Волята е една много важна черта на характера на всеки човек. Хората, на които тя им липсва обикновено нямат никакъв самоконтрол, не могат да се мотивират да си наложат да правят или да не правят нещо. Тези, които се осланят на волята си са изградени от принципи, които се стараят на не пристъпват за нищо на света. И в двата случая се стига до някаква крайност, затова е добре да се намери златната среда, в която волята ще бъде помощник за постигането на различни цели. В много случаи принципите, които си създаваме ни пречат да следваме желанията си, защото когато ги следваме винаги правим това което трябва. Волята в оптимални количества ни дава силата, от която се нуждаем, за да постигаме цели, които на пръв поглед ни се струват недостижими. Независимо дали ще използваме волята си, за да не изядем още едно парче торта, да не запалим още една цигара или да работим въпреки, че изобщо не ни се работи, тя е добро качество. В един момент възпиращо ни от вреден навик, в друг – помагащо ни да се вмъкнем в любимите дънки, а понякога дори ни помага за по-висши цели. Например да имаме волята да отстояваме каузите си, мнението си или дори да се борим за щастието си. Волята е присъща само за силните хора, неспособни да се примиряват с обстоятелствата, тези които преследват винаги това което искат, а не се задоволяват с това, което са получили.
Етикет: характер
Инат
Когато упорстваме много или макар да знаем, че не сме прави за нещо, но не си признаваме, ни казват, че сме много инати. Това е една много интересна черта на характера, която може да се прояви при много различни хора. Аз лично съм много ината и ми е трудно да определя дали това е в плюс или в минус за мен. Може би съществуват и двата варианта, защото когато се захвана с нещо дори да ми е трудно не го оставям и не се отказвам. Друг път когато водя спор с някой и твърдя нещо дори да разбера в последствие, че греша, съм толкова ината, че трудно си признавам. Това определено е лошо, защото трябва да можем да признаваме пораженията и грешките си, това е лесно обаче само на теория. Инатите хора обикновено имат много успехи в живота си, ако съумеят да насочат това свое качество в правилната посока, където то да бъде продуктивно и да носи позитиви. Имам много познати, които са толкова инати, че както се казва по гръб не падат. С тях обаче е трудно да се излезе на глава, защото дори да им се обясни къде бъркат или да им се даде по-добър вариант за нещо те си знаят своето.
Любим цвят
Всеки си има любим цвят, а дори да не се е замислял кой е той може само да надникне в гардероба си и да види кой е преобладаващия цвят на дрехите му. Онзи ден четох в една статия, че цветовете могат да отразяват както моментното ни настроение така и характера ни. Моят любим цвят е синият, но бях много изненадана от характеристиката, която бяха написали. Според нея хората харесващи синьо са общителни,симпатични и същевременно чувствителни натури. Интуитивни хора, които намират решения за почти всички проблеми. Уважават хората около себе си и са търпеливи, добри слушатели и верни приятели, на които може да се разчита. До тук добре, но по-нататък прочетох, че като недостатък на характера може да бъде посочена пасивност. В повечето случаи са наблюдатели отколкото в главно действащата роля. Тук вече ме загубиха като читател понеже никак не съм съгласна с това. Има някакво много голямо противоречие защото общителните хора са активни и непрекъснато се запознават с някой, завързват разговори с почти всеки и изобщо трудно е да са пасивни. Аз лично смятам себе си за абсолютно пълната противоположност на пасивна. За пореден път се уверявам, че това гадаене на характера според различни неща които харесваш, носиш или нещо подобно в повечето случаи са пълна измислица. Макар да съществуват няколко основни типа характер всеки човек притежава уникална черта, може би затова е толкова интересно да общуваш с различни хора.
Какво говори гримът за вас
За разлика от мъжете ние дамите сме можели още по-лесно да издадем характера си без дори да го осъзнаваме – чрез нашия грим. Според учени начина, по който се гримира една жена говори до голяма степен за нейния характер и личност. Това вече е нещо наистина ново. Психолозите твърдят, че дамите които обичат да се гримират и дори прекаляват с боичките за лице, са или егоцентрични или използват грима като маска, зад която се крият от света. Тези от нас пък които подчертават очите си едновременно са много умни и внимателни хора. Жените, които наблягат на устните и обикновено си слагат червила с ярки цветове са приказливи, комуникативни и много широко скроени хора, от друга страна пък свръх чувствителни. Тези дами, които се гримират умерено, без да прекаляват с декоративната козметика, обикновено са уверени жени, незалагащи на външната красота. Те смятат , че имат всички останали оръжия, за да покорят мъжките сърца. Има едно противоречие обаче, че жените, неупотребяващи грим отричат женската си същност. Смятам, че това е глупаво да се твърди, тъй като всяка жена може да реши за себе си дали да използва или не грим. Никоя не е длъжна да се гримира само, за да може психолозите да не си помислят, че тя се отрича като жена.
