 

Характери

Хватки

Posted on by Character

Да ви кажа, хората станаха много странни, прекалено чувствителни и изключително обидчиви. Напоследък някой постоянно ми се сърди за нещо. И понеже винаги съм смятала, че разговорът е най-сигурният начин да се реши един проблем, първо пробвах след всяка поредна сръдня да водя диалог, да разбера сбъркала ли съм някъде, най-малкото за да си взема поука. Въобще да разбера от какво иде проблемът. По принцип това е една доста добре работеща стратегия и всеки уважаващ себе си психолог или психотерапевт би ви я препоръчал. Тя обаче има един съществен недостатък – действа само в случаите, когато наистина има проблем, сериозна причина за разрива.

Случаите, за които аз ви говоря, поне от личния ми опит, обаче не са от тази категория. Обикновено става въпрос за оная ситуация, която един детски автор описва как Петко се за нещо ще намери да се начумери, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.

И ако трябва пак да се обърнем към художественото творчество – като видях, че традиционните съвети на специалистите не помагат, защото ситуациите не са обичайни, реших да повикам неволята. Или иначе казано да си измисля лична стратегия, която да ми помага да се справям с тези немотивирани емоционални прояви, за да мога все пак да запазя читави социалните си контакти. Е, измислих я, действа и ще ви я споделя.

При първи прояви на подобна сърдитковщина, която не дава мотиви и обяснения, давам пълен игнор. Не се цупя от своя страна, не изяснявам ситуации, защото това повече усложнява нещата, просто се правя, че не забелязвам. И май повечето хора са с реакции на малки деца. Като не им обръщаш внимание на капризите или лиготиите, просто спират да ги правят. Пробвайте! Действа!

Характери

Няма край

Posted on by Character

Сигурно сте чували оня пионерски рефрен: пред нас са блеснали житата … и ний вървим, вървим нататък и няма край, и няма край. Е, наистина няма край на простотията в българския тв ефир. Само дето тази безкрайност, за разлика от песента, не обещава светло бъдеще. Разбира се, че захващам любимата си тема “Вип Брадър” и по-точно продължението “Олд старс”. Което на български ще рече стари звезди – стари не в смисъл на възраст, ами на присъствие в обществения живо и шоу бизнеса – така поне твърдят водещи и продуценти.

brother

Като се вземе предвид обаче, че доста от участниците са съвършено непознати на масовия телевизионен зрител по причина, че или са участвали в различни формати в световно неизвестни кабеларки, чиито зрители се броят на пръстите на едната ръка, или изявите им са били толкова отдавна, че вече никой не си спомня за тях, единственото старо нещо в това шоу са продуцентските номера, опити за манипулации и обидно подценяване на зрителите.

Май Нико Тупарев и компания наистина си мислят, че зрителите им са пълни профани и малоумници. Колко трябва да не правиш връзка между нещата, за да решиш, че уникалните простотии и изпълнения на Пенка и Джийсън в стил пионерски лагер са плод на личната им фантазия. Все пак те са доста млади, за да са запознати лично с въпросната стилистика.

Но хайде, да сме великодушни, да не сме мнителни и подозрителни и да приемем, че всичко, което се случи, са оригинални творчески хрумвания на двамата. Пак остава във въздуха да виси въпросът: По божия промисъл ли Биг Брадър е знаел за тия им пъклени планове, та се беше приготвил със затворническа килия.

Най-логичния коментар на горното ми се струват репликите, които си размениха в пленарна зала бившият здравен министър Десислава Атанасова и Мая Манолова. Първата изрази надежди, че втората е чела “Престъпление и наказание”. А Манолова я увери, че дори е стигнала до “Идиот”.

 

Характери

Христин Петков и поругаването на паметници

Posted on by Character

chisteneНе останах очарована от една скорошна тъй наречена „активистка акция“, проведена от блогъра Асен Генов, а именно боядисването на паметника на Позитано, до централата на БСП. Паметниците ли останаха единствения начин, за да изразим недоволството си и да протестираме ненасилствено? Не мисля.

