Винаги мислете за последиците от своите решения

Здравейте, приятели! Зимата почти дойде, започна да се притъмнява рано, настроението никак не е работно, на човек постоянно му се иска да поспи. С две думи – една мързелива зимна картинка, която никак не подхожда на доста сериозната тема, върху която ще поразсъждаваме днес.

misleteНакратко: Каквото и решение да взимаме, дори и най-незначителното на пръв поглед, каквито и стъпки да правим, винаги трябва да мислим за възможните последствия – не само за нас, но и за хората около нас. В живота си хората често решават нещо, за което после съжаляват, но връщане назад няма. Просто животът е така устроен, че времето за необходимия и осъзнат избор никога не е чак толкова много. И заради постоянното житейско припиране и бързане често попадаме в такива дупки, от които измъкването е трудно.

Съдбата всеки ден ни предлага хиляди ситуации, в които ние постъпваме така, както смятаме за правилно към дадения момент, но рядко в пълнота осъзнаваме това, което може да произтече от думите и от делата ни. Особено в случаите, когато се намираме под влияние на отрицателни емоции. Със сигурност всеки от нас без особени усилия ще си припомни поне няколко случая, в които под напора на гнева е казал или направил неща, за които после е съжалявал.

И въпреки че ни се струва, че когато обидим и нараним някого неосъзнато, не нарочно, не сме виновни – истината е, че едни хубави отношения мога да бъдат загубени завинаги, и вината за това носим само ние и никой друг. Затова трябва да се научим да контролираме емоциите си – да се научим да не вземаме бързи и необмислени решения, да не казваме тежки и обидни думи, трябва да се опитваме да отиграем ситуацията така, че да намалим максимално рисковете от възможни негативни последици и неприятните изненади в бъдеще.

 

Женската отмъстителност

Досега само бях чувала легенди за това, как си отмъщават жените, когато са отхвърлени или наранени от някой мъж. И в интерес на истината си мислех, че авторите на тези митове са предимно женомразци. Обаче новият сезон на Вип Брадър, случващото се в него и по-специално доста динамичните и интересни отношения между Пламен и Йоана ме накараха да се позамисля дали пък няма зрънце истина в тези твърдения.

otmustЗа тези, които не следят формата, обяснявам. Между двамата участници имаше лека закачка в началото, категорично харесване от страна на певицата (заявено пред зрителите и в Изповедалнята), доколко беше споделено – трудно може да се прецени от фриволното и не особено ясно поведение на Пламен, пък и от фрагментите от ежедневието в къщата, които се излъчват. След тия задевки обаче последва телефонно обаждане – много вероятно режисирано от Големия брат – от бившата съпруга на героя, която го заплаши, че няма да му дава да вижда общото им дете, ако продължи заигравката със съквартирантката си, след което той се отдръпна леко. Последва и една психологическа обработка на Йоко от Сивия кардинал в къщата Ваня Червенкова, която се опита да я убеди и успя, че Пламен я използва само за да си вдигне рейтинга.

И оттук дойде обратът. Певицата номинира довчерашната си симпатия. Два пъти. Дори публично го обвини в конспирация, заради което и беше строго наказан. И започна да отправя по негов адрес не особени ласкави квалификации – не само при номинациите, но и в разговорите си със съквартирантите.

Интересен развой, който май ще потвърди правилото за страшните женски отмъщения. Освен ако не се окаже, че големият играч в Къщата всъщност не е Марионетката на зрителите, а певицата и всичко това е било една промислена стратегия по пътя и към финала. По моя преценка – малко вероятно, като се има предвид прекалената й емоционалност и не особено устойчиво поведение.

 

Лично пространство

lichno-prostranstvoПочти в клише се превърна от прекомерна и често не особено оправдана и уместна употреба този израз. Има различни тълкувания и определение на това, що е лична и неприкосновена житейска територия, в която другите нямат право да навлизат. Аз обаче няма да се опитвам да обхвана разнообразието им, а по-скоро ще погледна проблема от един неочакван ъгъл – и във връзка с лични житейски ситуации, и провокирана от новия сезон на ВИП Брадър, който съвсем очевидно ще захранва дълго време с теми блога ми. Като ноев ковчег за типажи ще се окаже. 🙂 🙂 🙂

Започвам с личната история. Преди година-две, провокирана от неадекватното и нагло поведение на половинката на мой близък приятел към него самия, си позволих да изразя определена позиция по случката и да му заостря вниманието към някои доста неприятни поведенчески тенденции, които се засилваха с времето. Подскочи той, като ужилен от оса, с обвинението, че му навлизам в личното пространство. Дръпнах се на мига и в пряк, и преносен смисъл. Извиних се и като оправдание само му припомних, че самият той ми е отварял широко вратите на тази територия, споделяйки и искайки ми съвети за неща от доста интимно естество, което и ме заблуди, че тази намеса е позволена.

