Силата на прошката – как да се освободим от гнева и да намерим вътрешен мир

Гневът е едно от най-силните и разрушителни човешки емоции. Той може да бъде предизвикан от несправедливост, разочарование или обида. Въпреки че е естествена реакция, когато остане неизказан или потиснат, гневът може да причини емоционална и физическа вреда. Един от най-добрите начини да се справим с тази емоция е чрез прошката – акт на освобождаване и изцеление.

Какво представлява прошката?
Прошката не означава да забравим или да оправдаем нечие поведение. Тя е съзнателен избор да се освободим от натрупаната болка и негативни чувства. Прошката ни дава възможност да продължим напред, без да носим тежестта на обидата.

Защо е важно да се освободим от гнева?

Емоционално здраве: Натрупаният гняв може да доведе до стрес, тревожност и депресия. Прошката освобождава сърцето и ума, връщайки вътрешния баланс.
Физическо благополучие: Изследвания показват, че задържането на гняв може да повиши кръвното налягане и да отслаби имунната система.
Подобрени взаимоотношения: Прошката насърчава по-добро общуване и изграждане на доверие с околните.
Личностен растеж: Освобождаването от гнева ни прави по-силни и по-способни да се справяме с предизвикателствата на живота.
Стъпки за преодоляване на гнева чрез прошка
Признайте емоциите си: Позволете си да почувствате гнева и да разберете неговия източник. Осъзнаването е първата стъпка към промяната.
Приемете ситуацията: Разберете, че миналото не може да се промени. Вместо да го оставите да ви контролира, приемете го като урок.
Изразете чувствата си: Поговорете с близък човек или запишете мислите си в дневник. Това помага за освобождаване на напрежението.
Погледнете ситуацията от друга перспектива: Опитайте се да разберете мотивите на другата страна. Често хората нараняват несъзнателно или поради свои собствени слабости.
Вземете решение да простите: Прошката е процес и може да отнеме време, но най-важното е да вземете решение да се освободите от негативните чувства.
Практикувайте благодарност: Насочете енергията си към положителните аспекти на живота. Благодарността помага да се съсредоточите върху доброто, вместо върху болката.

Прошката е дар, който правим не само на другите, но и на самите себе си. Тя е път към вътрешен мир и свобода от тежестта на гнева. Вместо да позволим на негативните емоции да ни контролират, можем да изберем да простим, да се освободим и да продължим напред с отворено сърце. Животът е твърде кратък, за да бъде обременен с гняв – затова изберете прошката и открийте силата на любовта и спокойствието.

Ревност – не е равно на безусловна любов

Прочетох един текст в друг блог, свързан с ревността. Дадох си сметка, че тя е дълбоко неразбиране и по темата винаги има какво да се коментира. Днес ще ви споделя своето мнение и ще ви дам тезата си защо ревността не е равна на безусловна любов.

В тийнейджърските години дребните жестове на ревност ни карат да се чувстваме значими, желани, ценени. Но разбира се, когато са в степен на незадушаване. Втората фаза на ограничения е обикновено по-често срещана и тя започва от елементарното „трябва постоянно да излизаме заедно“, „как така имаш приятел от другия пол“, „не ми харесва да общуваш с други хора“. Надявам се, че като прочетете тези фрази, ще осъзнаете колко нелепи са те.

След тях следва преровване на телефона, липса на лично пространство и скандали. С те са съпътствани и с думите „ обичам те и затова те ревнувам “ , както и „ти явно не ме обичаш, щом говориш с него/нея“. А в задушаването къде е обичта?

Започнете ли да попадате в подобни ситуации, бягайте бързо, защото не ви очаква нищо добро. Помнете, че когато има истинска любов, има разбиране, толеранс, доверие. Те се проявяват в почти 100% от случаите, а скандалите остават за крайните ситуации. Любовта не бива да ви ограничава, задушава и да ви пречи да сте това, което сте, не се и променяйте заради други съзнателно. Просто обичайте и се оставете по течението.

Това мога да ви посъветвам аз. Ревността е признак на слабост и у вас, и у партньора. Не го допускайте да ви се случи, в каквато и позиция да сте. Не е естествено състояние!

Моногамни или полиаморни?

Когато става въпрос за взаимоотношения, няма конкретна формула с правила, които да спазваш, за да постигнеш успех. Връзките не са математически уравнения и отговорът не е еднозначен. Точно затова поставям и въпроса за моногамията и полиаморията. Преведено – дали да изберем да имаме взаимоотношения само с едни, или пък с повече души?

Поставен по този начин въпросът, не го възприемайте само в секусуален аспект. Аз изключително провокирах съзнанието си и достигнах до извода, че всички ние, или поне 90% от нас, са полиаморни. Какво ме накара да заявя пред вас позицията си и дали вие ще я приемете – продължавайте да четете.

В мечтите и приказките винаги има само един принц или принцеса, олицетворяващи голямата любов. Аз съм напълно съгласна, че човек през живота си има само една истинска, но това не означава, че не може да има и други силни любови. Понякога те се случват, когато най-малко очакваме. Друг път идват докато сме във връзка и трябва да вземем решение. Трети път пък са естествено продължение на живота ни.