Паметникът няма нищо общо със сегашната ни реалност. Той затова се нарича така, защото има общо с паметта ни, с миналото. А боядисването му, макар от шепа хора със сини възгледи, които по детински мразят червената партия, да се разглежда като някакъв сорт геройство, смятам че за повечето от нас е неуважение. Към историята, както и към труда на хората, създали монумента – а всички знаем, че това изобщо не е лесна работа.

Тази нелепост ми напомни думите на първия демократичен кмет на  Сливен –  Христин Петков, че преходът у нас още не е приключил и е нужно съзнанието ни да се промени, за да осъществим истинската промяна и отвън. Подобни псевдопропагандни и псевдоактивистки акции просто показват, колко назад сме още. Та ние още мразим миналото си, не можем да приемем времената на социализма, през които чисто и просто сме преминали, и погрешно свързваме тях с управлението сега. Истината е, че за 24 години нещата се промениха максимално – просто не в наша полза. Колкото и лоши да бяха комунистите, те в много отношения бяха държавници много повече от сегашните социалдемократи – псевдосоциалисти, каквито реално са от БСП.

Нужно е да се отърсим, да се ослушаме, и да действаме колективно, за да променим нещо. Няма да стане с поредното рисуване на паметници и поредното им изчистване. Първо трябва да изчистим главите си, след което да ги вдигнем, да подредим приоритетите си за управляващите ни, и да действаме, за да ги наложим. Всеки здравомислещ човек иска това правителство да падне. Но и на всеки здравомислещ му е ясно, че без нов изборен закон и сериозни промени в играта, след следващите избори положението ще е същото. Въртим се в порочния кръг на собствената си неспособност и безумие.

Характери

Съдебен спор

Posted on by Character

sudebenВ последния брой на въпросното предаване, което тече всяка събота и неделя по Нова тв, един от гостите в студиото направи комплимент на водещата и редакторите, който гласеше: Признал съм ви, как успявате да ги намерите такива. Разбира се, това предаване винаги ме е дразнило не само с претенцията си да се прави на институция, но преди всичко с факта, че трупа рейтинг и зрители на гърба на необразовани, объркани, прости, болни, а много често и хора със сериозни психически проблеми. Хора, които имат нужда от помощ, а не от това да ги карикатурят по телевизията. Потрисам се и от абсолютно нетолерантния начин, по който водещата Нана си избира по лична симпатия една от двете спорещи страни, на която застава, и сипе обидни и често нелепи квалификации към другата.

Е, такъв беше и последният случай. Две сестри от средностатистическо българско село обвиняват съседите си, които между другото са им и далечни роднини, че са монтирали в дома им подслушвателни устройства, камери и друга подобна техника и ги следят какво правят. Спорадично чували шум от задействане на някакви устройства и т. н. На всеки е ясно, че никой няма мотив да следи тия две обикновени жени, а още по-ясно е за какво свидетелстват подобни симптоми, като чуване на несъществуващи гласове, фиксация в нещо, усещане на несъществуваща заплаха от някого или от нещо.

Това си е диагноза, сериозен здравословен проблем и тези жени имат нужда от помощ, а не от това някой да ги прави пред цяла България да смях, за да осребри рейтинга си. Българите са доказани сеирджии и очевидно има такава ниша, а има ли – винаги се намират хора, които да я запълнят, на каквато и да е цена.

Аз обаче се питам защо спят институциите, които защитават човешките права и достойнство.

 

Характери

Лабиофам представи у нас Видатокс – отрова от син скорпион

Posted on by Character
Д-р Мариела Гарсия от Лабиофам
Д-р Мариела Гарсия от Лабиофам

Често приятелки ми казват, че съм половин лекар, защото през годините с две отгледани деца, жертвено нехаещ за здравето си мъж и възрастните ни родители, съм се изучила по много здравни въпроси и съм се научила на много „мурафети“ 🙂 . Винаги знам кое лекарство да препоръчам за по-честите болежки, понякога дори предписанията ми се изравняват с тези на лекарите :)) Всъщност медицината винаги ми е била сериозен интерес, но поради житейските обстоятелства и може би недостиг на воля, развих живота си в друга насока.

