Момичето, което не яде крем карамел

Да, тя съществува. Познавам я! Не яде никакви видове кремове, било то крем карамел, крем брюле, пудинги, нишестета и подобни деликатеси. От домашните торти й се услажда само тази на майка й, защото кремът в нея се приготвя единствено от разбъркани яйце, масло, пудра захар и какао. Това момиче не харесва сметана, а да я накараш да пие прясно плодово мляко или плодов шейк е меко казано невъзможно.

cream-caramelЗвучи странно, нали? Не просто звучи, а е странно наистина. Кажи пред нея думата „крем“ и ще видиш как лицето й мигновенно се намусва в показно нежелание дори да слуша за тази храна. Отидете с нея на сладкарница и ви гарантирам, че ще си поръча натурален сок с торта гараш или мелба без сметана. Същото това момиче същевременно обожава всякакви сладки неща под формата на шоколади и сладолед. А като казах шоколад, споменах ли, че тя не обича и шоколадови бонбони с пълнеж? Май не, но вече знаете.

Познавам само още един човек, който е като нея – баща й. Вкусовите им предпочитания са толкова идентични, че на моменти е плашещо. Никой никога не е учил приятелката ми да яде това или онова. Изглежда, че при нея е просто генетично наследство. Колко странно! Винаги съм мислела, че можеш да наследиш визията или част от характера на родителите си. Дори съм ставала свидетел на еднотипни маниери при баща и син, но вкус към храната! Това вече ме изненада и разтърси из основи.

Но в крайна сметка затова сме хора – за да сме различни, а в определени моменти да си приличаме 😉

Типично мъжко и типично женско

Стереотипи, предразсъдъци, първи впечатления, втълпени мнения, внушения… Както искате го наричайте, но за мен всички тези неща се изчерпват с етикета „типично мъжко“ и „типично женско“. В която и сфера на живота да погледнем, винаги може да открием следите на тези определения.

man and woman faces vector profilesСветът на информационните технологии, на инженерството, физиката, математиката, мениджмънта… когато става дума за всявани авторитет и страх… когато е необходима физическа сила – тогава е необходима мъжка ръка. Дали е така наистина? Нима никоя жена не може да бъде добър мениджър? Разбира се, че може и имаме такива примери. Нима няма жени откривателки, инженери или програмисти. Има, макар и да са по-малко.

А кое е типично женското ли? Ами, по-малко сфери като чели са определяни като такива. В света на модата имаме не един и двама известни дизайнери от мъжки пол. Най-добрите готвачи на света също са мъже. Жените като че ли „окупираха“ по-ниско квалифицирани сфери като шивашката и административната.

Не съм сигурна дали това вечно съревнование между половете е по-скоро полезно или вредно. Днешната жена иска да има всичко и има повече възможности да го постигне в сравнение от предшественичките й. Днешната жена се бори да е наравно с мъжете и виждаме, че успява в конкретни ситуации.

Мечтая си за деня, в който ще можем да кажем, че вече не съществуват етикети като „типично мъжко“ и „типично женско“. Не знам обаче дали такъв ден ще настъпи скоро.

Характерът и зимните аксесоари

Предлагам да започнем Новата работна година като направим бърза равносметка на това какво говорят зимните ни аксесоари за нашия характер и как можем да ги променим в положителна насока.

Първо, нека обърна внимание на това, че преобладаващите цветове през зимата са черно, тъмно сиво и тъмно синьо. Разбираемо е да е така, защото всички знаем, че тъмните цветове привличат слънцето и стесняват оптично фигурта. Да, но черното е неутрален цвят през зимните месеци и лично на мен ми омръзва да гледам палта и ботуши само в такива тонове. Затова помислете върху следното… може бе поне едноцветно палто в гардероба lr няма да е излишно. Може да е червено, зелено, жълто, бежово, бяло, лилаво, оранжево, розово, шарено или каквото на вас ви допада и смятате, че отговаря на характера ви. winter-accessories

