Character

Характери

С егото напред

Posted on by Character

Случвало ли ви се е да попаднете на хора, които обичат да упражняват нищожната си власт върху останалите хора, държейки се изключително арогантно и дори в повечето случаи – оскърбително.

Истината е, че малките умове това го правят. Малките хора, за да избият комплексите си за малоценност и, за да се почувстват по-добре и по-велики решават, че ще тъпчат всички останали и ще показват и демонстрират надмощието си върху тях, независимо дали са прави или не.

Тъжното е, че този тип хора обикновено заемат някакви ръководни позиции или са станали такива заради ръководните си позиции. Което отблъсква дори качествените кадри от съответното работно място.

Справяне с такъв тип хора няма. Единствения вариант е да се махнете и да се надявате, че няма да попаднете отново на такива.

Успех!

Характери

Какво е нужно, за да си добър офроуд състезател?

Posted on by Character

Поради различни причини, дълго време отлагах това да се запиша на шофьорски курсове и да взема книжка. Може би една от главните причини беше, че в моето семейство като дете никога не сме имали автомобил, а после дойдоха други ангажименти, които бяха приоритет за мен. Така времето си мина аз завърших висшето си образование, после започнах активно да работя и все не намирах време за това. Но в един момент се реших и се записах на кормуване, а след няколко месеца вече държах шофьорската си книжка.

Но една история сигурно винаги ще остане в паметта ми. И тя се случи на самия изпит по кормуване. След като приключи кормуването и изпитващият ми съобщи, че имам положителен отговор, той направи лек разбор на начина, по който ми е протекъл изпитът. Той изказа притеснение за това, че съм много стегната зад волана и трябва да се отпусна и направи сравнение с идни от най-известните автомобилни състезатели, които след рали са се оттегляли за дрямка.

Ето защо се замислих какви качества всъщност на необходими на пилотите във Формулите и има ли разлика между концентрацията по време на шофиране по писта или на офроуд терен?

https://www.sportlive.bg/sport/motor/bylgarskata-gordost-na-rali-dakar-%E2%80%93-orlin-aleksiev-746764.html

Всеки ще каже, че има и аз също съм на това мнение. Все пак когато се движиш по писта, ти знаеш каква е повърхността и трябва да съобразяваш само скоростта, и маневрите които правиш, за да изпревариш съперниците си.

Когато обаче преодоляваш офроуд терен, в един голям процент от времето ти се състезаваш и със самия терен. Трябва да познаваш добре автомобила си или превозното средство, да преценяваш сцеплението и различната денивелация. Но на първо място трябва да си много хладнокръвен и да можеш да изкараш всички тези свои знания и умения в правилния момент.

Аз за сега смятам да се науча да карам прилично в града, а дали ще стигна до офроуд състезания… това никой не може да каже.

Характери

До колко сме склонни на компромиси?

Posted on by Character

Какво всъщност означава компромисът? Според моето разбиране това е жест, или действие, което човек прави, въпреки своите собствени желания, но за да задоволи желанията на някой друг човек, обикновено близък.

Има хора, които са по-склонни да правят компромис със собствените си желания и такива, които категорично отказват и държат винаги те да бъдат задоволени и обгрижени по начина, по който искат, независимо на каква цена.

Колкото повече се развива западното общество, толкова повече се възпитават поколения, които все по-малко са склонни да правят компромиси. Причината? Така са възпитавани. В днешно време им се повтаря непрекъснато, че те могат да постигнат всичко, което пожелаят, че имат правото да правят всичко, каквото поискат, че са талантливи и уникални, че са единствени и повторими и че всеки човек ще бъде щастлив да ги има в живота си. И може би наистина е така, за няколко единици в обкръжението им, но за останалата част от света им е абсолютно все тая за съществуването на този конкретен, уникален индивид.

Но този стил на възпитание произвежда разглезени егоисти, които не са свикнали да бъдат отхвърляни или не дай си Боже да получат „не“ като отговор.

Как мислите, това дали е добро или не чак толкова?

