Скандалите ще се окажат полезни

Сложно нещо са отношенията между мъжа и жената. Психолози, социолози и всякакви други специалисти правят всевъзможни проучвания, опити и експерименти, за да достигнат до полезни изводи, които биха могли да подобрят качеството на комуникацията и съжителството между двата пола.

Е, едно от последните такива изследвания категорично сочи, че за партньорите в една връзка е полезно веднъж седмично да се карат. Разбира се, не по-често, защото това би могло да доведе до сериозни трусове и разпад на семейството.

skandaliПочти половината от анкетираните участници в експеримента свидетелстват за това, че кавгите им помагат да общуват по-добре помежду си, свалят стреса натрупан в службата и действат изключително благоприятно на атмосферата в дома – за разлика от модела на общуване, в който в самоцелното запазване на добрия тон се стига до едно задържане на емоциите и чувствата вътре в партньорите.

И в тази връзка могат да се приведат статистически данни за броя на разводите в страни, които имат различен модел на отношенията в семейството. Примерно в Италия, където шумното уреждане на отношенията в семейството е едва ли не национален спорт, от 1000 семейства до развод стигат 180, за разлика от други по-консервативни в това отношение държави, където цифрата надвишава 200.

Психолозите по принцип сдържането на чувствата и емоциите като неполезно за човешката психика, но смятат, че още по-фатално се отразява то на представителите на силния пол. И в тази посока също има безспорни и категорични резултати от социологически сондажи – мъжете, които предпочитат да замълчат пред очевиден проблем, а не да изкажат своята гледна точка при възникнали спорове, много по-често имат сърдечносъдови проблеми.

Така че – не сдържайте емоциите си, говорете, коментирайте, карайте се, ако се налага, с половинката си, изяснявайте се. Само трябва да запомните – полезната доза е веднъж седмично. Иначе може да се превърне в отрова.

 

Разсейването на работа всъщност е полезно

distractСлед задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.

По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.

Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.

И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?

Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)

 

Психологически профил

Моя позната ми се обади по телефона оня ден – правили им в службата психологически профили. Да ги видят дали са пригодни за заеманата длъжност. И нали знае какви са интересите и заниманията ми, решила да сподели. Става въпрос за държавна институция – няма да я споменавам по име, да не стане проблем, имайки предвид как ще продължа.

profilПсихолози от някаква частна фирма или практика, не знам как е прието да се казва, ги препитали по някакъв въпросник, поразговорили се за това-онова от личния им живот, от взаимоотношенията им с колегите, написали на всеки един от служителите – а те не са никак малко – по характеристика от около страничка и половина и си тръгнали. Е, сега да ви казвам, че всички се оказали нормални и подходящи за заеманите места, няма смисъл. Пък и даже да не е така, какво може да се направи със служител, който от петнайсетина години работи на въпросната позиция и се справя отлично. На резултатите от работата му ли да вярваме, или на психологическия му профил.

Тук и за най-незапознатите с начините, по които се точат държавни и европейски пари от наши (в смисъл близки до ръководството фирми), е ясно, че просто е ставало въпрос не за реална нужда от подобна услуга, а за остра необходимост едни пари да бъдат дадени на някого и после поделени.

Използвам повода обаче да споделя личните си резерви към подобен тип тестове или по-скоро към надеждността на заключенията, които се правят от тях.

Истината е, а и практиката го е показала, че много често при подобни стресови ситуации – защото подобно препитване е силен стрес – нормалните хора се държат не съвсем като такива и дават отклонения от нормата. А социопатите, които по принцип имат изключително висок самоконтрол, изглеждат като изкарани от учебник за това добро поведение в обществото.

Така че, ако някой е решил да се прави на профайлър, ще е добре поне да не натоварва държавния бюджет.

