Законите на развитието
Posted On
Новият подход към образованието трябва да се базира на законите на развитието. Когато напътстваме детето, ние трябва да избягваме пътя на строгостта. Също така трябва да избягваме и прилагането на потисничество, дори и то да е съпроводено с нежност. Трябва да следваме правилния път на природата според установените закони за развитие. Тези естествени закони за развитие са присъщи на растенията, животните и децата по един определен и неизменен начин.
Нека да започнем с детето. Детето е велик създател, велик творец. Ако се запитате: „Кой ми е дал тази сила, този интелект и знанието, което притежавам?“ То тогава може би ще отговорите: „Детето ме направи това, което съм.“ Дори и да бяхте израснали без родителска насока, вие щяхте да притежавате същата сила, познание и интелект като сега. Но без детето, което ви е създало, вие нямаше да се превърнете в това, което сте днес.
Това не може да се отрече. Това е най-великият факт в природата. Детето е творецът на зрелия човек. Детето е бащата на човека.
Не се опитваме да омаловажим почитта и уважението, които дължим на нашите родители. Но също така искаме да отдадем на детето същата благодарност и любов като тази, която изпитваме към нашите родители, така че да не мислим за детето само като за продукт на възрастния , но да го виждаме и като създател на възрастния. Това е просто един цикъл, в който и детето, и възрастния заемат своите места и е необходимо да се признаят ролите, които и двете страни играят, както и важността на съответното им значение.
