Характери

Мъжът началник

Posted on by Character

Като истинска Темида началникът е длъжен, дори и със завързани очи, да реши всички проблеми и въпроси на колектива и да води фирмата към прекрасно бъдеще, като се ръководи единствено от обективни показатели, а не от собствените си оценки. При това трябва да обича целия колектив и всеки поотделно. Но това не се случва, за съжаление. Безпристрастността на началника към подчинените често е мит, че началникът няма пол. Всеки ръководител на първо място е човек със своите възгледи за живота и за решаване на проблемите. А при мъжете и при жените, както е известно, тези параметри силно се отличават.

nach

Мъжете са рационални. При вземането на решения те се ръководят изключително от логиката и здравия смисъл. Винаги говорят по същество и са способни в малко количество думи да вложат максимум смисъл. Те умеят да контролират своите емоции и обикновено проблемите в семейството не влияят на работата им. И в живота, и в работата си мъжете не са внимателни към детайлите, те мислят глобално и се концентрират върху стратегическите цели, което означава, че ако не забележат грешката в седмичния ви отчет, ще пропуснат и недостатъците в тримесечния анализ. Мъжът началник умело взема решения, пробва и не се страхува от риска. В отношенията с него трудно се постига компромис или пък успех в това, да го убедите в нещо, което той не иска да приеме. Той винаги е прав и дори и да осъзнае, че е сбъркал, никога няма да признае грешката си, защото това ще застраши шефския му статус и авторитет.

Как да общуваме с ръководител, представител на силния пол?

Копирайте маниера му на общуване и говорете като него – кратко и ясно. Обръщайте се към него само по важни въпроси, непосредствено влияещи на крайния резултат от нещо голямо. Не спорете с него и не поставяйте под въпрос авторитета му, защото това може да се окаже последният ви разговор.

Характери

Как да спрем да мислим за работата вкъщи?

Posted on by Character

Често ли ви се случва, когато вече сте в домашния си халат и вечеряте или гледате любимия си сериал, да си спомните за нещо, което сте забравили да свършите на работата си, или пък за грешката, която сте допуснали вчера?

Е, при това положение отдихът не е радост и не носи удоволствие – нито за вас, нито за близките ви. И логично идва въпросът – как да спрем да мислим за служебните си проблеми вкъщи и да се научим да живеем с настоящия момент. Ето няколко съвета за това.

rabotaЗапочнете от възможно най-простото. Още в момента, в който усетите, че в главата ви се ражда мисълта за проблемите, отклонете се рязко от нея и се опитайте да мислите или да правите нещо друго, което ви навява положителни емоции. Примерно пуснете си любима музика, но не просто като фон, а си тананикайте и припявайте на изпълнителя. Ако сте на улицата, обърнете внимание на природата около вас, на хората, покрай които минавате.

Второто нещо, което може да направите, е да включите като помощници в бягството от служебните проблеми и близките си вкъщи. Помолете ги да ви прекъсват винаги когато подхванете тема за работа и да обръщат разговора в по-приятна посока.

На трето място – поставете си лимит, дори забрани за нещата, свързани с работата, които може да вършите вкъщи. Не отваряйте служебния сайт. Нито преглеждайте от дома си служебната електронна поща. Не говорете с колеги по работни проблеми – научете се да отклонявате подобни разговори с учтивото: Хайде да обсъдим това утре, в работно време.

И ако все пак настояват, ясно им дайте да разберат, че за вас семейството ви е важно и цените своята почивка. И се постарайте да проумеете факта, че без вас работата няма да се провали. Само така ще намерите баланса между служебните си задължения и личния си живот, който е залог за щастлив живот и добро самочувствие.

 

Характери

Любителите на риска

Posted on by Character

Повечето хора избират за свое хоби такива спортове, които или не носят риск, или е относително малък. Но има и мнозина любители на екстремни спортове. И нормалните, предпазливите, им се чудим кое кара тези хора редовно да рискуват живота си в името на кратко удоволствие и прилив на адреналин.

Може би това е като наркотик. Първият път те го правят или защото приятели са им казали, че изживяването е страхотно, или защото искат да се покажат като силни и смели. След което у тях се появява зависимост – колкото повече рискуват, толкова повече им се иска да го правят отново и отново. Като че ли са обсебени от страстта си.

riskСамите спортисти, любители на екстремното, споделят, че чувството, което изпитват, не може да се сравни с нищо. Буквално за няколко минути човек успява да изпита толкова много, че в нормалния живот за това биха му били необходими дълги месеци.

