Много пъти съм излагала различни професионални теории в блога си за това, доколко е възможно човек да промени изначално заложения му от природата, средата или изграждан с години характер или поне някои негови черти. Изводът, който мога да направя и аз, пък и вие, след всичките изписани и изчетени редове по темата, е, че специалистите нямат еднозначно мнение по въпроса е ли възможна промяната, или не е. Затова днес ще се дистанцирам малко от научния поглед върху проблема и ще го разгледам в една малко по-човешка, по-философска, по-житейска, пък може би и по-вярна плоскост. Повод ми даде едно предаване на БНТ, “Денят отблизо”. И едно изказване в репортаж в рамките на предаването на Гого Лозанов, известния медиен експерт и почти неизменно присъствие в СЕМ през последните години, безспорно интересен и колоритен събеседник, човек, който има какво да каже. Та на въпрос от водещата за отношението му към жените, той сподели едно виждане, че ако човек срещне някого, когото много обича, трябва да го промени, иначе няма смисъл. И добави, че важните срещи в живота трябва да променят хората, иначе те, хората, се превръщат в монументи. Споделям напълно. Затова и сложих такова заглавие на днешните ми размисли. Да, ако един човек си струва и ако една среща в живота на човек наистина може да мине под етикета важна, няма как да не те промени – не насилствено, не обидно, просто и логично, от само себе си. Е, ще се окаже, че и психолозите има какво да научат от медийните експерти или просто от хората. Обратната връзка в живота винаги е важна.
Leave A Comment