Трябва ли шефовете да са строги?
Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.
Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.
Започна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.
Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.
Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂
