Мария Кюри: светлината на науката в сянката на предизвикателствата

Мария Кюри, родена в Полша през 1867 година, е една от най-значимите фигури в историята на науката. С нейните революционни открития в областта на радиоактивността, тя не само променя разбиранията за материята и енергията, но и се нарежда сред малкото жени, които са оставили траен отпечатък върху научния свят. Нейната жизнен път е вдъхновяващ пример за упоритост, страст към познанието и неуморима любов към науката, въпреки социалните предразсъдъци и личните изпитания.

Ранни години и образование
Родена като Мария Склодовска във Варшава, тогава част от Руската империя, Мария е първата жена в Европа, която получава докторска степен по физика. Поради ограниченията за жените в Полша по това време, тя е принудена да продължи образованието си в Париж, където се записва в Сорбоната. Там тя не само се откроява със своите академични постижения, но и среща своя бъдещ съпруг, Пиер Кюри.

Пробиви в науката
Мария Кюри е известна със своите изследвания върху радиоактивните елементи и за откриването на радий и полоний. Тя и Пиер споделят Нобеловата награда за физика през 1903 година за изследванията си върху радиоактивността, което я прави първата жена лауреат на Нобелова награда. През 1911 година, тя отново е удостоена с Нобелова награда, този път по химия, за своите услуги за напредъка на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолирането на радий и за изучаването на природата и съединенията на този забележителен елемент. Тя е първият човек, удостоен с две Нобелови награди, и остава единствената до днес, която е спечелила в две различни научни области.

Наследство и влияние
Мария Кюри не само прокарва пътя за жените в науката, но и учредява основите на съвременната радиология. По време на Първата световна война, тя разработва мобилни радиологични машини, наречени „Малки Кюри“, които се използват за лечение на ранените войници на фронта. Нейните изследвания допринасят за развитието на ядрената медицина.

Наследството на Мария Кюри остава живо и днес. Тя е символ на неуморима стремеж към знание, доказателство за силата на упоритостта и вдъхновение за бъдещи поколения учени, особено за жените в STEM областите (наука, технологии, инженерство и математика). Нейните достижения и живот, изпълнен с любов към науката и стремеж към прогрес, продължават да вдъхновяват и да напомнят за важността на научните изследвания и необходимостта от равенство в научната общност.

Мария Кюри остава в историята не само като първата жена, която спечели Нобелова награда, но и като една от най-влиятелните фигури в науката. Нейната история е свидетелство за това, че страстта към знанието и посветеността могат да преодолеят всякакви бариери, а нейното наследство продължава да вдъхновява учени и изследователи по целия свят да търсят отговори на най-сложните въпроси на съвременната наука.

С егото напред

Случвало ли ви се е да попаднете на хора, които обичат да упражняват нищожната си власт върху останалите хора, държейки се изключително арогантно и дори в повечето случаи – оскърбително.

Истината е, че малките умове това го правят. Малките хора, за да избият комплексите си за малоценност и, за да се почувстват по-добре и по-велики решават, че ще тъпчат всички останали и ще показват и демонстрират надмощието си върху тях, независимо дали са прави или не.

Тъжното е, че този тип хора обикновено заемат някакви ръководни позиции или са станали такива заради ръководните си позиции. Което отблъсква дори качествените кадри от съответното работно място.

Справяне с такъв тип хора няма. Единствения вариант е да се махнете и да се надявате, че няма да попаднете отново на такива.

Успех!

Забрани за жените от Саудитска арабия

В наши дни темата за свободата се засяга често. Свободата на словото, свободата на личността. Говори се за това, че в 21 век човечеството живее, в невиждана до сега – свобода. Така ли е наистина?

Все още съществуват много места по света, в които забраните са повече отколкото някога сте си представяли.

Безспорен пример е Саудитска Арабия. Жените там водят, меко казано, ограничен начин на живот. Нямат право и на крачка без съпруга си. На улицата или където и да е, те излизат само в компанията му, ако са омъжени, или с член от семейството, ако не са (баща или брат).

Ако искат да учат в университет, да излязат извън пределите на страната си, или да си направят операция, те са длъжни да получат съгласието на мъжа си. От юни 2018, имат право да вземат шофьорска книжка, но отново, ако имат позволение.

Облеклото

Дрес кодът е ясен. Дълга плътна мантия, която покрива цялото тяло и не го очертава. В някои райони е позволено да се виждат само очите на жените. Жертва на изнасилване може да бъде призната за виновна, ако облеклото ѝ е предизвикателно.

Висшето образование – позволено, но безсмислено.

Огромен процент от жените, които имат висше образования, никога не започват работа. Дори това да се случи заплатите им са много по-ниски от на мъжете. Ако работните им задължения пречат на пълноценното отглеждане на децата, както и вършенето на домакинската работа, се счита, че са непристойни.