Случката от виповете – и Ваня Червенкова, и Мира Радева, и Станка Златева си размениха подобни взаимни обвинения за прекрачена граница. Само че питам аз: За каква защитена територия може да имаш претенции, когато срещу заплащане си изложил на показ не само собствения си живот, но и този на цялото си семейство.

Та по повод и на първите, и на вторите обвинения – ако си оставил широко отворена една порта, винаги ще има такива, които ще възприемат това като покана за влизане. И ако го направят, не мисля, че е справедливо да ги виниш за това.

 

Доминантните личности

cherИма едни такива хора, които винаги искат да са капак на всяка ситуация – най-често вербално, но понякога прибягват и до физическа интервенция. За тях е изключително важно да наложат мнението си и за най-дребните неща, даже ако трябва за целта да надвикат всички.

Е, новият сезон на ВИП Брадър дава богат материал за наблюдение на всякакви типажи. Разбира се, че е налице и този. И не се изискат задълбочени наблюдения, за да го открием. Той – тя в случая – просто се чува мощно навсякъде – в двора, в спалнята, при състезания и най-вече в кухнята. Да, става дума за бизнес дамата, за която и до момента не стана съвсем ясно какъв точно й е бизнесът, Ваня Червенкова.

Отначало правеше едно доста приятно впечатление с прямотата си и на моменти доста бурните й реакции минаваха за откровено заявяване на собственото й аз, без преструвки и комплекси, такова, каквото е наистина. Само че с времето и с нарастването на напрежението и борбата за лидерство се оказа, че това “аз” не просто иска да се заяви, но то иска и да единствено, без да признава правото и възможността другите също да го сторят.

Бизнесменката има мнение по всеки един въпрос от ежедневието на съквартирантите, смята го за най-правилно и със зъби и нокти, но най-често с децибели, се опитва да го наложи. Дали да ядат месо, или броколи, как да разпределят бюджета, каква да е тематиката на разговорите в дневната, колко кутии цигари да се купят, кой как да се отнася с мъжа си и прочие баналности и битовизми…

И понеже сред външните коментатори на формата се наложи мнението, че тя се оформя като един от лидерите в къщата. Ще е добре те да имат предвид факта, че обикновено лидерските качества се изявяват, а не се изкрещяват.

 

 

Защо е озлобен Павел Чернев?

pavel-chernevДава поводи за размисли Вип Брадър, макар да не го смятам за особено интелигентен формат. Още повече за тематиката на блога ми. Един от най-често коментираните съквартиранти през този сезон очевидно ще бъде бившият атакист и дясна ръка на Сидеров Павел Чернев – ако не го изгонят при следващите елиминации. Ваня Червенкова, която очевидно ще играе ролята на психолога в този сезон, обяснява изключително агресивните словесни прояви на бившия депутат (от които последно пострадаха Мира Радева и дъщеря й Ани) по женски толерантно, изключително разбиращо. Бил сирак (последното ми се струва изключително неуместно за човек, който е преминал 40-те), че бил много самотен, сестра му била емигрантка в Америка, нямал си никого и т. н.

Да, вероятно, ако се опитаме по човешки да обясним агресията, злобата и вербалното талибанство, ще намерим много оправдателни обстоятелства в миналото и в настоящето на всеки. Редно ли е обаче? И най-важното – дали изводите, които правим от това, са достатъчно достоверни.

Могат ли самотата и неуспеха да озлобят, да направи човека злъчен, груб и безотговорен в изказванията си към другите, още повече към представителките на нежния пол. Според мене могат да провокират нещо подобно, но истината е, че само го активират. Иначе то си дреме изначално някъде в човека и просто чака сигнал, за да се задейства. И това, което изкарва на повърхността, е направо отвратително. И тук няма никакво значение, дали това, което казва за социоложката е вярно, или не. Аз също вярвам, че има голяма доза дума в истините му. Става въпрос за формата и за словесните граници, които не бива да прекрачваме. Никога.

