Всяка година oчаквам с нетърпение да дойде пролетта. Това е любимият ми сезон. Обожавам ароматите на разцъфващи дървета, току-що изникнали пролетни цветя и тревички в свежата почва. Наистина всичко се преражда и започва да придобива цвят.
Но за мен идването на пролетта не е на 20 март, както е прието в света. Имам едно специфично усещане и когато го почувствам, знам, че е пролет. А с това никога не греша, шестото ми чувство не ме е подвеждало досега. Може навън да надхвърля 20 градуса, но докато не ми замирише на пролет, няма да почувствам, че е така. И обратното – усетя ли дъха на пролетта дори в прогнозата за времето да го дават да вали сняг, дъжд, да има ниски температури, знам, че ще е за кратко. Защото за мен пролетта не е просто сезон, който идва на конкретна дата и си заминава на друга, а трепетно усещане за нещо ново и вълнуващо, което ще се случи.
Всяка година преоткривам себе си през този период и имам истории, които ще запазя завинаги в спомените си. Само при мен ли е така или и вие имате свои белези, по които да познаете, че пролетта е тук?
Character
Силата на кармата
Карма – това, което вършиш, ще се върне към теб. Знам за съществуването ѝ, но не предполагах, че действа толкова бързо.
Преди няколко седмици намерих портфейл в близкия да нас магазин. Не се замислих за секунда, отворих го, за да намеря името на собственика му. Предвидливо бе оставен и телефонен номер. Позвъних и до няколко часа портфейлът бе върнат.
Само 5 дни след тази случка в автобуса откраднаха всичките ми документи, пари и карти. За липсата им разбрах след като слязох на спирката и поисках да си купя списание. Изпаднах в шок. Започнах да звъня в центъра за градска мобилност, спирах автобуси, чиито шофьори могат да установят връзка с водача на превозното средство, в което бях. Но уви, без резултат.
Изведнъж се сетих, че бащата на моя колежка е полицай и че може да ме посъветва най-добре какво да направя. Позвъних ѝ, тя веднага се запъти към мен, а през това време установила връзка с баща си. Чаках я на спирката и когато слезе от автобуса, заедно с нея беше и едно момче. То веднага дойде до мен и ме попита как се казвам. В този момент бях готова да му ударя шамар, но нещо в мен ме накара да се поспра и да се замисля. Момчето извади портфейла ми от джоба си и ме попита дали е мой. Не можех да повярвам. Но как?
Опитали се да ме ограбят докато слизам от автобуса, но при бутането на хората, крадецът изпуснал портфейла и го намерил „моят спасител“. Тъй като забелязал, че вътре има пари, не го дал на шофьора, а започнал да го разглежда, за да намери начин да се свърже с мен. Открил картата ми за работа и се отправил натам. Но в автобуса до него сяда приятелката ми, която по същото време разговаря с баща си и му разказва цялата ми история. Момчето се заслушало и разбрало, че може би става въпрос точно за собственика на неговото откритие. Така ме и намерил. Късмет или карма?!
Вече се убедих – каквото направиш, ще ти се върне и то по начин, по който дори не си предполагал.
Какво е успехът и как да го постигнем?
Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.
Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.
Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.
Четирите аспекта на темперамента ни според Майерс-Бригс
Предишната ми публикация беше за 16-те типа характери според типологията на Майерс-Бригс. Реших да разширя малко темата с кратко обяснение на 4-те оси, които определят темперамента ни по тази система.
Както споменах, четирите двойки аспекти, към които приспадаме, са екстраверсия – интроверсия, сетивност – интуиция, мислене – чувстване, съждение – възприятие. Но какво точно означават?
Екстраверсия – интроверсия
В днешно време е почти излишно да се обясняват разликите между екстраверт и интроверт – темата е доста нашумяла в интернет пространството открай време. Въпреки това ще опиша накратко основните черти, които различават единия от другия тип фокус.
Екстравертите насочват фокуса си навън, към околния свят. Общуването ги енергизира. Възможно е да са по-приказливи от интровертите. Мислят в движение, работят по-добре в забързана среда, имат нужда да обсъждат идеите си с други хора, за да задвижат мисълта си максимално. Някои от тях харесват да са в центъра на вниманието.
Интровертите от своя страна насочват фокуса си навътре. За тях общуването, колкото и да е приятно, е изтощаващо. Възможно е да са по-сдържани като поведение. Държат на личното си пространство. Предпочитат по-забавено темпо, за да имат време да обмислят всичко. Мислят самостоятелно, като споделят идеите си във вече оформен вид. Не харесват да привличат внимание, като предпочитат да наблюдават острани.
Естествено, гореописаните черти представят двете крайности на спектъра. В средата на тази скала се намират амбивертите – тези, които не са нито прекалено екстровертни, нито прекалено интровертни. Повечето хора са амбиверти, като обикновено клонят малко или много в една от двете посоки. Затова тестът на Майерс-Бригс ви дава не просто резултат – екстроверт или интроверт – но и до каква степен спадате към съответния тип в проценти.
Сетивност – интуиция
Тази скала обяснява как предпочитаме да приемаме нова информация.
