Хапче против мързел?

pillНяма как подобно заглавие да не привлече вниманието на блогър, който се занимава с особеностите на човешкия характер. Разбира се, че привлече и моето и веднага отворих да видя какво се крие като информация във въпросната статия. Ами накратко – ставаше въпрос за това, че в Китай или Корея, ще ви излъжа, в някаква тамошна лаборатория са открили гена на мързела и начин, по който да му въздействат. С две думи – само да си каже тежката дума фармацевтичната промишленост и да изкара на пазара таблетките, и се слага веднъж и завинаги край на лентяйството.

Не знам защо, но първото нещо, за което се сетих, беше оная глава от култовата детска книга “Пипи Дългото чорапче”, в която главната героиня обясняваше на продавачка в козметичен магазин, която се опитваше да й пробута козметичен продукт против лунички, че тя си харесва дребните петънца по лицето и всъщност, ако продавачката има желание да й продаде нещо, да й предложи продукт, който ги прави повече, а не който ги премахва.

Та в тая връзка – в тия времена, в които работохолизмът става бич за човечеството в най-прекия смисъл, в които все повече хора в преследването на успеха и съмнителната материална стабилност не успяват да намерят баланса между работата и времето за себе си, от което се нуждае всеки нормален човек. Не успяват да изчакат душата си в бясната надпревара за материалното. Та в тия времена – способността да може да не мислиш за нищо час, да помързелуваш, да се пошляеш безцелно един следобед си е цяло богатство. Е, и аз като Пипи не ви искам таблетката срещу мързел – харесвам хората, които могат да се отпуснат, харесвам и моментите, в които аз мога да го направя.

 

Откритият поглед

pogledНа страницата на блога ми не веднъж съм подхващала темата за това, как различни черти от лицето ни, жестове, мимики и т. н. могат да бъдат ориентир за характера, който носим. Също така обаче в края на материалите винаги съм подчертавала, че всички направени изводи имат относителен характер, защото всяко правило често има повече изключения, отколкото потвърждения. Може би е така и с това, за което ще пиша днес – обективно. Но чисто субективно аз смятам, че този критерий, по който аз правя личната преценка за хората си, по-скоро е правило и от него има много малко отклонения.
Става въпрос за това, че откритият и прям поглед, когато разговаряш или общуваш, дори и невербално, с някого, говори за откритост и честност и на характера. Поне на мене чисто емоционално хората, които ме гледат в очите, винаги ми въздействат много по-силно, изпитвам доверие към тях и към думите им. Обратно – не харесвам и се плаша от хлъзгави погледи, от очи, които шарят нагоре, надолу, настрани, но избягват събеседника. Такова поведение ми говори за прикритост, неискреност и задни мисли и за човек, който лесно може да те подхлъзне. И честно казано, обикновено практиката и житейският ми опит са доказвали точно това.
Разбира се, от психологическа гледна точка не би било добре да се пропуска възможността подобно прикрито поведение, особено при първи контакти, да е резултат от свръхпритеснителност, определени личностни комплекси и т. н. При всички случаи обаче не прави добро впечатление.
Затова, даже и да ви коства много усилия на волята, гледайте право в очите, когато разговаряте с някого. Това ще му покаже за вас много повече от всичко, което може да изречете в своя подкрепа с думи, действия и т. н.

 

Да се погрижим за децата в институции

OLYMPUS DIGITAL CAMERAВсе още хиляди изоставени деца живеят в домове, сред тях и стотици с увреждания. Не само, че на всички е ясно колко вредни за детското развитие за тези институции, но и голяма част от тях поради липса на средства, персонал или друго, дори не успяват да работят така, че да изпълват елементарните нужди на децата.

Това е сериозен обществен проблем, който се пренебрегва от управляващите ни и остава извън обсега на медиите – докато не излезе някой смущаващ филм по темата, както се беше случило преди време.

Трябва да помагаме на децата в домовете – кой както може. Достатъчно е веднъж на един или няколко месеца да посещаваме най-близката ни институция, да отделяме време на децата и ако можем да им даряваме по нещо. Вече има и много фондации и кампании за набиране на средства, на които също можем да разчитаме, правейки дарения. Една от тях е фондацията на Ива Механджийска – „Аз съм“, която наскоро организира голям благотворителен търг и дари парите от него на 4 дома за деца. Фондацията на Механджийска срещна подкрепата на много и популярни личности, като актрисата Деляна Попова, Мисис Вселена Елеонора Манчева, Светослав Кантарджиев и други. Друга фондация, на която можете да се доверите, е „За нашите деца“, която вече повече от десетилетие работи в съдружие с бизнеса и е организирала множество благотворителни кампании.