Много от тях често имат най-обикновена, дори скучна работа. И когато скуката им стане непоносима, те чувстват, че им е необходима промяна на обстановката, глътка свеж въздух. Екстремните спортове за тях са спасение от рутината и ежедневието. Когато те правят нещо, спиращо дъха и безумно рисковано, всичките им лични проблеми отиват на заден план или са забравени изобщо. А когато се върнат в реалния свят, тези проблеми вече не изглеждат толкова глобални.

За много от тях това е начин да намерят приятели с подобна на тяхната нагласа към живота, споделящи техните увлечения и страст към риска.

Стопроцентовите любители на силните усещания обожават да изпитват и чувството на ужас. Те търсят приключение и за нищо на света не биха сменили безумните си емоции с нашия тих и спокоен джогинг.

 

Характери

Управленчески похвати

Posted on by Character

Не мога да се сетя от устата на кой римски владетел е излязла крилатата фраза: Разделяй и владей, но така или иначе днес много мениджъри, управители и собственици на фирми я използват като модел на управление. И аз имам лични наблюдения, и наскоро моя позната ми обясни за начина, по който процедира нейният шеф, това беше и поводът да се сетя за тази римска сентенция, пък и да драсна днешните няколко реда.

pohvatiНакратко – във фирмата, в която работи приятелката ми, са всичко на всичко две служителки – тя и нейна колежка. Политиката на шефът им, който е и собственик на фирмата, е най-общо казано такъв – постоянно има сменя фаворитите си. Тоест толерира едната от двете и примачква с несправедливи критики другата. После историята се повтаря, само дето основните и единствени героини в нея си сменят ролите. Едва ли е нужно да ви казвам, че при тая постоянна ощетеност на едната или другата отношенията им няма как да са идеални, макар че и двете са с интелект над средния и много добре разбират какво целят тия постоянни тактики и маньоври. Така или иначе това създава едно постоянно напрежение, чувство на неудовлетвореност, една не особено здравословна конкуренция, която в крайна сметка се отразява на качеството на работата.

Та мисълта ми е за това, че тази сентенция може и да е била продуктивна за римските пълководци и завоеватели, но май хич не е читава при мениджирането на един, макар и малък, колектив. Мисля си, че в тоя случай много по подходяща е една друга крилата фраза, за чийто автор пак не мога да се сетя: Обединявай и направлявай!

 

Характери

Да казваме ли истината?

Posted on by Character

Въпросът със сигурност е основополагащ за повечето хора, които не гледат повърхностно на живота, които мислят върху нещата, които им се случват, върху постъпките си и отражението, което дават те върху другите.

И още по-сигурно е, че на колкото хора зададем подобен въпрос, толкова ще бъдат и възможните отговорите. Нормално, както е казал класикът: разни хора, разни идеали.

truthНо нека да започнем с това, да се опитаме да дадем едно общовалидно определение за истината, да си отговорим на въпроса въобще има ли такова, има ли изобщо абсолютна и обективна истина. Или всичко е въпрос на гледна точка. По мое мнение по-скоро е последното. Всеки има собствен, съвсем логично субективен отговор и определение на това какво представлява истината, свое тълкувание на света, хората и случващото се с него и около него.

Тук въпросът обаче е друг – дали да споделяме всичко, което мислим за правилно. с другите. И ако го направим, не рискуваме ли да оставим след себе си много обидени и огорчени хора, да изгубим приятели или да спечелим врагове.  И още в тоя порядък на мисли – е ли полезно това, или напротив, може да донесе повече вреди.

Аз лично смятам, че казването на правдата, ма макар и субективно, е здравословно за човешкото общуване. Особено между близки хора. Дори нещо повече – смятам го за задължително и си мисля, че освен всичко останало е един доста сериозен и надежден тест за приятелство. Защото по начина, по който човек приема това, което му казваш, може да проличи в каква степен ти вярва, доколко е уверен в чистите ти помисли и добри намерения.

Аз лично практикувам истината и мисля, че това е единствено правилната житейска позиция. Единственият начин човек да не изневери на себе си. Е, боли понякога. Но кой е казал, че задължително трябва да е лесно.