Пози по време на сън
Оказва се, че за характера на един човек може да се съди по всичко, което той прави било то съзнателно или несъзнателно, дори по позата в която спи. Като цяло хората, които са спокойни не сменят позата си докато спят, тези обаче които са нервни или нещо ги мъчи сменят положението на тялото си дори повече от 100 пъти. Тогава сънят не е много пълноценен и сутрин не се чувстваме отпочинали. Когато държим ръцете си по-ниско то главата, а единият ни крак е свит, независимо от това дали е по гръб или по корем означава ,че човека е непредсказуем и капризен. Той винаги реагира според настроението си. Спането по гръб с разтворени ръце и леко свити крака показва стремеж на човека за подреденост . Позата „войник”, където цялото тяло е опъната, а ръцете са плътно прибрани говори за уравновесеност, това са отговорни и взискателни хора не само към другите, но и към себе си. Тези, които спят като ембриони имат проблем с общуването, те са хора с нереализиран потенциал и не се доверяват нито на приятелите си, нито на семейството си, имат проблем с общуването, но винаги са готови да помагат на другите. Спящите по корем също са потайни, но по отношение на личния си живот. Те не обичат никакви изненади, често пъти са твърде организирани и се превръщат в педанти. Обратно на това, при разхвърляни крака и ръце в различни посоки значи, че вие обичате да закъснявате и ви е трудно да довършвате работата, която сте започнали.
Променят ли се хората?
Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.
Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.
Това или онова?
Забелязала съм, че характерът на човек играе много голяма роля при изборът или вземането на решения. Естествено не винаги изборът е добър, но повечето хора са убедени, че е така. Замисляли ли сте се обаче, че когато хората решават да си купят една или друга вещ, то много често избират предмет, подобен на този, който са имали или имат. Вероятно са свикнали с него, а хората сме същества, които се привързваме към вещи. Понякога дори повече от колкото е необходимо.
Забелязала съм и, че изборът честичко се определя от настроението на даден индивид. Аз съм живото доказателство за това – понякога купувам неща, които в последствие никога не използвам, защото вече не ми харесват. Обикновено това явление е по-срещано при нас жените. Може би, защото сме по-сложни натури. Както казва и баща ми „Жени-никога не можеш да ги разбереш.“
Изводът, до който съм стигнала обаче, е че при вземането на решения (особено важни) задължително човек трябва да е спокоен, да прецени добре и да не се поддава на емоции. Предполагам, че някои от вас ще ме опровергаят, но при мен това наистина работи. Естествено, приемам и други насоки по въпроса. 🙂
Несходство в характери
Много странно, че вече все по-често чувам причина за разделите на двойки – несходство в характерите. Какво всъщност значи това и има ли го като вариант. Ако сметнем твърдоглавието и неотстъпчивостта като част от характера, тогава ако двойката е от двама души, имащи такъв характер, може да се стигне до раздяла. Но това няма да е заради несходство, а по-скоро заради еднаквост в характерите. Друг вариант е под „несходство в характерите“ да се има в предвид коренно различни интереси. Но ако това е така тази връзка е нямало въобще да започне. При двойките, които живеят на семейни начала и имат общи интереси може да се има в предвид несходство в навиците. Като извод можем да кажем, че причината за повечето раздели е неспособността за опознаване на човека. В повечето случаи връзките започват мигновено и това става причина след време дори да съжаляваш за изгубеното си време. Благодаря за вниманието 🙂 А според вас има ли несходство в характерите?
Очите издават характера
Освен формата на лицето, се оказа, че за характера на лицето говорят и очите. Физиогномиката включва и очите като символ на характера. Хората с големи очи са чувствителни, но и силни и доста често са лидери. Големия брой бръчки по клепачите са символ за стремеж към власт. По-малките очи притежават хора, които са стабилни и доста често твърдоглави. Притежателите на широки кръгли очи са мечтатели, но могат и да са лъжливи. Тъмните малки очи говорят за любознателност и красноречие, а по-издължените за интелигентност.
Лично аз не мога да определя какви точно са ми очите, но мисля че са големи. И въпреки това не съм станала лидер все още. Знае ли човек, никога не е късно 🙂
Характер на работното място
Замисляли ли сте как трябва да се държим на работно място. Има ли според вас някаква формула, за да се харесате на колегите и на шефа? Според мен най-важното е да запазите себе си – така най-бързо ще ви опознаят хората. Ако започнете да се преструвате на някой, който не сте, то рано или късно ще ви разберат. И въпреки това, не трябва съвсем да се отпускате, все пак се намирате на работното място, а не у вас. Внимавайте и с чувството за хумор – не всички го имат или успяват да разбират шегите. При разговорите трябва да се внимава да не обидите някой. Общо взето трябва да запазите баланса между това да бъдете себе си и професионалното отношение. Да показвате характер, да се сопвате или да налагате вашето мнение може да ви донесе само негативни последствия, дори интриги срещу вас.