За книгите и хората
Първото впечатление е нещо важно. Много важно. Лесно и бързо създаваме положително или отрицателно такова, а то после може да има дългосрочни ефекти, които да не успеем да преодолеем със седмици, месеци… години.
Създаваме си представа за хора, които не познаваме лично, не сме говорили очи в очи с тях и може по никакъв начина да не са свързани пряко с нас. Извън традиционните начини, по които градим мнението си за хората, има обаче още един – на база това какво четат.
Често виждаме във влака, рейса, метрото, самолета, чакалнята, на опашка някъде и т.н. различни хора да четат. И нали знаете, любопитството е голяма работа. Всеки път се навеждаме да видим корицата на книгата, която прелиства непознатия ни съсед.
И изведнъж някоя от следните мисли минава през главата ни:
– О, блудкава история, защо въобще я чете, не си струва. Наистина ли ти харесва, що за човек си?
– Поредното фентъзи… никнат като гъби и не разбирам защо се четат толкова много. Явно това е поредния индивид, който иска да избяга от реалността.
– Хм, това изглежда като сериозна книга, този човек сигурно е доста умен…
– Каква е тази книга, не я знам, не е известна. Дали си струва вниманието, а ти защо се занимаваш с нея?
– О, руски автор. Какво, защо, вече не сме във времето на соца, можеш да четеш и други неща.
– Какъв е този еротичен роман, защо го четеш, да не би да…
Има още много и много примери, но сигурно сте схванали идеята. Така че, да. Склонни сме да си градим мнение за хората на база това какво четат. Има обаче начини да се предпазите от този ефект. Скривайте кориците, като ги подвързвате, слагате в калъф или правите нещо друго. Електронните книги също са добър похват. Все пак те въобще нямат корица.