 

Интригантите

intrigantiМоже и вече да съм писала по тази тема – но със сигурност не е било в светлината, в която ще я погледна днес. Ще попитате каква е тая светлина – ами най-сигурната, житейската. С две думи поводът си е случка от ежедневието.

Преди дни, покрай общи познати, попадам на маса с колежка – в смисъл, че работим в една система. От много хора съм чувала, че е интригантка и клюкарка, от непоправимите и опасните. И предупреждения, че трябва да внимавам какво говоря пред нея. И така озоваваме се на обща маса и без много предисловия тя започва да ме разпитва за работодателка, която съм напуснала скоро по собствено желание.

Тя: Как така реши да напуснеш?

Аз: Ами така, имах други творчески планове.

Тя: Ама все пак съм чувала, че заплащането при нея е страхотно, сигурно има нещо друго.

Аз: Да, заплащането е отлично, има премии, екскурзии в чужбина, партита и банкети. Между другото мястото и в момента е вакантно, може да кандидатстваш, сигурна съм, че ще си допаднете. Условията и отношението наистина са прекрасни. 🙂 И станах от масата.

Защо ви разказвам за тази случка и ви цитирах този разговор. За да видите, че съм се държала по всички правила, по които трябва да се държиш с един интригант, клюкар и емоционален талибан. И за да ви кажа, че всъщност, освен че подобно поведение може да ви достави някакво приятно усещане за интелектуално превъзходство, даже и то не е полезен ход. Всъщност при този тип хора нямаш полезни ходове – защото ти може да кажеш всичко, дори нищо, и те винаги ще го интерпретират пред някого по начин, по който им е изгоден или са решили. Така че единственото правилно решение в такива случаи е не да станеш от масата, а просто да не сядаш на нея.

 

Конте?

konteЧували ли сте това определение за някого? Със сигурност. Макар да звучи малко архаично. А знаете ли какво точно означава? Ами обикновено се използва за мъже, които отделят прекалено голямо внимание на външния си вид. За които е изключително важно какви точно дрехи носят, къде и как се подстригват, какъв парфюм използват и като цяло какъв общ изглед имат, а и какво впечатление оставят у останалите. Поведението на тези представители на силния пол често напомня на движенията на паун, който разтваря опашката си, за да се покаже. Те постоянно се любуват на себе си , постоянно се оглеждат – не само в огледалото, но и във погледите и възхищението на околните.

Разбира се, макар този типаж днес да е претърпял някои модификации, да се ползва от съвременните достижения на козметичната индустрия, а и от новото си име – метросексуален – винаги е съществувал. Мъжете с ярко изразено отношение към модата са съществували от най-древни времена и пак оттогава са се радвали на всеобщото одобрение от страна на жените. И тогава, и сега тези хора често се определя като повърхностни, като една красива и перфектна опаковка, но без особено съдържание. Така ли е наистина и може ли само по тези характеристики да правим такива генерални заключения. Разбира се, че не. Да, има хора, за които това е самоцел и вкарват целия си потенциал и всичката си енергия в осигуряването на перфектен външен вид. Но има и такива, за които начинът, по който изглеждат, показва отношението и уважението им към собствената им личност. Които имат ясното съзнание, че едно качествено съдържание заслужава една прилична обвивка. Е, за да разберем дали става въпрос за първия или за втория вид, трябва време. Но не много. 🙂

Автоматична врата Secdoor ЕxS

exsКаквото и да си говорим , гаражът е лукс в днешно време! И ние сме сред не толкова многото щастливци в София, живеещи в коперация със собствен гараж на партерно ниво 🙂 Е, разбира се и тук има проблем, защото домакинството ни има две коли и винаги едната трябва да е отвън, но поне по-скъпото возило е прибрано на сигурно и закрито в гаража. Наскоро решихме да сменим вратата за гаража ни – старата беше надхвърлила 12 години вярна служба – откакто е построен блокът ни, а и идва есенно-зимният сезон, в който ще се налага да я отваряме и затваряме при затруднени атмосферни условия 🙂 Искахме новата ни врата да е без крила, а автоматик – отваряща се нагоре с дистанционно, без да е нужно да се слиза от автомобила, да се чисти сняг, за да се отвори и т.н.

Цените на тези врати вече не са каквито бяха едно време. Естествено, качеството винаги и за всичко струва пари, но и това удоволствие вече е много по-достъпно.