Могат ли да спортуват?

Чак през 2012 година Саудитска Арабия позволи на жените да се явяват на състезания. Обществото смята че, спортната кариера на жена е непрестижна и я отхвърля.

Най-странното от всичко е, че докато светът се шокира от тези строги норми, жителките на Саудитска Арабия споделят, че не могат да си представят да съществуват по друг начин. Представяш ли си да си на тяхно място?

Типично мъжко и типично женско

Стереотипи, предразсъдъци, първи впечатления, втълпени мнения, внушения… Както искате го наричайте, но за мен всички тези неща се изчерпват с етикета „типично мъжко“ и „типично женско“. В която и сфера на живота да погледнем, винаги може да открием следите на тези определения.

man and woman faces vector profilesСветът на информационните технологии, на инженерството, физиката, математиката, мениджмънта… когато става дума за всявани авторитет и страх… когато е необходима физическа сила – тогава е необходима мъжка ръка. Дали е така наистина? Нима никоя жена не може да бъде добър мениджър? Разбира се, че може и имаме такива примери. Нима няма жени откривателки, инженери или програмисти. Има, макар и да са по-малко.

А кое е типично женското ли? Ами, по-малко сфери като чели са определяни като такива. В света на модата имаме не един и двама известни дизайнери от мъжки пол. Най-добрите готвачи на света също са мъже. Жените като че ли „окупираха“ по-ниско квалифицирани сфери като шивашката и административната.

Не съм сигурна дали това вечно съревнование между половете е по-скоро полезно или вредно. Днешната жена иска да има всичко и има повече възможности да го постигне в сравнение от предшественичките й. Днешната жена се бори да е наравно с мъжете и виждаме, че успява в конкретни ситуации.

Мечтая си за деня, в който ще можем да кажем, че вече не съществуват етикети като „типично мъжко“ и „типично женско“. Не знам обаче дали такъв ден ще настъпи скоро.

Всеки има от „онези” дни

23073BF5-39C7-4108-B1D0695510F10AFEКогато чуете израза „онези дни“ за какво се сещате?

Може би за нещо хубаво и приятно, което чакате с нетърпение да се случи? Вероятно в съзнанието ви изниква образа на някоя съботно-неделна сутрин, в която се излежавате до късно и закусвате в леглото. Може би излизате навън в някой слънчев ден и не се прибирате до късно вечер. Или  прекарвате часове в компанията на любимата си книга, сериал, филм, игра.

Или „онези дни“ асоциирате с неприятните несгоди, с които всеки от нас се сблъсква от време на време. Може би още от сутринта денят ви тръгва на криво. Попадате в задръстване, стоварват ви на главата прекомерен брой задачи и накрая се прибирате у дома твърде изтощени и уморени без каквато и да е енергия, за да направите нещо за себе си?

Няма да ви кажа дали при мен е първото или второто, защото тук важните сте вие, а не аз. Примерът ми е очевиден, че повече неща в живота ни са въпрос на нагласа. Понякога не е толкова важно колко задачи имате да свършите, а как ги възприемате. Ето, аз например редовно пиша в този блог, но не го правя от задължение, а защото ми е интересно и обичам да го правя. Ако трябваше да пиша в корпоративния ни блог на работа, пак щях да го правя с удоволствие. Да, щеше да е част от служебните ми ангажименти, но какво от това? Формалност, на която спокойно мога да не обръщам внимание, а да възприема задачата си като полезно за мен прекарано време.

Винаги има какви ползи да извлечете. Работите с хора? Значи, усъвършенствате комуникационните си умения ежедневно. Консултанти сте по нещо? Вероятно всеки ден помагате на други хора да вземат правилното решение? Шофьор сте? И сигурно сте един от най-добрите зад волана във вашия град.

Не е трудно да изличате положителното от различни ситуации…

 

Офис неволи

Знаете ли кога трябва да запазите хладнокръвие е да изкарате наяве твърдия си характер? Когато ви сполетят офис неволи!

trouble_at_the_officeХората сме такива същества, които прекарват на работа около една трета от съзнателния си живот. Повече ни проблеми и кризи настъпват в някаква връзка с работата ни. Дали ще се окаже, че имаме някакъв колега, когото не харесваме? Дали шефът ни няма да е някоя неприятна личност? Дали компютърът ни ще „мисли“ твърде бавно за нашите стандарти? Климатикът вечно ще е насочен към нас и ще се схващаме неприятно? Или вечно някой друг ще си е взел от офис консумативите и за нас няма да е останал дори един химикал?