Не е важно как, въпросът е всеки от нас да се научи да допринася – първо за най-важната ни обществена отговорност – изоставените деца, а след това и по други проблеми на нашето общество и съвремие.

Отмъстителността в любовните отношения

Или за мъжете комплексари. Случвало ли ви се е някой мъж да прояви по-специален интерес към вас и след като вие по определени причини не отговорите на интереса му по очаквания и желан от вас начин, да започне, най-общо казано, да ви отмъщава – по различни начини, обикновено такива, каквито позволява конкретната ситуация.

Ако става въпрос за общуване в приятелска среда, да започне да ви кепази пред приятелите, да си измисля неслучили се между вас неща и въобще да се опита да ви дискредитира пред най-близките ви.

revenge

Или още по-лошо, ситуацията да се случва на работа и да е човек, който е по-нависоко от вас в йерархията. Е, тогава става страшно. Започва атака по всякакви линии, служебни, разбира се – тормоз, възлагане на неспецифични за длъжността ви задачи с една-единствена цел: да рухнете психически, той да влезе в ролята на супермен, който ви спасява от трудната ситуация,  и да се подадете на неустоимия му чар.

За подобна ситуация ми разказа наскоро приятелка, която от години работи в една банка, но наскоро появилият се шеф, на когото тя е пряко подчинена, я вкарал в подобен филм. Хубавото в случая е, че тя работи от години на въпросното място, колегите, а и по-големите й шефове добре познават качеството на работата и личностните й характеристики и ако не дай боже нещата загрубеят и се стигне до изясняване на ситуацията, няма да има съмнения за това, кой прав, кой крив.

Питам се обаче колко трябва да си комплексиран, за да търсиш чувства или пък интимност по този начин, и още по-лошото, ако не ги намираш – да търсиш начини да отмъщаваш. Елементарно и обидно е. Не за потърпевшия, а за агресора. За съжаление – доста често срещано.

Но моето лично мнение е, колкото и невероятно да звучи това за нашите реалности, е, че трябва да има решителен отпор в такива случаи – така, както сме го виждали по американските филми. Е, не сме Америка – даже и в това отношение. Но май е време да станем.

 

 

Скандалите ще се окажат полезни

Сложно нещо са отношенията между мъжа и жената. Психолози, социолози и всякакви други специалисти правят всевъзможни проучвания, опити и експерименти, за да достигнат до полезни изводи, които биха могли да подобрят качеството на комуникацията и съжителството между двата пола.

Е, едно от последните такива изследвания категорично сочи, че за партньорите в една връзка е полезно веднъж седмично да се карат. Разбира се, не по-често, защото това би могло да доведе до сериозни трусове и разпад на семейството.

skandaliПочти половината от анкетираните участници в експеримента свидетелстват за това, че кавгите им помагат да общуват по-добре помежду си, свалят стреса натрупан в службата и действат изключително благоприятно на атмосферата в дома – за разлика от модела на общуване, в който в самоцелното запазване на добрия тон се стига до едно задържане на емоциите и чувствата вътре в партньорите.

И в тази връзка могат да се приведат статистически данни за броя на разводите в страни, които имат различен модел на отношенията в семейството. Примерно в Италия, където шумното уреждане на отношенията в семейството е едва ли не национален спорт, от 1000 семейства до развод стигат 180, за разлика от други по-консервативни в това отношение държави, където цифрата надвишава 200.

Психолозите по принцип сдържането на чувствата и емоциите като неполезно за човешката психика, но смятат, че още по-фатално се отразява то на представителите на силния пол. И в тази посока също има безспорни и категорични резултати от социологически сондажи – мъжете, които предпочитат да замълчат пред очевиден проблем, а не да изкажат своята гледна точка при възникнали спорове, много по-често имат сърдечносъдови проблеми.

