Справянето с болести
Чувала съм, че хора с едни от най-коварните и почти неизлечими болести успяват да се излекуват със стабилна психика и силен характер. Може би медикаментите не са най-важните за да се преборим със смъртоносните болести, а самото психическо състояние, силата на духа и надеждата. Дори понякога да е необходимо самовнушение, за да се постигне това, но ако това е начина – така да бъде. Когато хората попаднат в подобни ситуации бързо идва отчаянието и безпомощността, които ускоряват процесите и организма се предава много бързо. Някои специалисти дори твърдят, че когато имаме някакво заболяване, то може да е причинено от нашите мисли и емоции, тъй като те предизвикват спазми в различни части от тялото. Така, че не е полезно да се самостресирате, да мислите песимистично и негативно, да се ядосвате прекалено много. Тези емоции могат да доведат до редица хронични заболявания.
Когато болестта вече е налична е хубаво да имате някой позитивен и приятен човек до себе си, с весел характер, който може да ви разсее. Според мен пълната изолация със света е голяма грешка – трябва да се поддържа някакъв социален живот. Въпреди, че някои болести са много страшни, винаги се намират единици хора, които със своят силен характер и желание за живот успяват да се преборят с тях. В този ред на мисли защо точно вие да не сте от тях. Положителното мислене е едно много важно условие при борбата с подобни болести.