Поводът за днешния ми материал е едно ново лекарство за борба с рака, което миналият месец бе представено у нас – Видатокс на кубинската фармацевтична компания Лабиофам.  Свойствата на медикамента са били презентирани в посолството на Куба, като са присъствали много лекари и онкоболни, посланикът на Куба, Елена Банова от „Неогенезис“, Светльо Кантарджиев, представители на лекарски организации и други.

И тъй като моята фамилия не е подмината от страшната болест, живо се интересувам от нововъведенията в това отношение. За отровата от син скорпион съм чувала отдавна, и то от публикации на председателя на анти-рак фондацията „Неогенезис“ – Елена Банова, която е и вносител на медикамента у нас. Има достатъчно научни изследвания, доказващи ефективността на лекарството, чувала съм и за хора, пътували чак до Куба, само за да се сдобият с него.

Това, което съм чела за въпросното лекарство е, че е допълнение към основната терапия и че освен антираковите си свойства, притежава и обезболяващ ефект и стимулира имуннната система. Според д-р Линарес от Лабиофам, който беше дал интервю във в. Уикенд, лекарството не може да гарантира успех за всички случаи, но е удачно за всички видове рак, и дори във финална фаза може да облекчи болките, да подобри и понякога удължи остатъка от живота на човека.

Знам колко трудна и жестока е борбата с болестта – дано това лекарство е силното оръжие, от което отдавна имаме нужда в тази сфера.

 

Характери

Страхът от промени

Posted on by Character

Здравейте, приятели! Днес ще поговорим за нашите страхове и за това, как да се борим с тях. И по-конкретно за страха от житейски промени. Много пъти в блога ми е ставало дума за мотивацията, за това, че е необходимо непрекъснато да се движим напред, към положителните промени, към по-доброто, да се самоусъвършенстваме. Въпреки това обаче, въпреки факта, че повечето хора разбират прекрасно горното и го подкрепят в пълна степен, не правят нищо, за да променят и подобрят своето битие. Абсолютно нищо. Защо?

Според мене в основата на тази бездеятелност стои притеснението ни от провал, мисълта, че нещата могат и да не се случат по най-добрия начин и да стане по-лошо, отколкото е в момента.

ubiecЗатова най-важният въпрос, който е длъжен да си зададе всеки един от нас, когато усети това разяждащо червейче на съмнението, е: Доволен ли съм от живота, който живея в момента? Смислено и щастливо ли минават едни от най-хубавите ми години? Ако отговорът е отрицателен и въпреки това продължите да я карате по стария начин заради инерция или страхове, това със сигурност означава, че няма как да се сдобиете с нещо по-добро от това, което е в момента, и че това е таванът на житейското ви благополучие.

И тук не става въпрос само за пари или професионални успехи, а и за любов, отношенията с хората около вас, за здравето ви и т. н.

Още от детството ни налагат едни рамки, едни ограничения – за това, как трябва да се държим на работното си място, как трябва със зъби и нокти да браним заради хорското мнение един очевидно провален и неуспешен брак, иначе ни чака житейска катастрофа и прочие баналности.

Това естествено не е така и колкото по-рано се освободим от тези насадени ни страхове и прегради, толкова по-добре. Всеки от нас има пълното право да избира как да живее собствения си живот, сам да определя границите на своите възможности и способности и да каже: това и това искам да постигна в живота си и никой не трябва да ми пречи. И да – може да се провали, може да сбърка, грешката може и да е с лоши последици. Случва се. Но това е ключовата дума – случва се, което значи, че има движение и надежда, има опит. За разлика от страховете ни, които винаги са ялови.