Ще изгледам само още една серия…
Часовникът показва 23:42, но вие сте толкова обсебени от сериала, който следите, че си казвате, че ще изгледате и следващия епизод, нищо че на следващия ден сте на работа и трябва да станете в 06:30.
Ако и вие лесно се пристрастявате към филми, кимнете веднъж. И аз така си мислех. Е, и аз до известна степен съм от хората, които обожават да следят някакви вълнуващи истории. Почивам си страхотно с тях, тъй като ме изваждат от реалността и ме карат, макар и за 45 минути, да поживея в един друг свят, в който моите проблеми не съществуват. Световете, които си избирам обикновено са героични, доблестни, в тях героите са храбри, поемат контрола на собствения си живот и успяват да постигнат целите си, независимо от многобройните препятствия.
Има много хора, които имат същия “проблем”. Познавам момче, което не обича да гледа сериали, докато не излъчат всички серии от сезона. Гледането на порции, според него, разваля ефекта от историята. Но когато и последния епизод попадне в торентите за свободно сваляне, един уикенд е като обладан. Изглежда на един дъх целия сезон. Не можеш да се свържеш с него, не можеш да го накараш да излезе навън с приятели.
Мисля, че тази черта е характерна за хората, които наистина умеят да “влизат” и съпреживяват фантазията, която киното поднася. Психологическата вманиаченост преследва целия им живот. Те са жадни за нещо вълнуващо. Парадоксът е, че рядко ще назоват любима песен, филм или музикална група, но когато нещо им харесва за определен период от време са напълно обсебени от него. Изсмукват всичко, докато накрая се пренасищат от емоцията, с която са се сдобили, и живеят като в мъгла следващите няколко дни. Постепенно се освобождават от преживяното и го причисляват към графата си със страхотните попадения за годината. Действат по подобен начин и когато четат книга, а допадне ли им песен – пускат я на рипийд и могат да я слушат цял ден или два, или дори седмица. Докато не й се наситят и вече не чувстват потребност да си я пускат. Тя не им омръзва. Не, не бъркайте спирането й с омръзване. Тя просто е изпълнила функцията да нахрани душата им. След месец могат случайно пак да я чуят по радиото в някой магазин и бъдете сигурни, че ще се забавят в същия този магазин, само за да я изслушат.
