Когато става въпрос за взаимоотношения, няма конкретна формула с правила, които да спазваш, за да постигнеш успех. Връзките не са математически уравнения и отговорът не е еднозначен. Точно затова поставям и въпроса за моногамията и полиаморията. Преведено – дали да изберем да имаме взаимоотношения само с едни, или пък с повече души?
Поставен по този начин въпросът, не го възприемайте само в секусуален аспект. Аз изключително провокирах съзнанието си и достигнах до извода, че всички ние, или поне 90% от нас, са полиаморни. Какво ме накара да заявя пред вас позицията си и дали вие ще я приемете – продължавайте да четете.
В мечтите и приказките винаги има само един принц или принцеса, олицетворяващи голямата любов. Аз съм напълно съгласна, че човек през живота си има само една истинска, но това не означава, че не може да има и други силни любови. Понякога те се случват, когато най-малко очакваме. Друг път идват докато сме във връзка и трябва да вземем решение. Трети път пък са естествено продължение на живота ни.
Тогава, ако сме обичали, но през същото време изпитваме чувства и към другиго, то това е полиаморно състояние, нали? За мен то не е само на физическо ниво, а и на духовно, и на съзнателно. А вие замисляли ли сте се над тази гледна точка? Пречупете се от стереотипите си и премахнете оковите на морала. Просто бъдете честни пред себе си.
Аз си признавам, че през живота съм била полиаморна и че обичам моногамните връзки. Двете не се изключват, даже според мен се допълват. И колкото повече отваряме съзнанието си за новите възможности, толкова повече разбираме взаимоотношенията си. Не бъдете ревниви и мними, а просто приемете любовта и човека до вас, докато и както е възможно.
Етикет: отношения
Връзка в равноправие
„Когато жена каже, че се разбира перфектно с половинката си и заедно взимат решенията, знам, че всъщност тя командва вкъщи“. Тези думи провокираха темата за днешния материал в блога. Наистина ли е така?
Далеч от романтичните и идеалистични представи, че любовта окрилява и решава всички проблеми, поглеждам на взаимоотношенията между мъж и жена в чистата им форма. Това е най-естествената връзка в света и затова тя не бива да е сложна.
Всички книги, които казват на жените как да накарат силния пол да свалят капака на тоалетната чиния, а мъжете – как да разберат нежния пол, прекалено усложняват ситуацията. Ако се замислим, подобни материали целят единствено да се постигне контрол, надмощие над другия, да му покажеш, че ти си по-силен. Защо? Необходимо ли е?
Всъщност всички тези прояви на доминиране са провокирани от егото. Именно то не е готово на компромиси. Подобни толеранси често се приемат като липса на характер или на изразяване на мнение. А истината е, че разбирателството дава баланс в една връзка.
Представете си ситуацията, в която на двойката ѝ е приятно в собствената компания. Членовете в нея се уважават един друг и се обичат. Защо тогава, когато единият от тях реши да направи различно занимание от това да е с другия и да се почувства отново индивидуален, да е нещо лошо? И защо другият да му се сърди?
Не забравяйте, че всеки проблем се решава с разговори и коментари. Когато тонът е премерен, а доводите – основателни, няма как да не се достигне до правилен развой на нещата. Равноправие на половете, на участниците във връзката и на отношенията – това е формулата за успех.
Управленчески похвати
Не мога да се сетя от устата на кой римски владетел е излязла крилатата фраза: Разделяй и владей, но така или иначе днес много мениджъри, управители и собственици на фирми я използват като модел на управление. И аз имам лични наблюдения, и наскоро моя позната ми обясни за начина, по който процедира нейният шеф, това беше и поводът да се сетя за тази римска сентенция, пък и да драсна днешните няколко реда.
Накратко – във фирмата, в която работи приятелката ми, са всичко на всичко две служителки – тя и нейна колежка. Политиката на шефът им, който е и собственик на фирмата, е най-общо казано такъв – постоянно има сменя фаворитите си. Тоест толерира едната от двете и примачква с несправедливи критики другата. После историята се повтаря, само дето основните и единствени героини в нея си сменят ролите. Едва ли е нужно да ви казвам, че при тая постоянна ощетеност на едната или другата отношенията им няма как да са идеални, макар че и двете са с интелект над средния и много добре разбират какво целят тия постоянни тактики и маньоври. Така или иначе това създава едно постоянно напрежение, чувство на неудовлетвореност, една не особено здравословна конкуренция, която в крайна сметка се отразява на качеството на работата.
Та мисълта ми е за това, че тази сентенция може и да е била продуктивна за римските пълководци и завоеватели, но май хич не е читава при мениджирането на един, макар и малък, колектив. Мисля си, че в тоя случай много по подходяща е една друга крилата фраза, за чийто автор пак не мога да се сетя: Обединявай и направлявай!
Скандалите ще се окажат полезни
Сложно нещо са отношенията между мъжа и жената. Психолози, социолози и всякакви други специалисти правят всевъзможни проучвания, опити и експерименти, за да достигнат до полезни изводи, които биха могли да подобрят качеството на комуникацията и съжителството между двата пола.
Е, едно от последните такива изследвания категорично сочи, че за партньорите в една връзка е полезно веднъж седмично да се карат. Разбира се, не по-често, защото това би могло да доведе до сериозни трусове и разпад на семейството.
Почти половината от анкетираните участници в експеримента свидетелстват за това, че кавгите им помагат да общуват по-добре помежду си, свалят стреса натрупан в службата и действат изключително благоприятно на атмосферата в дома – за разлика от модела на общуване, в който в самоцелното запазване на добрия тон се стига до едно задържане на емоциите и чувствата вътре в партньорите.
