Етикет: работа

Характери

Как да спрем да мислим за работата вкъщи?

Posted on by Character

Често ли ви се случва, когато вече сте в домашния си халат и вечеряте или гледате любимия си сериал, да си спомните за нещо, което сте забравили да свършите на работата си, или пък за грешката, която сте допуснали вчера?

Е, при това положение отдихът не е радост и не носи удоволствие – нито за вас, нито за близките ви. И логично идва въпросът – как да спрем да мислим за служебните си проблеми вкъщи и да се научим да живеем с настоящия момент. Ето няколко съвета за това.

rabotaЗапочнете от възможно най-простото. Още в момента, в който усетите, че в главата ви се ражда мисълта за проблемите, отклонете се рязко от нея и се опитайте да мислите или да правите нещо друго, което ви навява положителни емоции. Примерно пуснете си любима музика, но не просто като фон, а си тананикайте и припявайте на изпълнителя. Ако сте на улицата, обърнете внимание на природата около вас, на хората, покрай които минавате.

Второто нещо, което може да направите, е да включите като помощници в бягството от служебните проблеми и близките си вкъщи. Помолете ги да ви прекъсват винаги когато подхванете тема за работа и да обръщат разговора в по-приятна посока.

На трето място – поставете си лимит, дори забрани за нещата, свързани с работата, които може да вършите вкъщи. Не отваряйте служебния сайт. Нито преглеждайте от дома си служебната електронна поща. Не говорете с колеги по работни проблеми – научете се да отклонявате подобни разговори с учтивото: Хайде да обсъдим това утре, в работно време.

И ако все пак настояват, ясно им дайте да разберат, че за вас семейството ви е важно и цените своята почивка. И се постарайте да проумеете факта, че без вас работата няма да се провали. Само така ще намерите баланса между служебните си задължения и личния си живот, който е залог за щастлив живот и добро самочувствие.

 

Характери

Разсейването на работа всъщност е полезно

Posted on by Character

distractСлед задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.

По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.

Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.

И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?

Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)

 

Характери

Трябва ли шефовете да са строги?

Posted on by Character

Веднага ви отговарям – да, в едни нормални и приемливи граници, зачитайки и отчитайки достойнството и емоциите на подчинените си.

Какъв е поводът да задам този въпрос и да се опитам да му отговоря. Преди време препоръчах моя позната на друг мой много добър познат за работа, с която знаех, че тя може да се справи идеално, пък за него – че е читав и хубав човек, с две думи ще бъде добър шеф. Анонсирах бъдещата служителка пред приятеля ми по възможно най-добрия начин и обратното. Като й казах, че е много възпитан и благ човек.

strogiЗапочна тя работа при него – и досега работи там – разбират се чудесно, тоест преценката ми за това, че са си подходящи и биха се разбирали чудесно, е била съвсем точна. Но в приятелски разговор наскоро тя ме поправи и каза, че единственото нещо, което не е било точно в преценката и анонса, който съм направила за работодателя й е, че е благ човек. Бил изключително справедлив, но много изискващ и с подчертано строго отношение към служителите.

Тогава си дадох сметка, че много често това, което е човек като емоции и натюрел в обикновения си живот извън работа, сред приятели, няма нищо общо с това, което показва, когато е на една ръководна позиция. И смятам, че успешните мениджъри трябва да процедират точно по този начин – справедливо, обективно, но винаги да запазват една здравословна дистанция, един респект, ако щете един много лек страх (в хубави смисъл на думата) у подчинените си, за да върви работата.

