Дали сме това, което ядем?

Казват, че по това, с което се храним се разбира какви сме по характер. Бих могла и да се съглася и да споря по темата.

indexПърво, може би наистина има нещо подобно. Действително, признавам, че сред приятелите ми най-капризни са тези, които ядат най-много сладко. Имам двама познати вегетарианци – те и двамата са доста тихи, скромни, дори нерешителни, някак малко обидчиви, крайно чувствителни  и доверчиви. Много месоядните ми познати са буйни натури, които направо си плачат за сървайвър. Умерените са сякаш тези, които имат най-високо самочувствие и най-голяма амбиция за развитие.

НО… (любимата ми дума) имам и приятели, които въпреки, че са вегетарианци са толкова находчиви и нахакани, което тотално разрушава първо посоченото схващане.

Явно е, че действително съществуват някои общи качества, които са валидни за мнозинството, но като цяло винаги трябва да имаме предвид, че от всяко правило си има различните, които все пак ни показват, че не бива да поставяме хората в някакви рамки.

Какво споделяме в социалните мрежи?

soc.netСоциалните мрежи май наистина се превърнаха в значима част от живота ни. Разрастват се, множат се, профилират се, а ние споделяме все повече информация там.

Понякога се замислям колко и какво е удачно да постваме и до колко това е безопасно. Знам, че има различни настройки за поверителност и за ограничаване на достъпа до лични данни, но все си мисля, че не всичко е достатъчно безопасно. Все пак чрез профилът ти в Google могат да те следят непрестанно къде се намираш. Facebook може променя алгоритъм си така, че да изменя информацията, която се намира на timeline-а ти, а от Amazon имат постоянен достъп до това какво четеш на своя Kindle (ако си го поръчал през сайта им), колко дълго четеш или препрочиташ нещо и какво бележки се правиш.
В повечето случаи тези данни се използват, за да ти се предостави на теб като потребител персонализирана информация, която се предполага, че ще ти допадне. Но все пак не спирам да се чудя какво и как споделяме и къде е границата.

Не мисля, че е чак толкова важно какви филми или книги харесваме, какви линкове към новини и статии споделяме и т.н. Не, на мен повече не ми харесва идеята да е публична информацията за това къде работя, с кой съм обвързан и по какъв точно начин, кои са членовете на моето семейство и т.н. Все си мисля, че това е някак си по-лично и не бива да е обществено. Но от друга страна, всеки за себе си решава какво да споделя и дали то да е публично или с достъп само за приятели.

Все пак сякаш е тенденция данните за нас в Интернет да са все по-леснодостъпни. Всеки с връзка към интернет може веднага на напише името ни в Google и да види какво излиза за нас. Включително и тази част, която според мен е хубаво да остане неприкосновена.

За книгите и хората

Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.

Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.

London UndergroundИ изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
–    О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
–    Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
–    Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
–    Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
–    О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
–    Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…

Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.

КТБ, дали клиентите са ви скъпи?

katebeНапоследък медиите са засипани от материали за Кооперативна търговска банка /КТБ/. Покрай последните събития смутът в обществото ми се струва съвсем оправдан.Няма спор, че когато свържем двете думи „банка? и „съмнение? се получава много неприятна комбинация.Тъй като темата лично ме засяга, не мога да не взема отношение по въпроса.

Помните ли какво правихме едно време? Криехме парите си по шкафове, между книги, под дюшеци, а някои дори се шегуват, че са затваряли буркани. Истина или закачка, подобни практики са отживелица. Отдавна правим вложения и депозираме спестяванията си в банки. Но става лошо, ако банката измени на лоялността си и престане да отговяра на нужните на клиентите. За сметка на това продължава да се реклама с крещящи лозунги и заблуждаващи обещания.

КТБ е абсолютен пример за нещата, за които ви говоря. Когато клиентите й бяха скъпи ( както казваше рекламното послание) всъщност е правила редица нарушения, кредитирайки фалшиви фирми в кръга на банкера Цветан Василев. Не стига това, но и общата им кредитна експозиция надхвърля пъти ограничението, поставено в Закона за кредитните институции. Смущаващо. За много хора изника дори въпросът дали не са застрашени личните им вложения, безспорно ползвани за кредитирането на подобни дружества и какво ще се случи с тях, когато/ако КТБ бъде санкционирана за извършените нарушения.