Характери

Въпрос на гледна точка

Posted on by Character

Съвсем скоро една моя приятелка сключи граждански брак. При нея това беше чиста формалност тъй като бракът им беше необходим за данъчни облекчение за ипотечния кредит на новия им апартамент. Казвам, че беше формалност, тъй като двамата са от повече от 10 години заедно, имат дете и още едно на път и на практика са си семейство от години.

Тя имаше виждане как трябва да им се случат нещата, а тъй като е изключително прагматичен човек, не се впусна в някакви сантименталности и прочие. На подписа присъстваха само двамата свидетели (кумове) и толкова. Точно пет минути и вече беше сключила граждански брак.

Последна обаче едно трескаво суетене от страна на общите ни приятели, които по една или друга причина помислиха, че трябва да им се направят някакви подаръци. По принцип бих се съгласила с тях, ако не познавах достатъчно добре и нея и мъжа ѝ. И двамата не отдават голямо значение на това дали ще имат брак или не още повече, когато го правят, за да се възползват от държавна политика, която ще им спести пари.

Да са живи и здрави сигурно някой ден ще направят сватба, но до тогава за тях това е просто подпис върху определен документ.

Та мисълта ми е, че хората не трябва да натрапват на останалите своето виждане за нещата. Те са хората, които предприемат тази стъпка в съвместния си живот – какви са причините за нея са единствено и само техни. Те са си обсъдили положението и са взели решение. Това, че останалите хора възприемат сватбите и подписването като някаква грандиозна случка и искат да го направят празнично и еуфорично, е напълно възможно да не съвпада с техните виждания за нещата, а все пак това си е техния живот, решения и действия, нали така?

 

Характери

Сблъсък на характери

Posted on by Character

Общуването с хората не е лесна задача. Често дори ни се случва да се сблъскваме със съвсем различни характери от нашия и е трудно да се намерят допирни точки, благодарение на които да се осъществява нормална комуникация.

Изходите от подобна ситуация са няколко:

От една страна можете просто да спрете да общувате с дадения човек или да ограничите общуването до минимум. Така ще избягвате ситуации, в които ще има вероятност за възникване на конфликт между вас двамата. Но ако все пак се налага да общувате често с този човек съветът ми е да подхождате много търпеливо. Особено ако ви се налага да работите с този човек, търпението е ключовото в случая. По-мекия и деликатен подход винаги е от полза, защото никой от заобикалящите ви колеги, не би искал да слуша разправии и дрязги.

Постарайте се да не обръщате внимание на дребните неща. Прекарвайте заядливите коментари през ушите си и продължавайте да спазвате линията на поведение, която искате и която ви позволява възпитанието, което сте получили.

По друг начин малко стои въпросът ако този човек не изпълнява съвестно работата си. Или вие имате различни стандарти за начина, по който трябва да се върши дадена работа. Тогава съветът ми е отново да подхождате много търпеливо. Излагайте спокойно и аргументирано своята гледна точка и тогава не би трябвало да имате особени проблеми, ако срещу вас стои интелигентен и съвестен човек. Независимо, че имате различия в характерите, той ако има достатъчно мозък в главата си би разбрал това, което се опитвате да му кажете.

Всичко написано до тук е как вие да подходите, но също така смятам, че хората трябва добре да слушат това, което останалите имат да им кажат. Ето защо стигаме до основното нещо във всякакъв тип човешки взаимоотношения – комуникацията. Тя е ключът към всичко, но трябва да бъде водена спокойно с разбиране.

Характери

Наследява ли се характерът?

Posted on by Character

Има много теории затова дали характерът на децата ни се наследява или ние успяваме да го възпитаме. Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, поради простата причина, че самите бебенца не могат още да говорят, за да проведем смислен разговор с тях и да разберем какви личности са. Като са малки децата имат общи черти, които се характеризират с проявяване на инат, манипулиране на родителите, за да получат това, което искат и прочие.

Но моите лични наблюдения са, че децата по един или друг начин се раждат с определен характер, който при добри предпоставки, може да се развие.

Все пак е нормално децата да приличат на родителите си. Независимо дали това им се предава генетично или защото са възпитавани от тях самите. Но този въпрос често тегне върху хората, които са се решили да си осиновят дете. Дали гените, които носи, от своите родители, ще го направят човек, който те няма да искат да наричат свое дете?