И в тази връзка могат да се приведат статистически данни за броя на разводите в страни, които имат различен модел на отношенията в семейството. Примерно в Италия, където шумното уреждане на отношенията в семейството е едва ли не национален спорт, от 1000 семейства до развод стигат 180, за разлика от други по-консервативни в това отношение държави, където цифрата надвишава 200.
Психолозите по принцип сдържането на чувствата и емоциите като неполезно за човешката психика, но смятат, че още по-фатално се отразява то на представителите на силния пол. И в тази посока също има безспорни и категорични резултати от социологически сондажи – мъжете, които предпочитат да замълчат пред очевиден проблем, а не да изкажат своята гледна точка при възникнали спорове, много по-често имат сърдечносъдови проблеми.
Така че – не сдържайте емоциите си, говорете, коментирайте, карайте се, ако се налага, с половинката си, изяснявайте се. Само трябва да запомните – полезната доза е веднъж седмично. Иначе може да се превърне в отрова.
Какво търсят жените в мъжете?
Всеки мъж има готов отговор на този въпрос. Пари и власт. Дали наистина е така!?
Жената е създание, живеещо чрез емоциите и инстинктите си. И тя безупречно разпознава в мъжете вътрешната им цялост, състоятелност като личности, готовността и способността им да й бъдат защита, а също така да обезпечат – във всяко едно отношение – и децата й.
Със сигурност у всеки представител на силния пол има положителни качества, включително и такива, които изключително много се нравят на дамите. Необходимо е само да бъдат правилно демонстрирани. И така какво търсят момичетата?
На първо място яркост. Малко са тези, които ценят сивата посредственост. На практика у всеки има нещо, с което се отличава – просто трябва да го заяви и покаже.
Амбициите. Те показват мъжката целеустременост. Не скривайте от дамите своите стремежи и желания – те гарантират потенциал.
Хладнокръвието. Слабият пол иска да вижда в половинката си образец на стабилност и самообладание.
Жизнелюбие – умението да отпуска с вкус, позитивните нагласи към живота, всичко това приковава дамското внимание. С такъв партньор е комфортно и забавно.
Упорит, мъжкар, педант – тези епитети съвсем не са идеални от женска гледна точка. Не е необходимо мъжът да се притеснява да признае грешките си и да поиска съвет, защото това в никакъв случай не означава безпомощност.
Честност – никой не харесва човека срещу него да се представя за нещо, което не е. Момичетата безпогрешно улавят фалша. Измислените истории за собственото ви величие съвсем сигурно ви приближават към провала.
Чувството за хумор. Леката самоирония, умението да забелязваш забавното и нелепото в живота – всичко това е изключително симпатично за момичетата.
И накрая – симпатията към децата. Заради тази точка жените са в състояние да простят на мъжете много други несъвършенства и недостатъци. Защото това говори за способността им да се грижат за другите – а какво повече може да иска от един мъж една жена!? 🙂 🙂 🙂
Умението да прощаваме – като част от характера
Едва ли някъде в дебелите учебници и задълбочените научни статии по проблемите на човешкия характер умението или неумението да се прощава е описано като черта на характера. В обикновения живот обаче и в нормалното човешко общуване то си е точно това – част от характера на даден човек, особеност, която би могла да улесни общуването с него или напротив – да го направи много сложно. Доста често отношенията ни с някого – било то човек от близкия ни приятелски кръг, или от по-далечния, човек от семейството, колега – зависи от това дали човекът е склонен да прости евентуална грешка – волна или неволна, – или е безкомпромисен. Контактите и общуването с безкомпромисни хора – без значение какъв е форматът на отношенията ви – не е лесна работа, в такива отношения се стъпва като в минно поле. А, повярвайте ми, няма човек, който иска да живее в постоянно напрежение. В този смисъл си мисля, че безкомпромисността и невъзможността да простиш е трудна не само за човека отсреща, но и за самия човек – доста често такива хора изпадат в социална изолация, имат доста ограничен приятелски кръг или пък доста дистанцирани отношения с околните. Компромисните хора, хората, които са достатъчно мъдри, за да знаят, че няма безгрешни хора, са предпочитани в живота и за приятелство, и за партньорски, и за бизнес отношения. Те са отворени за разговор, за обсъждане на даден проблем, готови са да разберат и да простят – принципно, разбира се, – евенуална грешка. Така че всеки трябва да избере едно от двете – да бъде принципен и безкомпромисен до крайност и обикновено неразбран, или да прощава грешките, от които никой не е застрахован – с мяра естествено.
Противоположностите се привличат
Казват, че хората с противоположни характери се привличат, но дали е така? Аз мисля, че е твърде пресилено да отдаваме отношенията между хората на законите на физиката, но лично аз съм се сблъсквала и с двата случая – двойка от противоположности и двойка със сходни интереси. Смятам, че привличането между напълно различни хора е предизвикано от непознатото и неизвестното.
Все пак по-интересно би ти било с някой човек, от който можеш да научиш нещо, който прави всички неща различно от теб и мисли различно от теб. Да, но този интерес бързо стихва в случаите, когато разбереш, че човека има напълно различно ежедневие, навици и привички и изобщо понякога се оказва, че този човек е толкова различен, че дори не го познаваш. Тогава се връщаме отново на двойката със сходни интереси, която на пръв поглед скучна се оказва по-стабилна и обещаваща. Все пак колкото и да си приличат по характер двама души те никога не могат да бъдат напълно еднакви, дори еднояйчните близнаци, които на практика изглеждат по един и същ начин са напълно различни хора. Понякога е добре до себе си да имаш човек, който да прилича на теб, за може да те разбере. И в крайна сметка в течение на една дълга връзка, колкото и да са различни хората се уеднаквяват и споделят общо ежедневие.