 

Суицидни прояви

Много зачестиха в последните месеци случаите на самопосягане на живота, да го наречем с термина, който принципно избягвам да употребявам самоубийство. Преди дни при Кеворкян във Всяка неделя гостуваше известен български психиатър и разговаряха по темата дали тези актове са заразни. И дали информацията, която се появява по медиите, може да бъде условно казано подстрекател на подобни действия и дали има някаква мода или зараза в извършването на тези актове. Психологът ясно каза, че състоянието на психиката в момент, когато човек пристъпи към подобно действия, е далеч от нормата до такава степен, че даже и в случаите на най-болезнения и особено популярен начин за самоубийство напоследък – самозапалването – хората не усещат никаква болка. Явно е, че науката приема тези състояния за гранични или по-скоро за такива, в които границата на нормалността, макар и за миг, е премината. Мен обаче в тази тема във връзка с тематиката и на блога ми ме интересува нещо друго. Има ли връзка между характера на човек и склонността към самопосягане. Мисля, че безспорно е доказано, че в повечето случаи на суицидно поведение става въпрос и за нарушени химични баланси в организма. Все пак няма как всичко това да няма връзка и с характера на човек. Личното ми мнение, което се базира преди всичко на наблюдения, непрофесионални, разбира се, е, че в повечето случаи склонни към подобни саморазрушителни актове са по-склонни хора с по-силен характер, по-издръжливи и по-търпеливи в живота. Нещо, за което и друг път сме говорили – често спотаяваните и сдържани емоции изригват опасно.

Косата и характерът

Преди много години косата или прическата на даден човек е била признак, по който са се различавали хората от различни социални групи. Днес, разбира се, това е минало и не може по прическата да определим към каква социална или професионална група принадлежи даден човек, но пък психолозите твърдят, че по косата биха могли да се определят някои особености на човешкия характер. За хората с къдрави и палави коси обикновено се смята, че са нервни, енергични и импулсивни. Вероятно тази характеристика се прави по някаква дълбока аналогия с вълните на океана и морето, с честото определение за тях като за бушуващи – и оттам хората с вълнообразни коси биват определяни като неспокойни, динамични и с импулсивен характер. Хората с прави коси пък се явяват отражение на равната повърхност или пък на спокойна гладка вода и по принцип се определят като пълна противоположност на хората с къдрави коси. Хората с прави коси се приемат за миролюбиви, спокойни, сдържани и неподдаващи се на емоционални изблици. По тази причина изправянето на косата би могло да бъде отличен ход при провеждането на бизнес среща или подобно делово мероприятие, където сигналите за прекомерна емоция са нежелани и даже могат да повлияят отрицателно на изхода от срещата. Цветът на косата също носи сигнали за характера на човека. Към червената коса и червените оттенъци обикновено се насочват хора с огнен и емоционален характер. Русият цвят често се асоциира с радост и спокойствие на човека, но също така говори и за влюбчивост. Кафявите коси пък говорят за неутралност и може би са най-простият начин да не заявите категорично своя характер.

 

 

 

Характер и хранене

Едва ли някой се е съмнявал, че има пряка връзка между характера на човека и глада – всеизвестен факт е, че гладният човек не е добър човек. Едно скорошно изследване на турски психолози обаче доказва и пряка връзка между характера и храните, които ядем. В хода на това изследване турските учени доказали, че има пряка зависимост между хранителните пристрастия и характера на човека. Не са оптимистични резултатите от това изследване за любителите на шоколада – според научния труд любителите на шоколад изпитват остра нужда и недостиг на любов. Дълбоко в себе си те се чувстват самотни и нещастни, възприемат се като лишени от съчувствие и внимание от страна на околните. Не са добри новините от това изследване и за любителите на месото, особено говеждото – тях изследването определя като агресивни, неспокойни и нервни хора. Не е такъв случаят обаче с хората, предпочитащи плодове и зеленчуци, освен че живеят здравословно и дълго, те са доста добре поставени във въпросното изследване – турските психолози ги определят като хора със спокоен и уравновесен характер. Между другото тази теория за спокойния нрав и добротата на вегетарианците и за агресивните месоядни не е от вчера. Опити за доказване на горното са правени още през 19 век, когато руски биохимик в продължение на няколко седмици храни една група гълъби с варено месо, а друга – с грах. След експеримента гълъбите, хранени с месо, стават истински хищници, а хранените с грах – добродушни, почти ангели. Разбира се, че всеки от вас може да направи съответните изводи за човешкия вид, аз – също. И моят извод за връзката между това, което ядем, и характера е, че връзка има дотолкова, че ако си хранен една седмица само със зеленчуци, няма как да не си спокоен и добър – ти просто нямаш сили за нищо 🙂 🙂 🙂