Така че – не сдържайте емоциите си, говорете, коментирайте, карайте се, ако се налага, с половинката си, изяснявайте се. Само трябва да запомните – полезната доза е веднъж седмично. Иначе може да се превърне в отрова.

 

Разсейването на работа всъщност е полезно

distractСлед задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.

По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.

Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.

И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?

Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)

 

От какво се тревожим?

Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.

worriesПо ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?

Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.

Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.

 

Невежество

ignoranciaПокрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.

Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.

Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.

Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.

 

Защо мъжете не бързат да изпълнят всичките ни желания?

jelaniaТози въпрос се появява често при дамите. А за да му дадем правилен отговор, първото нещо, което трябва да знаем, е,  че женската и мъжката психология са коренно различни. Да накараш един истински мъж на направи нещо, което не иска, си е направо невъзможно. В този смисъл наистина не бива да се губят нито време, нито сили. Затова нека да разгледаме най-често срещаните грешки, които правя представителките на нежния пол, и да се опитаме да намерим начин за преодоляването им.

Първото правило е: без излишна емоционалност. По правило жените винаги имат някакви предварителни очаквания към половинката си, за които обикновено той даже и не подозира. И ако се случи така, че кавалерът съвсем да не отговори на тези нагласи, повечето жени започват да буйстват, да обвиняват, да вдигат скандали. Резулатат – никакъв. Шансове исканото да се случи – също нулеви. Умните жени постъпват по съвсем различен начин. Още при първите индикации, че това, което очакват, най-вероятно няма да стане, започват с хитрините и тактиката. Примерно, ако иска да я изведе на ресторант: Скъпи, толкова много ми се иска да излезем, толкова се гордея с теб и ми е приятно да съм навсякъде с теб, да ме виждат с теб и т. н.

Второто правило е – винаги благодарете за всеки подарък, за всяка изненада, за всеки жест, който е направил за вас любимият ви човек. Само така той ще разбере, че тези неща са от огромно значение за връзката ви, за това, да се чувствате добре, и ще намира смисъл и мотивация да продължава да ви радва. Ако сте приели изненада или подарък с жеста – какво толкова, нищо по-нормално от това, ама мъжете така или иначе са длъжни – не очаквайте да го прави отново и отново само защото сте решили, че ви е задължен.

Истината е, че когато една жена намери точния подход към партньора си, когато не забравя да му благодари и да му създава усещането, че е неповторим и безценен, няма начин да не постигне желания резултат. И истинските жени го правят.

 

Външният вид в Alure и самочувствието

Безспорно, за да има самочувствие една жена, има нужда да е красива – където и да се намира, каквото и да прави. А красотата в днешно време изобщо не е простичка, а по-скоро е постоянно усилие и работа, които с отминаването на годините прогресивно се увеличават – най-вече при нас жените. Фитнес, салони за красота, подбор на облекло, маски за лице, грим и какво ли не още.

womenДа си красива изобщо не е лесно, но само така самочувствието ти може да е наистина пълно, без значение колко се опитваш да се уповаваш само на интелекта си.  Естествено, цялото това удоволствие струва много пари, а и време, което за работещото момиче си е кът.  Въпреки това не бива да спираме да се борим – начин винаги има, и се справяме. С времето и опита откриваме все по-добрите решения за нас самите и улесняваме задачата си. Разбира се, често се случва да попаднем на скапан фитнес или салон, лоша марка грим или нещо друго, за това днес ще ви споделя за едно ново място, което наскоро открих и едва ли ще ви разочарова.

Това е един нов бутиков салон за красота в София, където добрата прическа, маникюр, педикюр и тен не са далечна мечта, а чисто и просто удоволствие. Казва се Alure и съм много доволна от фризьорите, маникюристите и солариума там. Салонът е нов и оборудването е чисто ново и луксозно, а и самата атмосфера на мястото, което определено се е възползвало от услугите на добър интериорен дизайнер, ти позволява да се отпуснеш и просто да се насладиш на процедурите, които извършват по теб. Цените не са прекалено високи като за бутик за красота (15лв. дамско и мъжко подстригване, 25лв. боядисване с боя от клиента).

Подобни места, където работата се върши качествено, улесняват много работата по външния вид, защото в противен случай можеш да обиколиш много салони и да пръснеш много пари на вятъра, докато попаднеш на място и хора, които си заслужават, и които наистина те правят по-красива.