Трябва ли шефовете да са строги?

Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.

Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.

strogiЗапочна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.

Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.

Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂

 

 

Кариеристите

Сигурно ви е правило впечатление, че за успешните хора никой никога не казва, че са кариеристи. За тях обикновено се казва, че са постигнали отлични резултати в работата си, че са се изкачили по йерархичната стълбичка и други подобни. Думата кариерист почти никога не се използва, смята се, че е натоварена с отрицателен заряд и звучи обидно. Така или иначе от действителността, включително и от наблюдения в близкия ни професионален кръг, ние знаем, че често зад тези смекчени определения на успелите хора се крият не съвсем присъщи за нормалния човек качества. Кариеризмът е съчетание от действия и качества, които в никакъв случай не са приложими към обикновения човек. Пример – за всеки нормален човек от изключителна важност е това, какво мислят хората около него, за кариеристите мнението на околните, включително и на по-възрастните и опитните в работата, няма абсолютно никакво значение. Те изхождат от разбирането, че да се угоди на всички, е трудно, затова не се интересуват от мнението на околните, за да не попаднат в тяхна зависимост. Кариеристите никога не се подават на емоциите си и винаги са сдържани – при тях водещ е разумът. И това е едно от нещата, които ги дърпат напред, защото знаем, че решения, взети под напора на емоциите, не винаги са най-верните. Кариеристите са непоправими оптимисти, вярват в добрия развой на нещата и никога не се предават, даже и когато са направили тежка грешка. Именно в грешките е тяхната сила – от своите се учат, а върху чуждите правят кариера. Независимо от хладния си разум обаче кариеристите са доста общителни и лесно намират общ език с другите. Те умеят да добият полезна информация буквално от въздуха и да я използват в своя полза. Четат добре знаците на съдбата, защото знаят че нищо в живота не е случайно, както и че граници в стремежа им към постигане на поставените цели няма.

Работохолиците

Работохолици са хора, които работят непрекъснато, хора, които са превърнали работата си в смисъл на живота си. Работохолизмът определено е един от синдромите на съвременното общество. Причините за това, хората да са обсебени от работата, са различни –  за едни това са парите, за други – общественият статус, трети работят само заради удоволствието от работата, за тях е важен процесът, а не резултатът от работата. При всички случаи обаче психолозите намират много тясна връзка между някои особености на характера и предразположението към тази обсебеност. Изследванията на психолозите показват, че 90 % от хората работят, за да живеят, а останалите 10 % живеят, за да работят. Работохолизмът, също като пушенето, алкохолизма и наркоманията, спада към категорията на зависимостите. Към работата по-лесно се пристрастяват хората на интелектуалния труд, отколкото хората на физическия труд. Логично, като се има предвид, че физиката на човек се уморява доста по-бързо от мозъка му и се нуждае от време за почивка и презареждане. Лидери сред  съвременните работохолици са професии като компютърни програмисти, следвани от бизнесмени и топ мениджъри на водещи компании, а след тях лекари, счетоводители, юристи, икономисти, на четвърто място, съвсем логично, са хора с по-творчески професии – артисти, художници, писатели, музиканти и т. н. Астролозите също имат мнение по темата и смятат, че предразположението към работохолизма е свързано със зодиакалнте знаци – застрашени от тази модерна зависимост са родените под знака на Козирог, Дева и Лъв. Каквито и да са корените на работохолизма обаче, неоспорим факт е, че нещата, с които се занимаваме, трябва преди всичко да ни носят удоволствие и радост, а не нервен срив от преумора.

Характер на работното място

Работно мястоЗамисляли ли сте как трябва да се държим на работно място. Има ли според вас някаква формула, за да се харесате на колегите и на шефа? Според мен най-важното е да запазите себе си – така най-бързо ще ви опознаят хората. Ако започнете да се преструвате на някой, който не сте, то рано или късно ще ви разберат. И въпреки това, не трябва съвсем  да се отпускате, все пак се намирате на работното място, а не у вас. Внимавайте и с чувството за хумор – не всички го имат или успяват да разбират шегите. При разговорите трябва да се внимава да не обидите някой. Общо взето трябва да запазите баланса между това да бъдете себе си и професионалното отношение. Да показвате характер, да се сопвате или да налагате вашето мнение може да ви донесе само негативни последствия, дори интриги срещу вас.