Тъй като не всеки ден ползваме услугите на фирми за врати, попитахме приятели, които също имат подобна гаражна врата за препоръки. Най-много препоръки получихме за вратите тип „секционни“, а фирмата, на която се спряхме,  се казва Secdoor. Уникалното при тях е, че вратите им са произведени в Европа, вместо в Азия, а задвижващият механизъм е немски.

Най-хубавото пък е, че се натъкнахме на модела Secdoor ExS, който отговаряше напълно на нуждите ни и беше на много изгодна цена. Отваря се безшумно по тавана и дори избрахме цвета, който най-много ще пасва на сградата. Но най-голямото удобство си остава автоматиката й – няма такъв кеф да не се занимаваш с отваряне и затваряне, а само да цъкнеш едно-единствено копче 🙂

Поведението на мъжете често зависи от привлекателноста на жените

rukaСтрува ли ви сте, че окръжаващите ви представители на силния пол са невежливи с вас? А оплаквате ли се често в социалните мрежи, че истинските мъже и кавалери вече са на изчезване? Може би е ужасно това, което ще чуете, и със сигурност ще ви разстрои, но според едно от водещите английски списания за психология – British Journal of Psychology – причината не е в тяхното възпитание или характер, а във вас. Медиата публикувала резултатите от изследване, което дало категорично потвърждение на тезата, че колкото по-харизматична е една жена, толкова по-благородно и джентълменски се държат мъжете в нейно присъствие.

Учените провели експеримент, в хода на който господата и дамите, участници в него, трябвало да играят в онлайн игра на благородство. Всеки от тях получил по три долара в началото на експеримента. По-нататък на участниците се предлагало или да запазят парите за себе си, или да ги дадат на някого, а ако се договорят помежду си, парите се удвоявали и се разпределяли между шестима от тях на случаен принцип. Мъжете били много по-склонни да жертват своите интереси, когато до тях била представителка на отсрещния пол, в същото време вноските на дамите не зависели от това дали до тях има кавалери и какви са те.

В друг експеримент мъжете активно участвали в благотворителни акции, когато се намирали в женско обкръжение.

Най-интересното обаче е, че те реагирали и на степента на привлекателност на дамите – колкото по-приятна била тази, която е в полезрението им, толкова по-активно те демонстрирали своето благородство. Учените даже предположили, че в известна степен се съревновават един с друг, за да възпроизведат впечатление у жените.

Какво излиза – че като цяло дамите влияят положително на господата, неволно подбуждайки ги да се държат като рицари, а привлекателните – особено! 🙂

Всички искат да контролират

controlЗапочвам темата с интересен психологически експеримент. Събрали неколцина доброволци, които настанили в комфортен апартамент – с мебели, модерна кухня, добра храна и богата библиотека. Уловката била в това, че вътре не можели да контролират нещата. Осветлението се включвало, когато човек отвън, който отговарял за това, реши и го изключвал пак по собствено усмотрение. Участниците в експеримента обаче получавали прилична компенсация за създаденото им неудобство – за престоя си в жилището от затворен тип 🙂 им давали заплата, няколко пъти по-висока от тази, под която се подписвали в службата си. Как мислите е завършил опитът. Или по-скоро кога? 🙂 Най-издръжливите устискали седмица и се отказали. Дори били готови да се лишат от всичките пари, които са спечелили с участието си, само и само да откупят свободата си. Отнемането на правото им да влияят дори и най-дребните битови детайли се оказало непоносимо за тях.

Едва ли този финал учудва някого. Всички ние, в по-голяма или по-малка степен, страдаме от тази болест – да държим изкъсо нещата и хората около себе си – и си знаем диагнозата.

Всички искат да контролират живота си, съдбата си, роднините си, близките. Шефовете искат да направляват своите подчинени, а подчинените – началниците си; собственикът на куче – питомеца си, домашния любимец – стопанина си; премиерът – министрите си, те пък него. Метеоролозите искат да влияят на климата, а човечеството иска да държи изкъсо дори Бог. Така май се пееше в една песен. Така май се случва и в живота.

Дайте обаче да си говорим сериозно – поддават ли в действителност нещата в живота и природата на въздействие, сериозно ли някой може да си мисли, че винаги може да им влияе. И още по-важното – че дори и да успява, това е печеливша житейска позиция.

Кой обича надзирателите, надзорниците или инспекторите. Никой – съобразяват се с тях, но често ги изолират. Което също е вид надзор. И означава, че всеки, който силно иска да е контрольор, в крайна сметка се превръща в контролиран.