Работата изгражда характера. Особено ако е работа в ресторанти Happy
Характерът е нещо, което се формира постепенно. В най-ранните си години сме под въздействието на родителите си и те полагат основите на това в какви хора ще се превърнем, като пораснем. Когато започнем да израстваме и да мислим самостоятелно, се оказва, че най-много ни афектират приятелите. А когато един ден започнем работа, няма начин и тя да не оформи характера ни по някакъв начин. Вярно е, че вече сме завършени личности, но хрумвало ли ви е на практика колко ви променя работата и отношенията ви с колегите? 
Замислете се. Първият ви работодател ви е дал нещо много важно – най-стабилната основа, на която да стъпите, за да се оттласнете в последствие нагоре. Благодарение на него сте научили: какво да изисквате от следващите си работодатели, какво ви допада и какво не, каква работна среда ви харесва, с какви хора ви е приятно да работите, как искате да се държат с вас, какво заплащане бихте желали… Сигурна съм, че можем да продължим списъка.
Сега си представете, че първата ви работа е била в… знам ли, примерно работа в ресторанти Happy. Как би могло да ви промени това? С какво ще допринесе за оформяне на характера ви? Мога да говоря (почти) от първа ръка, защото имам първа братовчедка, която работи там от много време. Става дума за „моето Тони“, както обичам да я описвам. За нея това наистина беше първа работа и то точно в „онзи“ период от живота – студентските години, когато балансираме между лекции, изпити, срещи с приятели и работа. Графикът е натоварен! Затова тя си търсеше работа с гъвкаво работно време, която да е хем удобна, хем добре платена.
Тъй като имах възможност да наблюдавам в течение на няколко години как Тони се променя и израства пред очите ми, позволете ми да кажа как израсна и промени в положителна насока своя характер:
–Стана по-организирана и дисциплинирана. Научи се да работи по стандарт и да преследва високи цели;
–Стана по-комуникативна и подобри социалните си умения;
–Разбра какво е да получаваш именно това, което си заслужил (размерът на заплатата в Хепи винаги е бил обвързан с оборота на ресторанта + бонуси + допълнителни придобивки по различи програми). По едно време я включиха в програма „Лоялен служител“, вследствие на което Тони започна да посещава различни конференции, събирания, специални събития. Изпращаха я на разни обучения и придоби редица нови знания;
–Оцени предимствата на това да започнеш от най-ниското стъпало и да се изкачиш постепенно по професионалната стълбица.
Между другото не знам дали сте запознати, но мотивацията, било то вътрешна или външна, е нещо, което се губи изключително лесно. Важно е ти самият да си целеустремен, но по-важното е в каква среда ще попаднеш. Затова ми прави впечатление, че Тони все още изглежда високо мотивирана да се развива и да върви напред. Явно ръководството в Хепи е съставено от хора, които знаят как да поддържат мотивацията на своите служители, да изваждат наяве най-доброто от тях и да ги подтикват към постигане на максимално високи резултати. На мен Хепи ми изглеждат като чудесен избор не само за първи, но и за постоянен работодател.
