Моят лек срещу безсъние

На всеки човек му се случва понякога да не може да заспи. Изключително неприятно е, особено когато е станало късно, вие се въртите в леглото и знаете, че на следващата сутрин трябва да ставате рано.

Аз също съм го преживявала и по-трудния начин разбрах как да се боря с безсънието.

Първо, оставям хапчетата като последна възможност. Не мисля, че трябва да са първото ни и единствено решение.

Второ, опитвам се да се отпусна в леглото и да изчистя съзнанието си. Прогонвам от него всички мисли, свързани с работа, семейство и лични задължения. Оставям се само и единствено на въображението си. Понякога си мисля за морето, на което скоро ще бъда, или за планината, на която искам да се кача. От време на време дори фантазирам напълно нереални неща, които в последствие започвам да сънувам.

За да заспите най-лесно, не трябва нищо да ви тормози. Ако започнете да си мислите за каквито и да е проблеми или задължения, съзнанието ви няма да може да се отпусне и да си почине. За да успеете да се откъснете от реалността, много помага и четенето на романи. По 20-30 страници на вечер са лек за душата. На мен книжният ритуал винаги ми помага за по-сладките сънища.

Между другото виждала съм в магазините да продават и чай за „Лека нощ“. Комбинацията от неговите билки вероятно също помага за по-лесното заспиване. Лично аз винаги подкрепям народната медицина, когато можем да прибегнем до нея за сметка на модерните лекарства.

И не на последно място искам да ви дам още един съвет – спортувайте. Спортът много добре помага не само да се отърсим от проблемите, но и самата физическа умора благоприятства да заспите минути, след като сте се озовали в леглото.

А вие имате ли свой собствен ритуал преди да се озовете в страната на сънищата? Ще ми споделите ли?

Читателите на книги ще разберат най-добре

aep4DYO_700bКои са най-щурите неща, които сте използвали в ролята на книгоразделител?

В момента повечето нови книги на пазара се продават със собствен разделител в тях, но дори когато имат такъв – той лесно се губи. Нали? И когато не разполагате с друг вариант, посягате към онези неща, които са ви под ръка и могат да ви свършат работа веднага.

За да си отбележа докъде съм стигнала в книгата, която чета, аз съм използвала какво ли не. Най-често посягам към джобни календарчета или визитни картички, защото са малки, но са направени от по-твърда хартия. Използвала съм също билети от автобуси, влакове и дори от кино или театър. Отбелязвала съм си страница и като леко прегъна едното й ъгълче…

Случвало се е обаче да пригодя в ролята на разделител за книги някоя салфетка, откъснато листче хартия, линийка… ако е за малко, дори съм оставяла телефона си на съответната страница.

Истината е, че и много други неща могат да влязат в такава употреба –  касови бележки, лепящо листче, картичка, плик за писма, етикет от някоя дреха, ъгълче от опаковка на ядки или солети…

Само истинските и запалени читатели ще разберат проблема с книгоразделителите и че когато нямаш такъв – пригаждаш друг предмет към съответната роля. Вие какви импровизирани кноигоразделителли сте ползвали до сега?

Защо е важно да четем книги от различни жанрове

„Аз обичам криминални романи! Чета само книги на Агата Кристи!“. Позната ли ви е подобна реплика? А чували ли сте някой да каже: „Толкин е №1, откакто прочетох „Властелинът“, само фентъзита си купувам…“

BannedBooks_ShelfКогато някой ми сподели нещо подобно, винаги един и същи въпрос изниква в съзнанието ми: Защо?  Има толкова голямо разнообразие от жанрове, автори и книги, че недоумявам защо на някого му е нужно да се ограничава само в една насока. Тук не говоря за предпочитания – и аз бих прочела цялата библиография на Харпър Ли, но уви до момента тя е написала само известния й Присмехулник. Това означава ли, че трябва да се огранича само с четенето на тази книга? Не, разбира се…

Да разнообразяваме в читателските си навици и да се запознаваме с различни жанрове е много по-обогатяващо, отколкото да се ограничаваме само в една насока. Когато влезете в книжарница, само един рафт ли гледате, или оглеждате всички изложени книги? Аз правя второто и често си купувам книги, каквито не съм чела до сега. Просто ми е любопитно да се запозная с нов за мен вид творчество. Забелязала съм например, че фентъзитата и фантастиката са ми много увлекателни и определено въображението ми се активира, когато ги чета. Същевременно някои любовни и по-женски романи ме разчустват и събуждат емоционалната страна у мен. Пътеписите, от своя страна, въпреки че са по-описателни и монотонни, ми дават възможност да се докосна до непознати култура и да „посетя“ нови места без дори да напускам дома си. Има някои исторически романи, които също са ми били страшно увлекателни и историята с реални лица и събития е преплетена по такъв зашеметяващ начин, че в даден момент се питаш: Така ли е станало наистина?

