Въпрос на гледна точка
Съвсем скоро една моя приятелка сключи граждански брак. При нея това беше чиста формалност тъй като бракът им беше необходим за данъчни облекчение за ипотечния кредит на новия им апартамент. Казвам, че беше формалност, тъй като двамата са от повече от 10 години заедно, имат дете и още едно на път и на практика са си семейство от години.
Тя имаше виждане как трябва да им се случат нещата, а тъй като е изключително прагматичен човек, не се впусна в някакви сантименталности и прочие. На подписа присъстваха само двамата свидетели (кумове) и толкова. Точно пет минути и вече беше сключила граждански брак.
Последна обаче едно трескаво суетене от страна на общите ни приятели, които по една или друга причина помислиха, че трябва да им се направят някакви подаръци. По принцип бих се съгласила с тях, ако не познавах достатъчно добре и нея и мъжа ѝ. И двамата не отдават голямо значение на това дали ще имат брак или не още повече, когато го правят, за да се възползват от държавна политика, която ще им спести пари.
Да са живи и здрави сигурно някой ден ще направят сватба, но до тогава за тях това е просто подпис върху определен документ.
Та мисълта ми е, че хората не трябва да натрапват на останалите своето виждане за нещата. Те са хората, които предприемат тази стъпка в съвместния си живот – какви са причините за нея са единствено и само техни. Те са си обсъдили положението и са взели решение. Това, че останалите хора възприемат сватбите и подписването като някаква грандиозна случка и искат да го направят празнично и еуфорично, е напълно възможно да не съвпада с техните виждания за нещата, а все пак това си е техния живот, решения и действия, нали така?