Нека се спрем обаче и върху по-дребните аксесоари. Обожавам шаловете и не мога да отрека, че вкъщи имам малко повече от необходимото, но пък ги нося всички. Един добре подбран шал може да внесе глътка свеж въздух в стила ви и да повдигне собствения ви дух, както и този на останалите. Вижте аксесоарите на снимката, не са ли учудващо весели? Можете да си вземете нещо такова или да разчитате на по-семпли комбинации. Ако имате сиво палто, можете сложете жълт шал например. Аз обожавам тази комбинация. Заигравайте се с цветовете без да се притеснявате. Това показва, че не ви е страх да експериментирате, харесвате разнообразието и проявявате креативната си страна. Освен това зимата е страхотен момент да си купите и някоя по-нестандартна шапка, а за що не и ботуши. Бъдете сигурни, че с каквото и да се сдобиете, то ви харесва и ще го носите, защото само нещата, които ви допадат, изрязват истинска страна на вашия характер.

Между другото в зимните дни не е много удобно да носим гривни и пръстени, но това пък ви дава добра възможност да акцентирате на интересни колиета. Те определено изразяват индивидуалност и нестандартен. Носете не само бухали, бижута с камъни и стандартни дранкулки.  Аз имам една, която е с висулка от малко къпкейкче е винаги, когато го слагам, получавам комплимент колко е сладко и симпатично.

Новата година е вече факт

Не мога да обърна гръб на новата година, защото тя е вече факт. Ето вече втори ден се радваме на 2015-а година и на остатъка от почивката ни преди отново да започнем да се трудим неуморно от приближаващия понеделник нататък.

Но нека се насладим на последните събития без да мислим за близкото бъдеще, докато все още можем да го отлагаме. Искам да ви честитя Новото начало, да ви пожелая много успехи, щастие и любов. Винаги да следвате собствените си желания и да утвърждавате характера си през всеки следващ ден от новата година. Бъдете здрави и честити и нека бъдещето винаги бъде по-добро от миналото.

В днешния щастлив ден позволете ми да ви поздравя, като ви споделя кадри от посрещането на Новата година в Лондон, Англия. Шоуто си заслужава, така че приятно гледане и слушане 🙂

 

Подаръци за него, за нея, за тях… и целия свят

Ако все още не сте избрали и купили подаръците тази година, мисля, че е крайно време да се замислите по въпроса. Знам, че винаги има закъснели хора, които чакат до последния момент или просто не намират време и енергия за пазаруване преди да настъпи деня на 24-и декември и именно за тези от вас пиша настоящия пост и се надявам да ви помогна.

Кога?

Ако сте на работа до 23-и декември и времето ви е дефицит, запомнете следното. Някои магазини работят и на 24-и, но най-късно до следобед, така че не отлагайте пазаруването безкрайно. Повечето им стока вече е изчерпана и не разполагате с много време за разглеждане, затова се мобилизирайте и действайте.

Какво?

Изборът на подарък е трудно нещо. Няма златно правило какво да купите и става все по-трудно да избираме правилни подаръци, които да са полезни и по джоба ни. За жените препоръчвам някакъв парфюм или козметика, като пред това се информирате все пак Christmas presents piled underneath a christmas tree.какво ползва и харесва жената. За мъжете е удачно кожен хубав колан, портфейл, калъф за таблет, смартфон, лаптоп и т.н., качествено хендсфрий и т.н.

Универсалният според мен подарък си остава хубавата книга. Сантименталните и ръчно правени подаръци са много трогателни, но тях няма как да приготвите за ден-два.

Ако в крайна сметка нищо не ви хрумва, вземете просто гифт карта за пазаруване от любимия магазин за вашия близък, познат или роднина.

 

Четенето изгражда характера

Много са факторите, които влияят на характера ни и волно или не ни оформят като личности. Сред първите такива е семейната среда, след това идва ред на приятелските кръгове в детската градина, училище, университет, работата и колегите и т.н. Всичко ни влияе, било то осъзнато или не. Дори филмите, които сме гледали, в последствие може да рефлектират върху нас самите, а да не говорим и за любимите ни жанрове и книгите, които четем. Имам например познат, който от тийнейджърска възраст чете само фентъзита и винаги е доста отнесен, когато излезем по приятелски. Сякаш телом е тук, но съзнанието му е в друга реалност.