Щото, нека си кажем истината, не са много тези от нас, които ще дават едно и също качество на работата, когато се самоконтролират и когато са под строгия поглед и контрол на шефа си. 🙂

 

 

Характери

Кариеристите

Posted on by Character

Сигурно ви е правило впечатление, че за успешните хора никой никога не казва, че са кариеристи. За тях обикновено се казва, че са постигнали отлични резултати в работата си, че са се изкачили по йерархичната стълбичка и други подобни. Думата кариерист почти никога не се използва, смята се, че е натоварена с отрицателен заряд и звучи обидно. Така или иначе от действителността, включително и от наблюдения в близкия ни професионален кръг, ние знаем, че често зад тези смекчени определения на успелите хора се крият не съвсем присъщи за нормалния човек качества. Кариеризмът е съчетание от действия и качества, които в никакъв случай не са приложими към обикновения човек. Пример – за всеки нормален човек от изключителна важност е това, какво мислят хората около него, за кариеристите мнението на околните, включително и на по-възрастните и опитните в работата, няма абсолютно никакво значение. Те изхождат от разбирането, че да се угоди на всички, е трудно, затова не се интересуват от мнението на околните, за да не попаднат в тяхна зависимост. Кариеристите никога не се подават на емоциите си и винаги са сдържани – при тях водещ е разумът. И това е едно от нещата, които ги дърпат напред, защото знаем, че решения, взети под напора на емоциите, не винаги са най-верните. Кариеристите са непоправими оптимисти, вярват в добрия развой на нещата и никога не се предават, даже и когато са направили тежка грешка. Именно в грешките е тяхната сила – от своите се учат, а върху чуждите правят кариера. Независимо от хладния си разум обаче кариеристите са доста общителни и лесно намират общ език с другите. Те умеят да добият полезна информация буквално от въздуха и да я използват в своя полза. Четат добре знаците на съдбата, защото знаят че нищо в живота не е случайно, както и че граници в стремежа им към постигане на поставените цели няма.

Характери

Работохолиците

Posted on by Character

Работохолици са хора, които работят непрекъснато, хора, които са превърнали работата си в смисъл на живота си. Работохолизмът определено е един от синдромите на съвременното общество. Причините за това, хората да са обсебени от работата, са различни –  за едни това са парите, за други – общественият статус, трети работят само заради удоволствието от работата, за тях е важен процесът, а не резултатът от работата. При всички случаи обаче психолозите намират много тясна връзка между някои особености на характера и предразположението към тази обсебеност. Изследванията на психолозите показват, че 90 % от хората работят, за да живеят, а останалите 10 % живеят, за да работят. Работохолизмът, също като пушенето, алкохолизма и наркоманията, спада към категорията на зависимостите. Към работата по-лесно се пристрастяват хората на интелектуалния труд, отколкото хората на физическия труд. Логично, като се има предвид, че физиката на човек се уморява доста по-бързо от мозъка му и се нуждае от време за почивка и презареждане. Лидери сред  съвременните работохолици са професии като компютърни програмисти, следвани от бизнесмени и топ мениджъри на водещи компании, а след тях лекари, счетоводители, юристи, икономисти, на четвърто място, съвсем логично, са хора с по-творчески професии – артисти, художници, писатели, музиканти и т. н. Астролозите също имат мнение по темата и смятат, че предразположението към работохолизма е свързано със зодиакалнте знаци – застрашени от тази модерна зависимост са родените под знака на Козирог, Дева и Лъв. Каквито и да са корените на работохолизма обаче, неоспорим факт е, че нещата, с които се занимаваме, трябва преди всичко да ни носят удоволствие и радост, а не нервен срив от преумора.

Характери

Характер на работното място

Posted on by Character

Работно мястоЗамисляли ли сте как трябва да се държим на работно място. Има ли според вас някаква формула, за да се харесате на колегите и на шефа? Според мен най-важното е да запазите себе си – така най-бързо ще ви опознаят хората. Ако започнете да се преструвате на някой, който не сте, то рано или късно ще ви разберат. И въпреки това, не трябва съвсем  да се отпускате, все пак се намирате на работното място, а не у вас. Внимавайте и с чувството за хумор – не всички го имат или успяват да разбират шегите. При разговорите трябва да се внимава да не обидите някой. Общо взето трябва да запазите баланса между това да бъдете себе си и професионалното отношение. Да показвате характер, да се сопвате или да налагате вашето мнение може да ви донесе само негативни последствия, дори интриги срещу вас.