 

Характери

Да се съобразяваш само със себе си

Posted on by Character

Има една българска народна поговорка, че за да опознаеш един човек в детайли трябва да изядете заедно една торба сол. Има обаче и екстремни ситуации и условия, в които много бързо и кристално ясно се вижда кой какъв е и какво може да се очаква от него. Висоцки има една прекрасна песен, по негови стихове, както по-голяма част от нещата, които изпълнява, от филма “Вертикал”, в която най-общо казва, че ако искаш да разбереш дали някой ти е истинкски приятел и дали струва като човек, трябва да отидеш с него в планината. И наистина е така. Като стар планинар и след една съвсем скорошна случка мога да се закълна във верността на това твърдение.

sebesiМиналия уикенд, който беше с прекрасно за туризъм време, излязохме на преход в планината. Първия за сезона. Обикновено групата ни е в един доста постоянен и отколешен състав. Винаги обаче има опция някой от постоянните участници в планинските ни преходи да доведе свой познат или приятел – естествено, след преценка дали биха му издържали силите. Така се случи и при въпросната разходка. Едно момиче от групата доведе две свои приятелки, които изявили голямо желание. Тръгнахме нормално, всички държаха нормално темпо, докато в един момент едно момче не се подхлъзна по нанадолнището – просто не отчете, че под шумата все още е влажно и трябва да бъде по-внимателен – и си навехна крака. Не достатъчно сериозно, за да викаме планински спасители, но достатъчно, за да се наложи всички да забавим темпото, съобразявайки се с това, че той не може да държи нашето.

Не и двете девойки – започнаха да мрънкат и да ни дават зор да вървим по-бързо, понеже приятелят на едната имал рожден ден и не можела да си позволи да се прибере по-късно.

Изводите: характерът и проявите на човечност или липсата й са константни величини и в планински, и в градски условия. Просто в първия случай лъсват по-бързо. И вторият извод – допускането на случайни и непроверени хора в преживявания, които могат да станат и екстремални, и опасни, е нежелателно.

 

Характери

Според Светослав Кантарджиев държавата превишава правата си с културните ценности

Posted on by Character

С проектозакона за нов Наказателен кодекс, в частта за културните ценности, Държавата превишава правата си, смята колекционерът и основател на Фондация Мизия – Светослав Кантарджиев.

33Според готвените промени всеки, който притежава предмети на възраст над 50 години, ще бъде задължен да ги регистрира, в противен случай го грози затвор до 6 години, глоба до 10 000лв. и конфискация. На мен това ми се вижда пълна лудост. Законът не дава ясна дефиниция на това какво е културна ценност, което означава, че абсолютно всеки предмет на възраст над посочената трябва да бъде регистриран – дори един стар гардероб, книга, каквото и да е. Съгласен съм, че  Държавата превишава правата си в случая, принуждавайки всички граждани да декларират и регистрират наследствени вещи, с по-висока сантиментална, отколкото културна стойност. Много вероятно е голяма част от тези хора да предпочетат да унищожат старинните си предмети, вместо да се занимават с регистрацията им, което би било тъжно. Наказанията, предвидени в новия НК за нерегистрирана културна ценност също са огромни и заплашват хиляди хора – както колекционери, така и собственици по наследство. В някои от коментарите, които четох, се шегуваха, че трябва да регистрираме бабите и родителите си ако са над 70 години, като „жива културна ценност“.

Колекционери, нумизмати, антиквари и други се обединиха твърдо против готвените промени в НК за културните ценности. Те изискват по-ясна и адектватна дефиниция на понятието „културни ценности“, както и по-ясен режим на опазване на съответните ценности от държавата. Дано това безумие бъде спряно навреме.

Характери

Вреди

Posted on by Character

damagesНапоследък много популярни в България – а предполагам по света отдавна е така – станаха музикалните и други артистични формати с участието на малки деца. Последното нашумяло предаване от този тип беше на Слави Трифонов, в което търсеше сценична партньорка за малчугана, който веднъж седмично разказва вицове. Е, след дълга и изтощителна за децата надпревара, излъчиха победителка и намериха партньорка – Крисия. Освен че във Фейсбук ни заливат с клипове с нейни изпълнения, тия дни излезе информация, че невръстното още момиче било загърбило учебните занятия и се е отдало изцяло на музикалната си кариера и на амбициите си – или по-скоро на тези на родителите си – да стане известно.

Питам се аз обаче дават ли си сметка и организаторите на подобни формати, а и настойниците им колко пагубно за детската им психика може да бъде едно такова ранно сблъскване със славата – колкото и да е относителна тя в страна като България. Какви непоправими поражения могат да нанесат върху все още формиращия се характер това неочаквано внимание и тази всеобща любов.