Но истината е, че наблюденията показват и обратното – децата, които са осиновени като бебета, започват дори физически да приличат на своите осиновители, а грижата и вниманието, с което ги даряват те, са достатъчни да възпитат едни умни и обичани деца.

Ето защо аз съм на мнението, че хората не трябва да се притесняват да вземат това решение, защото това ще направи много изоставени деца щастливи и пълноценни граждани на нашето общество.

Характери

Как помага видеонаблюдението, значението на СОПФ и Орлин Алексиев

Posted on by Character

Според Орлин Алексиев – общински съветник в Столичния общински съвет и председател на СУ СОПФ, градовете стават все по-привлекателни за все повече хора, които търсят удобствата им и лесния достъп до работа, здравеопазване, образование и прочие. С повишаването на гъстотата на населението в градовете, става все по-трудно да се опазва, както общинското имущество, така и редът и правилата. Освен това трафикът по градските пътни артерии също е много натоварен, което изисква по-добър контрол на светофарните уредби.

Изграждането на видеонаблюдение в град София, цели, както да повиши сигурността на ключови зони от града, училища и административни обекти, така и да контролира по добре трафика по улиците.

Стратегията за сигурност на Столична община определя основните насоки за действие на Столична община (СО) за доизграждане и поддържане на съществуващата структура за сигурност на общината. Тя обхваща географски територията на СО, която е съставена от 4 града (София, Нови Искър, Банкя и Бухово) и 34 села, заедно с прилежащите им територии. Целта е Столична община да се изгради като сигурна и спокойна територия за живот на гражданите, както и да има устойчива и защитена среда за спокойна работа на централните държавни органи и важни за страната институции, ситуирани в София.

Системата стартира през 2007 г. и включа видеонаблюдение на над 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, градски градини, паркове, гробищни паркове, паметници, уязвими точки от инфраструктурата на Столична община, входно-изходни точки на столицата и др.

Столична община продължава постоянно да развива и усъвършенства системата за видеонаблюдение на територията общината като част от мерките за осигуряване на сигурна и безопасна среда за гражданите.

Със средства от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) са финансирани много проекти за обезпечаване сигурността в града чрез развитие на системата за видеонаблюдение. За периода 2015-2019 г.,   5,1 млн. лв. от финансиранията от СОПФ са предоставени по направление сигурност. От тях 2,5 млн. лв. са усвоени за изграждане на система за видеонаблюдение в общинските детски градини и училища. Над 2,1 млн. лв. са разходвани за организиране на видеонаблюдението на публични площи.

СОПФ е специализирана агенция, основана през 1994-а година и има за цел да усвои и разпредели средствата постъпили от приватизация на общинско имущество. Тя се управлява от Съвет за управление, състоящ се от 14 души, с председател общинският съветник Орлин Алексиев.

През настоящата 2019 г. със средства от СОПФ ще се финансира разширение на видеосистемата за наблюдение, включваща кварталите „Д. Миленков“ – р. „Искър“, ж.к. Красна Поляна, кв. Орландовци и кв. Абдовица, като за целта са гарантирани 169 000 лв., обясни Орлин Алексиев.

Характери

Силен, по-силен, най-силен

Posted on by Character

Българите винаги сме обичали да се доказваме пред останалите хор – колко пари имаме, какви коли караме, колко са ни хубави мъжете или жените, как разбираме от всичко.  И този странен манталитет, аз бих го нарекла по-скоро комплекс, се пренася и на пътищата.

Чувала съм много разкази за агресия на пътищата. Всички сме чували. Как отсъства всякаква толерантност на пътя, а хората дори стигат до жестока саморазправа, побой и прочие.

Скоро ми разказаха история, която се е разиграла в София. На едно от кръстовищата, моите познати както са си седели в колата на червено, шофьорът на задния автомобил слязъл с една бухалка, счупил им е предното стъкло и страничното, докато те са били вътре и си е тръгнал.

Моите познати дори не са разбрали с какво тяхно действие са предизвикали такава агресия у този човек, но със сигурност много са се уплашили и двамата.

Защо се стига до тук?