Офис неволи, колкото искате. Винаги има за какво да се хванете, нали? Да не би наскоро колегата, който трябваше да ви смени, не закъсня с половин час и не ви принуди да го чакате? Дали на ви хванаха, че закъснявате в единственият ден, в който по случайност се успахте? Или в обедната почивка трябваше да отскочите до банката, а там ви размотаваха напразно 40 мин.? Знам, че можете да добавите още неща и ако всеки го направи, сигурно ще съставим най-дългия списък в Интернет на офис неволите.

Това, което искам да ви кажа обаче, е да не се задълбочавате прекалено. Никой не е съвършен и всеки има от какво да се оплачи. Научете се да действате по-безпристрастно и спокойно. Не се впрягайте за щяло и нещяло, защото само си тровите нервите. Принтерът не работи? Нямате скенер на работа? Ключът ви заяжда? Ами, поемете си дълбоко въздух и помислете спокойно. Най-вероятно има решение, което просто не сте забелязали все още.

Как да спрем да мислим за работата вкъщи?

Често ли ви се случва, когато вече сте в домашния си халат и вечеряте или гледате любимия си сериал, да си спомните за нещо, което сте забравили да свършите на работата си, или пък за грешката, която сте допуснали вчера?

Е, при това положение отдихът не е радост и не носи удоволствие – нито за вас, нито за близките ви. И логично идва въпросът – как да спрем да мислим за служебните си проблеми вкъщи и да се научим да живеем с настоящия момент. Ето няколко съвета за това.

rabotaЗапочнете от възможно най-простото. Още в момента, в който усетите, че в главата ви се ражда мисълта за проблемите, отклонете се рязко от нея и се опитайте да мислите или да правите нещо друго, което ви навява положителни емоции. Примерно пуснете си любима музика, но не просто като фон, а си тананикайте и припявайте на изпълнителя. Ако сте на улицата, обърнете внимание на природата около вас, на хората, покрай които минавате.

Второто нещо, което може да направите, е да включите като помощници в бягството от служебните проблеми и близките си вкъщи. Помолете ги да ви прекъсват винаги когато подхванете тема за работа и да обръщат разговора в по-приятна посока.

На трето място – поставете си лимит, дори забрани за нещата, свързани с работата, които може да вършите вкъщи. Не отваряйте служебния сайт. Нито преглеждайте от дома си служебната електронна поща. Не говорете с колеги по работни проблеми – научете се да отклонявате подобни разговори с учтивото: Хайде да обсъдим това утре, в работно време.

И ако все пак настояват, ясно им дайте да разберат, че за вас семейството ви е важно и цените своята почивка. И се постарайте да проумеете факта, че без вас работата няма да се провали. Само така ще намерите баланса между служебните си задължения и личния си живот, който е залог за щастлив живот и добро самочувствие.

 

Разсейването на работа всъщност е полезно

distractСлед задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.

По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.

Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.

И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?

Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)

 

Трябва ли шефовете да са строги?

Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.

Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.

strogiЗапочна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.

Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.

Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂

 

 

Кариеристите

Сигурно ви е правило впечатление, че за успешните хора никой никога не казва, че са кариеристи. За тях обикновено се казва, че са постигнали отлични резултати в работата си, че са се изкачили по йерархичната стълбичка и други подобни. Думата кариерист почти никога не се използва, смята се, че е натоварена с отрицателен заряд и звучи обидно. Така или иначе от действителността, включително и от наблюдения в близкия ни професионален кръг, ние знаем, че често зад тези смекчени определения на успелите хора се крият не съвсем присъщи за нормалния човек качества. Кариеризмът е съчетание от действия и качества, които в никакъв случай не са приложими към обикновения човек. Пример – за всеки нормален човек от изключителна важност е това, какво мислят хората около него, за кариеристите мнението на околните, включително и на по-възрастните и опитните в работата, няма абсолютно никакво значение. Те изхождат от разбирането, че да се угоди на всички, е трудно, затова не се интересуват от мнението на околните, за да не попаднат в тяхна зависимост. Кариеристите никога не се подават на емоциите си и винаги са сдържани – при тях водещ е разумът. И това е едно от нещата, които ги дърпат напред, защото знаем, че решения, взети под напора на емоциите, не винаги са най-верните. Кариеристите са непоправими оптимисти, вярват в добрия развой на нещата и никога не се предават, даже и когато са направили тежка грешка. Именно в грешките е тяхната сила – от своите се учат, а върху чуждите правят кариера. Независимо от хладния си разум обаче кариеристите са доста общителни и лесно намират общ език с другите. Те умеят да добият полезна информация буквално от въздуха и да я използват в своя полза. Четат добре знаците на съдбата, защото знаят че нищо в живота не е случайно, както и че граници в стремежа им към постигане на поставените цели няма.