Примерите от световната музикална сцена, а и от артистичния свят показват, че обикновено децата, получили ранна известност, в по-късните си години имат сериозни личностни проблеми, често стигат до зависимости и злоупотреба с алкохол, наркотици и други. Нека си припомним историите на Маколи Кълкин, Дрю Баримор, Линдзи Лоън, близначките Олсен. Разбира се, много от вас ще се сетят и за противоположни примери и няма да сбъркат – има такива. Но са единици. Обикновено съдбата на децата звезди се движи по един и същ сценарий – бързо и шеметно извисяване и още по-страшно падане. И едно измамно усещане, че нещата в живота се случват неосъзнато и изключително лесно. А то никога не е така. Поне не и в света на големите.

 

Характери

Разгадайте жената по краката

Posted on by Character

В преддверието на най-женския месец през годината какво по-нормално от една статия, която дава опорни точки за обяснение на необяснимото – характера на жената.

Известно ли ви е, че по положението на краката, независимо от това дали дамата седи, или стои, може да бъдат разчетени някои черти на характера и темпераментът й. Ето и някои подсказки към мъжете, които са решили да стигнат до дълбините на тайните на срещуположния пол.

jenataАко една жена е права, а краката й са събрани един до друг, това означава, че тя е уравновесена, практична, толерантна, че е добър приятел и на нея може да се разчита дори и в най-тежките и критични ситуации.

Ако дамата стои основно на единия си крак, я другият е изнесен напред, това сочи, че обича да е център на вниманието, темпераментът й е активен, знае какво иска и още по-важното – как да го постигне и обикновено не се спира пред нищо по този път. Нерядко изключителната увереност, която изпитват и излъчват тези представителки на уж слабия пол, ги отвежда доста напред в кариерата, нерядко и до много високи властови позиции.

Спортната стойка – краката са разкрачени на ширината на раменете – говори за умора, равнодушие и безразличие. А ако са скръстени, това е сигурен, че е честолюбива и нетърпелива при осъществяването на нещата, които е замислила. Хазартният й, доволно възбудим темперамент често я подтикват към предприемчивост, а енергичността и динамизмът й са истински коз в живота.

Е, и няма как да не стигнем до това, което истински вълнува всеки мъж, дължината на краката. Психолозите твърдят, че късокраките жени стоят на земята уверено и твърдо и макар от време на време да страдат от промени в настроението, са реалистки и решават житейските си проблеми бързо и леко. Докато дългокраките им посестрими са чувствителни и романтични, обичат да си помечтават и трудно се справят дори и с най-леките житейски ситуации.

Е, ако има мъж, който не иска дългонога и беззащитна половинка, да се обади! 🙂

 

Характери

Пасивни в контактите

Posted on by Character

haИма такива хора, които не са активни в социалните си контакти. Със сигурност повечето от вас имат по един или няколко такива познати или приятели. Те рядко или почти никога няма да се сетят да ви звъннат, да инициират или организират някакво обща сбирка, кафе или друго дружеско преживяване. И обикновено често им се сърдите за това. Автоматично ли обаче това означава, че те са лоши приятели. Веднага ще ви кажа – не. И отговорът тук ще е от първо лице, защото аз съм точно от тази група. Не съм активната страна в какъвто и да е контакт – без значение дали е работен, приятелски или някакъв друг, свързан с ежедневието. Което обаче съвсем не значи, че не се сещам за близките си хора, че не мисля за тях. Напротив – дори мога да кажа, че е точно обратното. Просто изразните ми средства и необходимостта да вербализирам или показвам по собствена инициатива тази загриженост не е толкова силно изразена като при другите. И въпреки тази си странност и особеност на характера, смея да твърдя, че водя един доста активен социален живот – излизам, виждам се с различни хора – близки и не толкова. Просто те трябва да поемат нещата в свои ръце. И някак хората около мен са приели това като някаква моя странност, която не натежава чак толкова над другите ми личностни качества, и не правят такава драма от това.

Та мисълта ми е: ако и около вас има такъв човек, не бързайте да го отписвате, да го слагате в графата на неблагонадеждните или на тези, на които не може да разчитате. Обикновено такива хора са много по-отзивчиви при покана, някаква трудност, нужда от помощ или просто необходимост да си кажеш няколко човешки думи с някого в тежък момент. Прекалената активност, постоянното звънене за щяло и нещяло, не винаги означава мисъл за другия, дълбочина на чувствата и загриженост. И е добре да го знаем. С две думи – трябва да положим усилие да видим това, което се крие под повърхността.