Сетивните са фокусирани върху реалността – как са нещата в действителност. Те са фокусирани върху фактите и видимите детайли от ситуацията. Предпочитат идеи, които имат практическо приложение. Описват нещата точно и буквално.
Интуитивните на първо място си представят възможностите – как биха могли да протекат нещата. Те виждат по-скоро как отделните елементи изграждат общата картина, отколкото отделните детайли. Харесват идеи и концепции заради самите идеи и концепции, дори и да не се изискват от практическа ситуация. Описват нещата с поетични, небуквални изрази.
Мислене – чувстване
Мислещите обикновено са уравновесени и разумни личности. Това са хора, които взимат решения на базата на логиката. Силно ценят справедливостта. Харесват да намират недостатъци в аргументи и тези.
Чувстващите базират решенията си върху личните си ценности. При тях важен фокус е ефекта на действията им върху околните. За тях е важна хармонията. Обичат хората около тях да са доволни и често подчертават доброто у хората, с които общуват.
Съждение – възприятие
Отсъждащите харесват всеки случай да е решен и затворен. Те уважават правилата и крайните срокове и очакват същото от околните. Работят най-добре, когато имат подробни инструкции стъпка-по-стъпка. Планират всичко предварително и държат да разполагат с цялата информация преди да се впуснат в нова дейност.
Възприемащите предпочитат въпросите да се разрешават с отворен край. За тях правилата и крайните срокове са гъвкави. Те са спонтанни личности, които обичат новостите, изненадите и обичат по-скоро да импровизират, отколкото да планират.
Това беше накратко скалата на Майерс-Бригс, по която се определят към кой от 16-те типа спада даден характер. Естествено, тези категории са широки – хората са прекалено сложни, за да влизат идеално в една от само 16 рамки. Въпреки това смятам, че е интересно да знам приблизително към кой тип хора се причислявам, а за подробностите – тях ще ги анализирам сама.
Научихте ли към кой от 16-те типа приспадате? А полезна ли ви беше информацията?
16-те типа характери според типологията на Майерс-Бригс
Има един тест за типът характер, към който приспадаш, който преди доста време нашумя и се наложи като любимият на всички подобен тест.
Длъжна съм да спомена, че в сферата на психолозите не подхождат с особено доверие към този тест и го считат по-скоро за комерсиален, отколкото за научен, но не е за подценяване факта, че хиляди хора от цял свят успяват да видят себе си в 16-те описани типа характер. Даже съществуват компании на Запад, които използват този тест като част от процеса си по интервюиране на нови служители.
16-те типа се делят на 4 големи групи – аналитици, дипломати, стражи и изследователи. Характера се определя по 4 скали – екстраверсия или интроверсия, сетивност или интуиция, мислене или чувстване, съждение или възприятие. Според това към коя страна на всяка отделна скала спада поведението ни, характерът ни попада в една от 16-те типа. Тази типология е базирана на ученията на Карл Юнг, а тестът за определяне на типа е под формата на въпросник.
Ще отнеме твърде много време и място да опиша всеки отделен тип в една публикация – по-добре е просто да си направите теста и да прочетете за своя. Придружен е с интересна информация, като професиите, които най-много подхождат на вашия тип характер, известни личности, които приспадат към него и поглед над начина, по който хората от вашия тип общуват с околните.
Ако ви интересува, потърсете „типологията на Майерс-Бригс“ и със сигурност ще намерите теста още на първа страница. Съществува даже български превод.
Вие към кой от 16-те типа приспадате?
Образованието
Методът Монтесори е вид научно образование, в основата на което лежи познанието за детското развитие. Този метод се базира на познатите закони за развитието на тялото и ума на децата.
Прогресът на науката е невероятно бърз. Човешкият ум е разкрил многобройните тайни на външния свят. Безбройните открития и изобретения са забележителни. Природата и законите, управляващи физическия свят , са изследвани в детайли. Същото внимание се отделя на човешкия ум, интелект и личност, които са виновни за всички тези постижения.
Научният подход, който характеризира нашето време, системното проучване на факти, установяването на принципи и тяхното използване – всички тези процедури, които се прилагат успешно, за да се разбере материалният свят, трябва да се използват целенасочено за улеснение на човешкия живот, разбиран като ум, интелект и личност.
Следователно образованието подпомага и защитава живота според собствените си правила за развитие. За да бъде образованието успешно, то трябва да познава тайните на живота, за да може да служи на човека по-добре и да развие потенциала му по правилния начин. Ако приемем, че образованието е в помощ на живота, то от това неизбежно произтичат две заключения. Първото е, че образованието трябва да започне с началото на самия живот. Второто заключение е, че образованието не може да продължава да се разбира само като обучение – термин, който се приема за негов синоним и до ден днешен.
Законите на развитието
Новият подход към образованието трябва да се базира на законите на развитието. Когато напътстваме детето, ние трябва да избягваме пътя на строгостта. Също така трябва да избягваме и прилагането на потисничество, дори и то да е съпроводено с нежност. Трябва да следваме правилния път на природата според установените закони за развитие. Тези естествени закони за развитие са присъщи на растенията, животните и децата по един определен и неизменен начин.