Ами честно да си призная не мога да си дам ясен и адекватен отговор на този въпрос. Никога не съм разбирала агресията. Реално едва ли има шофьор който да кара абсолютно стриктно по правилата и никога да не е правил нито едно нарушение. Винаги има ситуации и моменти, в които ни се налага да направим някакво глупаво движение, но дали това трябва да провокира агресия по такъв начин. Ако те дразни някой на пътя – напсувай го, и всичко да се приключва до там 🙂

Характери

Един народ под чуждо знаме

Posted on by Character

Стотици години българите са били подвластни на турското деспотство (както го наричаме). 500 години страната ни е била заличена от картата на Европа. Това обаче по никой начин не ни е попречило да запазим религията си, езика си и голяма част от традициите и обичаите си.

Несериозно би било ако кажа, че не сме приели нищо от турската култура и език. Напротив. Много голяма част от техните обичаи, традиции, патриархални норми и прочие са се вкоренили и в българския бит. Все пак това са цели 500 години, в които сме живели заедно и сме се подчинявали на едни и същи закони.

Но истината е, че българите малко преувеличаваме историята си (както правят абсолютно всичко народи) и придаваме на турците много по-негативни черти, отколкото всъщност трябва.

За да бъдем максимално обективни (което няма как да се случи разбира се) трябва да отчетем и порядките на времето, в което са се развивали съответните събития.

Ако направим едно малко отклонение, имало е време, в което на жените не им е било разрешавано да четат, камоли да учат, работят и издържат самостоятелно. Със сигурност сега не одобряваме това поведение, но в тогавашните времена, това е било напълно нормално.

Ето защо първоначалната инвазия на турците на българска територия и бурните кръвопролития са били част от това те да наложат силата си над нас. Да ни подчинят. Те са искали нашата територия, силата и могъществото на държавите тогава е била именно в това – да владеят и подчиняват колкото се може повече народи и турците са правили точно това.

Годините са минавали и методът да държат езичниците подвластни на султана е бил чрез страх. Страхът работи във всички случаи и това древните владетели са го знаели също, като са използвали страха от Бог, за да налагат законите и желанието си върху масите.

Така че нека да се опитаме поне веднъж да погледнем възможно най-обективно на историята си и да преценим дали трябва толкова много да „мразим“ турците или те всъщност са били една силна нация, възползвала се от времето и възможностите си.

Характери

Наследява ли се характерът?

Posted on by Character

Мнозина учени смятат, че характерът на родителите се предава по рождение и на техните деца. И в това има много резон предвид, че в едно семейство, в което има две или повече деца, възпитавани по един и същи начин, едното прилича повече на единия родител, а другото на другия.

Друга част от учените смятат, че всъщност това зависи именно от възпитанието. Защото при осиновените деца се наблюдават сходства в характерите на децата с някой от двамата родители.

На какво се дължи всъщност оформянето на характера? Едва ли аз бих могла да дам по-обосновано становище от изследователите в тази област, но моето лично мнение е, че то е комбинация от двете неща. На първо място хората предават на децата си по генетичен начин целият досегашен житейски опит, който са натрупали. Това ги прави по-адаптивни или не толкова, към външната и социална среда.

Друг основен фактор е самото възпитание и отношенията, които човек изгражда със своите деца. По този начин, чрез разказването на своите лични преживявания, детето може да си направи връзки и заключения, за начина, по който е добре да се държи в определени социални ситуации. Ето защо осиновените деца приличат толкова много на осиновителите си. Защото самите родители дълго време са желали да бъдат родители, имали са щастието и възможността да осиновят дете, като по този начин са се постарали да имат особено силна връзка с него и да го научат на всичко онова, което искат да му предадат като знания и умения. Така детето формира представата си за света, който ни заобикаля и разбира как е правилно да съществува в него, на базата на изградените от родителите му ценности.

А умения като – музикалност, артистичност и прочие, все пак са си силно заложени в гените на даден човек и при правилните напътствия може да бъде развито. Ето защо в семейства на художници, децата започват да рисуват от малки и то много добре. В семейства на музиканти, децата са с природно надарено чувство за ритъм и прочие. Неща, които не се възпитават, а се налага да се родим с тях.