Съперничеството
Замисляли ли сте се някога върху факта, че често се случва в семейството или любовта да заместим сътрудничеството със съперничество.
Много пъти ние пренасяме състезателния дух, в който ни възпитава обществото, и вкъщи. Нормално – на работното ни място ни поощряват към това, защото още не е измислен по-мощен генератор на прогреса от конкуренцията. Но ние забравяме, че семейството не е писта за надбягване, че значението на думата съпруг, поне на български, носи смисъла на общ впряг, общи усилия.
Доказано е, че сравнението е една от най-честите причини за конфликти в семейството – мъжът и жената се съревновават за любовта на детето, за това, кой от двамата получава повече пари, бабата и майката – коя е по-добра в отглеждането на децата.
Да, някак интуитивно усещаме, че това не е съвсем редно, но все пак егото ни надделява и го правим. Ние се конкурираме с другите, включително и с най-близките си, подсъзнателно. И го правим от най-ранно детство, често подтикнати от непремерени изказвания на възрастите от типа: Виж колко добре се справя сестра ти, а ти носиш само тройки или: Ти си единствен в класа, който не се е справил с теста.
И да избягаме от този наложен ни съпоставителен контекст, когато станем възрастни, е изключително сложно. Въпреки ясното ни разбиране, че това е сериозна предпоставка за скандали и неудовлетвореност. Да, защото обикновено последствията са чувство на завист, у други – ревност, при трети – чувство на обида. И започваме проектираме отрицателните си преживявания на хората до нас. Вече не ги гледаме с любящи очи, а с претенция и недоволство. И те личат – в интонацията, в думите, които изричаме. Резултатът – спорове, изясняване на подхвърлени реплики и обиди, често и раздели.
Струва ли си заради едното его!?
