Личи ли си характерът от почерка?

Характерът на човек си личи по особеностите на почерка му. И за невярващите ще кажа, че има специална наука, която се занимава с това – графология. Графологията се занимава с изучаването на почерците от гледна точка на отразените в тях характерологични особености на пишещия. Приема се, че мъжкият почерк се отличава от женския по много показатели – по наклон, по равномерност, по начина на оформянето на ъглите. Размерът на почерка пък говори за общителността на притежателя му. Тези, които имат по-едър почерк, са хора с по-широка кройка, лесно намират общ език с околните и се радват на много приятели. Собствениците на ситен почерк са прикрити и потайни. Ако буквите са заоблени, пишещият е добър и отзивчив, но ако са ъгловати, много вероятно е притежателят им да е егоист. Тези, които пишат калиграфски, са хора на дисциплината, но трудно вземат самостоятелни решения и проявяват самоинициатива, те са идеалните изпълнители. Спокойният характер пък личи от подредения и четлив почерк, докато избухливият прозира зад разхвърляния и трудно четим почерк. Ако буквите са без прекъсвания помежду си, писал ги е човек със силно развита логика, ако обаче стоят съвсем отделени една от друга, притежателят им по-скоро е човек на интуицията. Наклонът на почерка също може да бъде сигнал, по който графолозите да направят изводи за характера на човек – силният наклон вляво издава силно влюбчиви хора, при които чувствата надделяват над разума, а наклоненото надясно писане – хора, силно разсъдъчни и разумни. Най-добрият вариант обаче е, когато почеркът не отива нито наляво, нито надясно – при такива хора разумът и чувствата са в пълно равновесие, те живеят в пълна хармония със себе си и с околните.