Тогава, ако сме обичали, но през същото време изпитваме чувства и към другиго, то това е полиаморно състояние, нали? За мен то не е само на физическо ниво, а и на духовно, и на съзнателно. А вие замисляли ли сте се над тази гледна точка? Пречупете се от стереотипите си и премахнете оковите на морала. Просто бъдете честни пред себе си.

Аз си признавам, че през живота съм била полиаморна и че обичам моногамните връзки. Двете не се изключват, даже според мен се допълват. И колкото повече отваряме съзнанието си за новите възможности, толкова повече разбираме взаимоотношенията си. Не бъдете ревниви и мними, а просто приемете любовта и човека до вас, докато и както е възможно.

Обичта към мен

Започна ново отброяване на поредната година от живота ни. Това е времето за промени и за надграждане. Аз постоянно си напомням, че трябва да обичам всички. Но преди всичко трябва да започна от себе си. Mоже да звучи като нещо много изтъркано, но няма по-вярно от него. А вие кога направихте нещо за себе си, за да изразите загриженост към вътрешното и физическото Аз?

Тук не говоря дали сте си купили обувки и фенси рокля. Не става въпрос и да се поглезите с чаша хубаво вино и вкусна храна, въпреки че понякога помагат. Дори нямам предвид да отидете на почивка. Защото всички тези действия са задоволяване на моментни желания, които може и да се превърнат в мехлем за душата или пък в добри спомени. Но не могат да донесат удовлетворение.

За любовта към мен самата аз отделям и смятам занапред да продължа да отделям още повече време. Това включва редовно профилактични прегледи. За някои хора могат да са натоварващи. За мен обаче са задължителни предвид стреса, който изпитвам в работа. Затова ви съветвам и вие да следите здравето си и да вземете превантивни мерки при всяко неразположение.

Относно постигането на вътрешен мир, не мисля, че има общовалидна формула. Но е важно да осъзнаете кои са приоритетите ви, от какво имате нужда в момента – било то на физическо или духовно ниво. Дали трябва да запишете нов курс, който да ви помогне в работа, или да усъвършенствате техниките на дишане за повече хармония – тук вие знаете най-добре. Дори ако е необходимо, посетете и психолог.

Тъй като идва и февруари, който е месецът на любовта, ви съветвам да я изразявате винаги. Мислете за себе си, но не по егоистичния и себичен начин. Поствайте собственото Аз пред всичко, за да запазите баланса си. Обичайте и другите, защото както знаете, какво давате, това и получавате. Нека бъде любов!

Нови срещи по стар начин

Да намериш правилният човек за теб е може би най-трудната задача на света. Някои изваждат късмет и просто се случва. Други се запознават на какви ли не места и отдават срещите си на чистата случайност на съдбата. При трети е необходимо да целунат много „жаби“, за да открият човека. Но днес аз няма да деля хората, а ще ги обединя, защото водеща е любовта.

Преди години хората от нашето поколение се запознаваха чрез приятели, познати или на някой повод или събитие с някого и се уговаряха да излязат. Опознават се, докато прекарват време заедно и така се влюбваха. Но този начин сега някак остаря. Не че не може да се запознаеш с готини хора на партита или чрез приятели. Обаче няма да се уговорите веднага да излизате, а ще си пишете.

Тъй като в момента водещи са комуникациите, които най-вече се провеждат онлайн, нормално е и срещите да се прехвърлят там. Профилите в социалните мрежи са най-бързият и лесен начин за свързване. Но заедно с тях има и още хиляди приложения и сайтове, които предлагат същото. Даже в монета все повече набира популярност новата опция на най-използваната мрежа у нас – Facebook Dating.

Идеята е малко ученическа и напомня точно за онези отминали години. В тази част на социалката се регистрираш с няколко клика и избираш кои данни да се вземат от профила ти там. После маркираш някои от приятелите си, към които имаш интерес. Ако и те направят същото и те отбележат, то тогава се получава свалката. Навява ми спомена за писането на валентинки.

Ефективността на новата платформа обаче все още не може да се определи колко е, защото е на родния пазар едва от октомври миналата година. Но основната идея е, че може да свързваш и с хора, които имат еднакви интереси като теб. Тоест ако сте отбелязали сходни филми, събития, книги, музика, което означава, че имате за какво да си говорите и се срещате както преди, но само че онлайн. Явно всяка мода е добре забравена стара такава.

От страст в мания

Онова изпепеляващо чувство, което предимно свързваме с любовта – страстта. Всички знаем за нея и сме я изпитвали в тази ѝ позната комерсиална форма. Но истината е, че тя съществува и в друг вид. Често например се изразява в хоби, забавление, работа и дори мечти. Но трябва да внимание с нея, защото много лесно може да изпуснем тази необуздана наша човешка сила и тя се превърне в мания.

