Character

Детството е изключително сензитивен период. Попиването на впечатления, гледки, звуци и всички останали аспекти на заобикалящата среда е неотменна част от ранното развитие. . Постиженията по време на детството се характеризират с лекота и спонтанност.

Разликите между постиженията през детството и тези през зрелия период могат да се разберат, когато човек се замисли за това с какво удоволствие детето усвоява майчиния си език и усилието, с което възрастният учи чужд език. Детето постига перфектни резултати без капка умора. Възрастният ги постига по несъвършен начин и след усилен труд. Тази разлика между детето и възрастния не се отнася само до усвояването на език, а и до много други области от живота. Да вземем например движението на тялото. Детето на възраст около две и половина години може да стои на краката си. То може да върви, да бяга и да се катери . Тези способности са придобити спонтанно през определени периоди на развитието му, а не чрез волево усилие.

Веднага щом тези способности са затвърдени , детето може да започне да усъвършенства много от движенията, които притежава. Може да се научи да танцува и да плува, както и да прави акробатични номера. Но за всички тези неща на него му е необходим пример, учител, който ще му каже как да ги прави стъпка по стъпка.

Също така трябва да се има предвид, че, за усъвършенстването на споменатите физически постижения , възрастният надгражда върху стабилната основа, заложена от детето без болезнени усилия и постигната просто чрез спонтанна самостоятелна дейност.

Поради различни причини, дълго време отлагах това да се запиша на шофьорски курсове и да взема книжка. Може би една от главните причини беше, че в моето семейство като дете никога не сме имали автомобил, а после дойдоха други ангажименти, които бяха приоритет за мен. Така времето си мина аз завърших висшето си образование, после започнах активно да работя и все не намирах време за това. Но в един момент се реших и се записах на кормуване, а след няколко месеца вече държах шофьорската си книжка.

Но една история сигурно винаги ще остане в паметта ми. И тя се случи на самия изпит по кормуване. След като приключи кормуването и изпитващият ми съобщи, че имам положителен отговор, той направи лек разбор на начина, по който ми е протекъл изпитът. Той изказа притеснение за това, че съм много стегната зад волана и трябва да се отпусна и направи сравнение с идни от най-известните автомобилни състезатели, които след рали са се оттегляли за дрямка.

Ето защо се замислих какви качества всъщност на необходими на пилотите във Формулите и има ли разлика между концентрацията по време на шофиране по писта или на офроуд терен?

https://www.sportlive.bg/sport/motor/bylgarskata-gordost-na-rali-dakar-%E2%80%93-orlin-aleksiev-746764.html

Всеки ще каже, че има и аз също съм на това мнение. Все пак когато се движиш по писта, ти знаеш каква е повърхността и трябва да съобразяваш само скоростта, и маневрите които правиш, за да изпревариш съперниците си.

Когато обаче преодоляваш офроуд терен, в един голям процент от времето ти се състезаваш и със самия терен. Трябва да познаваш добре автомобила си или превозното средство, да преценяваш сцеплението и различната денивелация. Но на първо място трябва да си много хладнокръвен и да можеш да изкараш всички тези свои знания и умения в правилния момент.

Аз за сега смятам да се науча да карам прилично в града, а дали ще стигна до офроуд състезания… това никой не може да каже.

Съвсем скоро една моя приятелка сключи граждански брак. При нея това беше чиста формалност тъй като бракът им беше необходим за данъчни облекчение за ипотечния кредит на новия им апартамент. Казвам, че беше формалност, тъй като двамата са от повече от 10 години заедно, имат дете и още едно на път и на практика са си семейство от години.

Тя имаше виждане как трябва да им се случат нещата, а тъй като е изключително прагматичен човек, не се впусна в някакви сантименталности и прочие. На подписа присъстваха само двамата свидетели (кумове) и толкова. Точно пет минути и вече беше сключила граждански брак.

Последна обаче едно трескаво суетене от страна на общите ни приятели, които по една или друга причина помислиха, че трябва да им се направят някакви подаръци. По принцип бих се съгласила с тях, ако не познавах достатъчно добре и нея и мъжа ѝ. И двамата не отдават голямо значение на това дали ще имат брак или не още повече, когато го правят, за да се възползват от държавна политика, която ще им спести пари.

Да са живи и здрави сигурно някой ден ще направят сватба, но до тогава за тях това е просто подпис върху определен документ.

Та мисълта ми е, че хората не трябва да натрапват на останалите своето виждане за нещата. Те са хората, които предприемат тази стъпка в съвместния си живот – какви са причините за нея са единствено и само техни. Те са си обсъдили положението и са взели решение. Това, че останалите хора възприемат сватбите и подписването като някаква грандиозна случка и искат да го направят празнично и еуфорично, е напълно възможно да не съвпада с техните виждания за нещата, а все пак това си е техния живот, решения и действия, нали така?