Да четеш разнообразни неща е обогатяващо и полезно. Надявам се, че успях да ви убедя в това твърдение. Ако не съм, пробвайте, за да се убедите сами.

Четете ли басни?

Спомняте ли си, че в училище по едно време учехме басни? Това бяха едни сравнително кратки текстчета, в които се разказваше поучителна история. Даже поуката си беше написана непосредствено след текста. Героите в повече случаи бяха животни, на които са преписани човешки качества. Винаги си личеше кой или какво точно се изопачава с конкретния текст.

the-fox-and-the-raisins-illustration-from-caxton-s-aesop-s-fables-1484Учехме двамата най-известни автори на басни – Езоп и Лафонтен. Ако обаче сега ви попитам какво знаете за тях, ще можете ли да ми кажете нещо повече от това, че пишат басни? Нека аз го направя место вас…

Езоп се смята за най-великият древен баснописец. Дори Аристотел го споменава в книгите си, като казва, че е роден 620 г. пр. н. е. в Тракия, някъде до Черно море. Съществуват дори теории, че това е градът, станал известен в последствие като Месeмбрия, а днес познат като Несебър. В крайна сметка обаче острият език на Езоп му докарва гибел, защото е говорил против боговете и в следствие на това е убит. Басните му обаче продължават да се предават от уста на уста, биват записвани и така са стигнали до нас.

Жан дьо Лафонтен според мен е следващият най-известен баснописец след Езоп, макар двамата да ги делят много столетия. Лафонтен живее през XVII век във Франция и се посвещава на литература едва на 37 години, отделя й обаче повече от 20 години от живота си. Първоначално насочва таланта си към преразказване и осъвременяване на класически басни. Тук, разбира се, попадат такива на Езоп, но също и на Федър, който пък е най-известният римски баснописец. В последствие Лафонтен пише и авторски произведения.

Между другото знаете ли кои известни личности също са писали басни, макар да не са известни с това? Тук попадат имената на Леонардо да Винчи, Джордж Оруел, Готхолд Ефраим Лесинг, иранския поет и философ Руми, както и българите Петко Славейков, Радой Ралин, Стоян Михайловски.

Четенето изгражда характера

Много са факторите, които влияят на характера ни и волно или не ни оформят като личности. Сред първите такива е семейната среда, след това идва ред на приятелските кръгове в детската градина, училище, университет, работата и колегите и т.н. Всичко ни влияе, било то осъзнато или не. Дори филмите, които сме гледали, в последствие може да рефлектират върху нас самите, а да не говорим и за любимите ни жанрове и книгите, които четем. Имам например познат, който от тийнейджърска възраст чете само фентъзита и винаги е доста отнесен, когато излезем по приятелски. Сякаш телом е тук, но съзнанието му е в друга реалност.

Woman reading magazineСписанията и вестниците, които си купуваме, също имат функцията да „говорят“ за нас и характера ни по определен начин, защото ги четем предимно на публични места. Няма да си помислите едно и също нещо за госпожа, която чете научно-популярно списание и женско списание, нали? За съжаление качествените печатни издания у нас сякаш все повече изчезват. По едно време следях няколко такива, но останах разочарована, когато едно от тях рязко си покачи цената, а от друго през 2013 г. излязоха само два броя. Нарочно не искам да споменавам кои са, защото предпочитам поименно да назова добрите примери. Допада ми екстравагантността в броевете на „L’Europeo“, широкия поглед на списание „Осем“ и, разбира се, задълбочеността и разнообразното съдържание на „Биограф“. Последното според мен е най-умният избор, когато говорим за съотношение цена-качество, за което най-вероятно трябва да благодарим на Светослав Кантарджиев, маркетингов директор на „Биограф“. Само експерт като него би осъзнал колко са важни тези „подробности“ за потребителския избор. Между другото аз винаги си купувам с радост и изчитам всеки брой на „Биограф“ от корица до корица. Искрено ви препоръчвам изданието.

И тъй като изложих тезата, че четено изгражда характера по един силно индивидуален начин, нека допълня, че е хубаво да се замисляме и какво точно четем. Когато говорим за книги, препоръчвам ги в каквато и да е форма. Когато говорим за списания обаче, ви съветвам да се ориентирате към най-качествените сред тях, каквото е „Биограф“. Те обогатяват с реална информация и ви дават обща култура по актуални теми и вечни дискусии.