Нека да започнем с детето. Детето е велик създател, велик творец. Ако се запитате: „Кой ми е дал тази сила, този интелект и знанието, което притежавам?“ То тогава може би ще отговорите: „Детето ме направи това, което съм.“ Дори и да бяхте израснали без родителска насока, вие щяхте да притежавате същата сила, познание и интелект като сега. Но без детето, което ви е създало, вие нямаше да се превърнете в това, което сте днес.
Това не може да се отрече. Това е най-великият факт в природата. Детето е творецът на зрелия човек. Детето е бащата на човека.
Не се опитваме да омаловажим почитта и уважението, които дължим на нашите родители. Но също така искаме да отдадем на детето същата благодарност и любов като тази, която изпитваме към нашите родители, така че да не мислим за детето само като за продукт на възрастния , но да го виждаме и като създател на възрастния. Това е просто един цикъл, в който и детето, и възрастния заемат своите места и е необходимо да се признаят ролите, които и двете страни играят, както и важността на съответното им значение.
Детето и възрастният
Детството е изключително сензитивен период. Попиването на впечатления, гледки, звуци и всички останали аспекти на заобикалящата среда е неотменна част от ранното развитие. . Постиженията по време на детството се характеризират с лекота и спонтанност.
Разликите между постиженията през детството и тези през зрелия период могат да се разберат, когато човек се замисли за това с какво удоволствие детето усвоява майчиния си език и усилието, с което възрастният учи чужд език. Детето постига перфектни резултати без капка умора. Възрастният ги постига по несъвършен начин и след усилен труд. Тази разлика между детето и възрастния не се отнася само до усвояването на език, а и до много други области от живота. Да вземем например движението на тялото. Детето на възраст около две и половина години може да стои на краката си. То може да върви, да бяга и да се катери . Тези способности са придобити спонтанно през определени периоди на развитието му, а не чрез волево усилие.
Веднага щом тези способности са затвърдени , детето може да започне да усъвършенства много от движенията, които притежава. Може да се научи да танцува и да плува, както и да прави акробатични номера. Но за всички тези неща на него му е необходим пример, учител, който ще му каже как да ги прави стъпка по стъпка.
Също така трябва да се има предвид, че, за усъвършенстването на споменатите физически постижения , възрастният надгражда върху стабилната основа, заложена от детето без болезнени усилия и постигната просто чрез спонтанна самостоятелна дейност.
С егото напред
Случвало ли ви се е да попаднете на хора, които обичат да упражняват нищожната си власт върху останалите хора, държейки се изключително арогантно и дори в повечето случаи – оскърбително.
Истината е, че малките умове това го правят. Малките хора, за да избият комплексите си за малоценност и, за да се почувстват по-добре и по-велики решават, че ще тъпчат всички останали и ще показват и демонстрират надмощието си върху тях, независимо дали са прави или не.
Тъжното е, че този тип хора обикновено заемат някакви ръководни позиции или са станали такива заради ръководните си позиции. Което отблъсква дори качествените кадри от съответното работно място.
Справяне с такъв тип хора няма. Единствения вариант е да се махнете и да се надявате, че няма да попаднете отново на такива.
Успех!
Какво е нужно, за да си добър офроуд състезател?
Поради различни причини, дълго време отлагах това да се запиша на шофьорски курсове и да взема книжка. Може би една от главните причини беше, че в моето семейство като дете никога не сме имали автомобил, а после дойдоха други ангажименти, които бяха приоритет за мен. Така времето си мина аз завърших висшето си образование, после започнах активно да работя и все не намирах време за това. Но в един момент се реших и се записах на кормуване, а след няколко месеца вече държах шофьорската си книжка.
Но една история сигурно винаги ще остане в паметта ми. И тя се случи на самия изпит по кормуване. След като приключи кормуването и изпитващият ми съобщи, че имам положителен отговор, той направи лек разбор на начина, по който ми е протекъл изпитът. Той изказа притеснение за това, че съм много стегната зад волана и трябва да се отпусна и направи сравнение с идни от най-известните автомобилни състезатели, които след рали са се оттегляли за дрямка.
Ето защо се замислих какви качества всъщност на необходими на пилотите във Формулите и има ли разлика между концентрацията по време на шофиране по писта или на офроуд терен?
Всеки ще каже, че има и аз също съм на това мнение. Все пак когато се движиш по писта, ти знаеш каква е повърхността и трябва да съобразяваш само скоростта, и маневрите които правиш, за да изпревариш съперниците си.
Когато обаче преодоляваш офроуд терен, в един голям процент от времето ти се състезаваш и със самия терен. Трябва да познаваш добре автомобила си или превозното средство, да преценяваш сцеплението и различната денивелация. Но на първо място трябва да си много хладнокръвен и да можеш да изкараш всички тези свои знания и умения в правилния момент.
Аз за сега смятам да се науча да карам прилично в града, а дали ще стигна до офроуд състезания… това никой не може да каже.