Всъщност страстта е тази, която поддържа влечението ни към силните усещания. Тя ни дава нови емоции и ни запалва, за да се изстреляме нагоре. Такъв пример е хобито, което често прераства в бизнес и работа. Друг път пък е олицетворение на изкуството, оставящо нещо на света. Трети – просто ни обогатява вътрешно и ни кара да се чувстваме по-щастливи и смели.

Изненадващо обаче е, когато страстта вземе превес над нас и ни тласне не по пътя на успеха, а по този надолу. Мислите си, че е невъзможно? Напротив, даже това е най-вероятният вариант, ако не се преосмисли като нещо висше. А за да не са думите ми просто „хвърчащи“ в пространството, ще ви дам и простичък пример.

Представете си човек, който обича модата, дрехите, обувките, аксесоарите. Той непрестанно следи този фешън свят и се стреми да се сдобива с ценни продукти. В тази си страст, предполагате, че ще стане моден редактор или ще работи в сферата. Не е изключено, ала в повечето случай се достига до скъпи покупки над бюджета, които водят до кредити.

Именно непремереността на страстта и пускането ѝ изцяло на свобода ни лишава точно от волността ни. Затова не трябва тя да бъде чувство, на което да се отдадем напълно и мания, която да ни погуби. Вкарването ѝ в релсите на стремежа и използването ѝ като подтик към достигане по-високи цели е нейната сила. Нека да я използваме правилно.

Малките мании, в които се влюбваме

Винаги съм се изумявала на любовта – това толкова силно чувство, което ни връхлита внезапно и което търсим сякаш цял живот. И не е ли изумително как, когато намерим нашата сродна душа, се влюбваме дори в неговите/нейните малки мании, странности и навици.

Няма как да не сте забелязали, че в течение на времето двойките много често започват да си приличат, да взимат по нещо един от друг и да проявяват любопитство към интересите на другия. Познавам мъже например, които след като са ходили с приятелките си няколко пъти на шопинг, вече започват да обръщат по-голямо внимание на външния си вид и да познават някои от най-известните марки. Общо взето спират да пазаруват на принципа – купувам си и тениски, и дънки, и всичко друго от първия магазин, в който вляза…

Favim.com-21634Двойките често се захласват и по едни и същи книги – стига да не са като розовите романи, привични само за единия пол. Ако един човек се заплесне по като поредица като Песен за огън и лед, почти сигурно е, че ще говори за това на своята половинка, която от своя страна също ще прояви интерес и може да се заплесне. Така имате обща тема за разговор и обща мания. Страхотно е!

Това обаче не са онези мании, за които тръгнах да ви говоря от самото начало. Те са малки, лично ваши са и докато част от приятелите ви им се дразнят, то половинката ви ги обича. Може би е това колко сте сънени рано сутрин и колко нечленоразделно говорите, докато не изпиете първото си кафе за деня. Може би е рошавата ви коса, когато се надигнете от леглото и още не сте я вкарате в ред. Или пък начинът, по който си прехапвате устната, когато сте притеснени. Нетърпението и прекомерното ви въодушевление, когато ви предстои да пътувате, да ходите на гости, на театър, кино или просто на разходка в близкия парк…

Знаете как е, всеки от нас притежава индивидуалност, странности и качества, които за всички останали може да са необичайни, необясними, ненормални и дори дразнещи, но човекът до вас ги обича. Не може да си ви представи без тях! Ще ми кажете ли какви са вашите малки странности и сладки мании 😉

Кой е цветът на любовта?

Много хора се чудят кой е цветът на това или на онова. Много обичаме, наистина, да слагаме в рамки някакви абстрактни явления, защото по този начин ги правим по-близки до нас самите. Стават по-разбираеми, придобиват образ, форма, „лице“. Ето, например, сезоните. Опитваме се да ги олицетворим не само за целите на детските книжки, но и за наше собствено подсъзнателно удобство. Слагаме им дори цветове. Пролетта е зелена, Лятото наситено жълто, та чак оранжево червено – жарко! , Есента си представяме кафеникаво-медно-златиста (ако съществува такъв цвят), Зимата пък бяло-синкава – точно какъвто е ледът и снегът.

colours-of-love-soldТогава какъв е цветът на любовта? Розов и червен, казват някои и разбира се прави са да се придържат към цветовете, с които кичим витрините на Свети Валентин. Е, то сърцето може ли да бъде друго? Но според мен любовта като усещане всъщност е една богата палитра с цветове. За мен чувството е лилаво – свързвам с панделки, лавандула и вечерният аромат на жасмин. Я виж ти, любовта имала и аромат.

За други любовта е нежно бебешко розова или пък златна, а има и хора, които по времето на любовно разочарование смятат, че най-подходящият цвят за нея е черният и сивия. Рисуват счупени или зашити сърца, чертаят с графит или въглен. Но това не ели по-скоро цветът на мъката приложен към друга фигура.

Истината е, че възприятията ни са обект на социално споделяне. Когато някой наложи виждане на нещо – то става стереотипно такова и се възприема понякога по default- т.е по подразбиране. Но всичко е въпрос на лично виждане. така че бъдете креативни. А сега, кой е вашият цвят на любовта?