Woman reading magazineСписанията и вестниците, които си купуваме, също имат функцията да „говорят“ за нас и характера ни по определен начин, защото ги четем предимно на публични места. Няма да си помислите едно и също нещо за госпожа, която чете научно-популярно списание и женско списание, нали? За съжаление качествените печатни издания у нас сякаш все повече изчезват. По едно време следях няколко такива, но останах разочарована, когато едно от тях рязко си покачи цената, а от друго през 2013 г. излязоха само два броя. Нарочно не искам да споменавам кои са, защото предпочитам поименно да назова добрите примери. Допада ми екстравагантността в броевете на „L’Europeo“, широкия поглед на списание „Осем“ и, разбира се, задълбочеността и разнообразното съдържание на „Биограф“. Последното според мен е най-умният избор, когато говорим за съотношение цена-качество, за което най-вероятно трябва да благодарим на Светослав Кантарджиев, маркетингов директор на „Биограф“. Само експерт като него би осъзнал колко са важни тези „подробности“ за потребителския избор. Между другото аз винаги си купувам с радост и изчитам всеки брой на „Биограф“ от корица до корица. Искрено ви препоръчвам изданието.

И тъй като изложих тезата, че четено изгражда характера по един силно индивидуален начин, нека допълня, че е хубаво да се замисляме и какво точно четем. Когато говорим за книги, препоръчвам ги в каквато и да е форма. Когато говорим за списания обаче, ви съветвам да се ориентирате към най-качествените сред тях, каквото е „Биограф“. Те обогатяват с реална информация и ви дават обща култура по актуални теми и вечни дискусии.

Характерът на вашата Коледна елха

Знаете ли, че когато украсявате вашата Коледна елха, вие изграждате нейния характер и съответно настроението, което тя внася в дома ви? Тъй като е крайно време вече да украсите, ако все още не сте го направили, ще си опитам да ви помогна да изберете начина, по който да украсите дома си за предстоящите празници.

der-weihnachtsbaumПърво, изберете дали дръвчето да е истинско или изкуствено. Има много красиви изкуствени елхички, чиито иглички освен това не капят постоянно и съответно не ви създават допълнителни грижи. Истинската елхичка обаче внася допълнителен уют във всеки дом. Естествено, не са евтини и е хубаво да я купувате от специални места, където са отглеждани борчета именно с коледна цел. Не стимулирайте незаконното изсичане на дръвчета по родните ни земи, а ако можете, вземете си дръвче в саксия, което да опитате да пресадете след това.

Отиваме на темата за цветовете. Препоръчваме ви да не окичвате елхичката си с всякакви цветове, защото изглежда прекалено и безвкусно натрупано. Изберете два или три цвята, които да използвате, защото така дръвчето изглежда стилно и украсено с вкус. Тъй като типичните коледни цветове са зелено и червено, а елхичкитие са естествено зелени – можете да сложите червени играчки. Комбинирайте ги с бяло или сребристо, за да напомнят сняг. Получава се ефектно и определено изглежда като дръвче с характер.

По принцип на мен ми допадат всякакви цветове, комбиниран с бяло и сребристо. Може да  е бяло и лилаво, бяло и жълто, бяло и зелено (тук акцентът ще падне върху бялото, защото зелената украса ще се слее с клонките на дръвчето). Златното, синьото и т.н. също са подходящи, но никога не забравяйте кой цвят какво символизира и какви асоциации носи. Изберете този, който на вас ви допада най-много или стилово се връзва най-добре с дизайна на дома ви.

Можете да си направите и тематични украси, било то само на елхата. Може да я украсите единствено с дискотопки, да увиете шоколадови бонбони в целофан и да си направите „вкусна“ елха, да я накичите с ръчно правени играчки, да е във винтидж стил, с играчки-животни и т.н. Варианти има, от вас се иска да се спрете на един и да решите дали точно този характер искате да излъчва елхата ви тази година.

На Студентския празник…

Едва ли Студентския празник можеше да се окаже на по-неподходящ ден от този, на който се падна тази година – в понеделник.

Това обаче не спря значителен брой студенти да събрат багажа си и да тръгнат я към Банско, я в друга посока, на почивка или по-скоро на купон. Ни го обвинявам, напротив. Смятам, че всеки млад човек трябва да се забавлява и да не приема живота прекалено сериозно. Има неща, за които не си струва да се вглъбяваме и вманиачаваме, а по-скоро да се радваме на живота и особено докато сме млади.