В такъв случай нормално и очаквано е желанието на гражданите да изтеглят спестяванията си. Ответната реакция обаче буди още повече съмнение за коректността на институцията към клиентите си. Примерът е от Варна отпреди няколко дни. Офисът на КТБ затваря под измислени претексти, когато пред вратите й се редят 25-30 притеснени граждани.

Но да, наистина са ви скъпи са клиентите!!! То се вижда. При това, колкото няколко кредита. Но за да успокои и разсее съмненията, банката не прави никакви постъпки. Не съм чула нито устно, нито съм видяла някъде писмено (в сайта им например) изявление.

Скандалът около КТБ непременно ще се отрази на цялата банкова система. Като първо КТБ определено ще загуби част от клиентите си и то по своя собствена вина. Случаят е показателен и напомня, че макар с най-висок индекс в цяла Европа банките ни са зависими от хората и крепят системите си, благодарение на изграденото взаимно доверие и уважение. Породи ли се съмнение в коректността наедната страна, цялата система е застрашена от срутване.

Бърза помощ има нужда от спешна помощ

indexНещо в мен ме провокира днес да пиша на обществена тематика: Следя редовно новините и не мога да остана пасивна за нашумелите протести на медиците от спешната помощ. Налагало се е да ползвам линейка и зная в какви ужасни условия са длъжни да работят тези мъже и жени.

Гледайки, вчера поредния репортаж за протестите си мисля, и това си е мое мнение, че медиите малко или много се опитват да преекспонират ситуацията като насочват много вниманието към политиката и избягват да излъчват, че исканията на медиците са свързани единствено с по-добри условия на работа и управление от човек, който действително познава спецификите на работата и нуждите на пациентите.

Бих определила в момента, че Спешната помощ в страната е в криза. Повечето линейки са стари, липсва апаратура, назначават се и кадри без абсолютни никакъв опит точно на позиция, за която трябва да умееш да запазиш самообладание и да вземаш точни и навременни решения. Всичко това рефлектира отново върху обикновения гражданин. А човекът от своя страна на чисто психологическо ниво в момент на слабост ще си излее гнева точно върху лекаря в линейката без самият той да го заслужава. За по-демотивираща работа аз лично не се сещам. Цяло чудо е, че все още има хора, които да работят там. Аз не бих могла да се справя с целия този стрес.

Юнска мечтателност

Нали знаете, че има песни, чиято мелодия направо ви поглъща и не можете да спрете да ги слушате. Ето тази например е една от любимите ми. Въртя е доста често. Смятам, че в нея има някаква мечтателност, мекота, интимност, елегантност…

Поздравявам ви с нея!

 

Море или планина? Кое излиза по-евтино?

Море или Балкан? Казват, че изборът е бил лесен, ако става дума за пари. Традиционно всички предпочитаме лятото да се излежаваме на плажа, а зимата да караме ски или шейни високо в планината. Не малко обаче са по-големите почитатели на разходните сред природата. Не само защото го намират за по-здравословно и спокойно, отегчени до болка от множеството пиянстващи туристи и замърсени плажове, а и защото смятат, че им излиза много по-евтино. Дали обаче е така?

528225_460862490591409_924884060_n-460x287Всички вярващи на това твърдение биха могли да бъдат прави, но само до някъде. Истината е, че както на планината, така и на морето можете да изберете много евтина и много скъпа почивка. Зависи от местността и настаняването. Така например в Слънчев бряг не се и надявайте да минете тънко, освен ако не сте много голяма компания и делите парите за всичко – хотел, алкохол, пътни. Но в малки селища като Китен и Обзор можете да се насладите на евтини квартири и значително по-ниски цени на храна и напитки. Разбира се съвсем без пари ще ви излезе бунгало или къмпинг.  Да отправим поглед към планината. За желаещите лукс и удобства има звездно настаняване в Банско и Пампорово. Но разбира се, тъй като не е сезона, пакетите за летуване са доста по-сладки от обикновено. Но нека не се лъжем, че мини бара в стаята, ресторанта и лифта са безплатни. Почти без пари излизат летните преходи с нощувки в хижи и заслони. Но преживяването не е препоръчително за чувствителни към примитивната обстановка персони.

Общо взето каквото и да решите, независимо с какви средства разполагате, винаги можете да прекарате отпуската си и на море и на планина. Митът за евтино и скъпо смятам за разбит.

Малко за уеб куизовете

quiz„С кой цвят се самоопределяш? А,Б или В.; Какво би избрал за обяд? А,Б или В.; Какво би направил, ако….?“ …и много други подобни въпросите занимават в по-голяма частност нас жените в множеството куизове за определяне на чертите на характера.

Факт, че са интересни, забавни, развлекателни и стават за загуба на свободното време. И макар лично аз да не съм им фенка и да не ги препоръчвам, тъй като нали се сещате, че в мрежата всеки може да си измисли куиз и да си си го съчини според недостатъчно задълбочените си представи за човешкия характер, смятам, че в тях има нещо полезно. То е, че те карат да погледнеш вътре в себе си и да прецениш собствените си качества. т. е да си направиш самоанализ и на базата на последващия резултат да направиш едно сравнение от гледна точна на това как се приемаш и как те приемат останалите.

Така че, девойки, давайте на куизовите като ви харесват и правете дисекция на душата си. Тава може би е пътят да намерите себе си. А пътят може да се крие и в най-непрофесионалния куиз.

Кога ще спрат инцидентите по пътищата ни?

magistrala_nov_asfaltС дълбока покруса ще пиша днес за инцидентите по пътищата ни, главно по магистралите, където масово шофьорите безотговорно превишават скоростта. Чувствам се лично засегната, защото последните дни изгубих позната по този начин. Но тя не е единствената жертва на неконтролираното от органите на реда движение по егоистични, шмекерски и други причини. Заради това безхаберие почти всеки ден в черната хроника излизат прискърбия за злополучни инциденти и загинали пътници.

Сега, особено когато наближава сезона на отпуските и когато пътищата ще са претрупани с автомобили, се чудя колко инциденти трябва да се случат, за да започнат да се спазват правилата за движение и  кога контролните органи ще започнат да изпълняват съвестно задълженията си.  Става въпрос както за големите транспортни пътища, така и за малките междуселищни шосета, където масово автомобилите се разминават с висока скорост. Всеки от нас с болка ще си спомни поне пет подобни трагедии през последните години без дори да се замисли. Картата на България се запълва с все повече черни флагове, отбелязващи черните събития по пътищата, а жертвите плашещо нарастват. Кой ще поеме отговорността за новите смъртни случай? Тези, които избегнаха отговорността при предишните случай или  тези, които пострадаха тежко. Нека поне веднъж в България да се каже кой е извършителя и кой е виновника за продължаването на случването на подобни неща.

Дом на колела около света

Една приятелка ми сподели, че иска да си купи каравана и да я използва както за дом  и така да обиколи света… на колела. Помислих си, че това е доста интересна идея. Какво ли би било да обикаляш от страна на страна заедно с дома си? Или пък да живееш на колела?

За някои хора животът е пътуване, а човекът е човек, когато е на път.

Караваната или кемперът са отлични решения за авантюристите и пристрастените към пътуването. По света има хора, които са избрали и този вариант за постоянно жилище, колкото и странно да звучи. Това също изглежда като добра идея, защото когато решат да се преместят или да отидат на почивка просто трябва да прикачат караваната към колата и потеглят. Няма нужда да опаковат и пренасят багаж и покъщнина.

Тази малка къща на колела предлага доста условия и дори екстри. Отвън изглежда доста малка, но от вътре е доста просторна. Стандартните каравани се състоят от кухня с трапезария, спалня, детска стая и санитарен възел. Обзаведена е с необходимите електроуреди и мебели. Поддръжката е лесна и може да се осъществи навсякъде по света.

Караваната може да се използва и за почивка на къмпинг на море или планина. У нас съществуват множество къмпинги точно за тази цел.