Silhouettes-Party-Vector-Wallpaper-1024x640Въпреки това обаче смятам, че има един изграден стереотип за разбирането какво правят студентите на 8-и декември. Предполагам, можете и сами да кажете в какво се изразява този стереотип и без аз да го описвам. По-скоро ще го синтезирам в следния съвет към днешните студенти: „Правете си спомени, но не спомени, от които да ви е срам да разказвате след това.“ Разбрахте какво искам да кажа, нали?

На някои от вас, мои читатели, може да ви се стори странно, но има студенти, които не празнуват Студентски празник, пиейки и купонясвайки до припадък. Има млади хора, които предпочитат тиха вече у дома и книга в ръка или пуснат филм на компютъра си. Изненадвам ли ви с подобни думи? Може би да и няма да се учудя, ако ми отговорите положително. Тези студенти са тихи, ученолюбиви и се надявам да не са изчезващия вид, за който ги смятаме. Те са малцинството и като всяко малцинство за тях почти не се говори. Изпъква мнозинството, още повече че то е по-скандалното, създава новини и истории. Разбирам го, но имам само една молба към всеки, който чете настоящия текст – никога не забравяйте, че като всички неща в живота и Студентския празник е монета с две лица. И както се оказва, често виждаме само едната й страна.

 

Понякога помним ненужни неща

Човешкият мозък е много странно нещо. Той е може би най-неразгаданата част от човешкото тяло, в чийто дълбини, колкото по-надълбоко се спускат учените, толкова повече интересни неща откриват.

Според мен мозъкът на всеки един от нас е изключително сложно устроен и същевременно е склонен към неволно поддаване на външни влияния и фактори. Впечатляващо е и колко са различни функциите, които упражняват двете му полукълба. Нали знаете разпространената теза, че лявото отговаря за аналитичността, последователността, обективното и рационално мислене, докато дясното е по-креативното,  влияе се от интуицията и мисли с метафори и символи. Склонна съм да вярвам в тази теория, но ми се иска някой ден да разбера и как точно „работи“ нашата памет. Забелязали ли сте как, когато учим нещо ново, се опитваме да накараме мозъка си да запомни това или онова, но често се оказва, че мисията ни е обречена. Аз например никога не можех да се справя със запаметяването на каквито и да е формули в училище. С лекота пишех литературните си анализи и съчинения, но физиката и математиката определено не ми споряха толкова успешно. Срам ме е да го призная, но често си пишех по някоя и друга формула на чина или на листче, за да мога да си помагам на изпитите. Просто мозъкът ми отказваше да ги запомни правилно, колкото и да се стараех.

memoryillox-topper-mediumСъщевременно има моменти, в които се изумявам колко маловажни данни са попаднали в дълготрайната ми памет. Онзи ден например, докато вечерях, си пуснах телевизора, което за мен не е нещо необичайно. Оказа се, че повтарят епизод на едно реалити, което гледам от време на време, но определено не мога да кажа, че следя редовно. Дори не го гледам толкова съсредоточено, а просто ми е приятно нещо да шуми. Точно тази вечер се оказа, че повтарят епизод, който съм гледала. С лекота успях да си спомня какво точно ще стане до незначителни подробности и дори да цитирам реплики на някои от участниците. Останах изумена от себе си! Как е възможно един час да се взирам в Менделеевата таблица и да не запомня поредния номер на поне три елемента, а същевременно съзнанието ми да пази тонове ненужни данни.

Ако можех да контролирам паметта си и данните, които да пазя в съзнанието си, определено бих направила няколко промени. А вие?

Как е устроен животът и кое е основното, което го движи?

Сигурно вече сте се досетили, че парите са задвижващата машина, около която ние вземаме важни решения – каква професия да изберем, какво жилище да си купим или наемем, каква кола да караме и т.н. Те доста ни ограничават в избора.

Излизаме от университета със съзнанието, че вече сме специалисти, че борбата е свършила, а тя тепърва започва. Дали това, за което сме учили, е онова, с което искаме да се занимаваме? Дали усещаме, че правим нещо значимо, или просто се носим по течението? Кои всъщност сме ние? Кои искаме да бъдем? Имаме ли смелостта да преследваме мечтите си?

Намерих едно непопулярно видео в YouTube, което малко или много ме хвърли в размисъл за това как е устроен животът. Прегледайте го, полезно е.