На Студентския празник…
Едва ли Студентския празник можеше да се окаже на по-неподходящ ден от този, на който се падна тази година – в понеделник.
Това обаче не спря значителен брой студенти да събрат багажа си и да тръгнат я към Банско, я в друга посока, на почивка или по-скоро на купон. Ни го обвинявам, напротив. Смятам, че всеки млад човек трябва да се забавлява и да не приема живота прекалено сериозно. Има неща, за които не си струва да се вглъбяваме и вманиачаваме, а по-скоро да се радваме на живота и особено докато сме млади.
Въпреки това обаче смятам, че има един изграден стереотип за разбирането какво правят студентите на 8-и декември. Предполагам, можете и сами да кажете в какво се изразява този стереотип и без аз да го описвам. По-скоро ще го синтезирам в следния съвет към днешните студенти: “Правете си спомени, но не спомени, от които да ви е срам да разказвате след това.” Разбрахте какво искам да кажа, нали?
На някои от вас, мои читатели, може да ви се стори странно, но има студенти, които не празнуват Студентски празник, пиейки и купонясвайки до припадък. Има млади хора, които предпочитат тиха вече у дома и книга в ръка или пуснат филм на компютъра си. Изненадвам ли ви с подобни думи? Може би да и няма да се учудя, ако ми отговорите положително. Тези студенти са тихи, ученолюбиви и се надявам да не са изчезващия вид, за който ги смятаме. Те са малцинството и като всяко малцинство за тях почти не се говори. Изпъква мнозинството, още повече че то е по-скандалното, създава новини и истории. Разбирам го, но имам само една молба към всеки, който чете настоящия текст – никога не забравяйте, че като всички неща в живота и Студентския празник е монета с две лица. И както се оказва, често виждаме само едната й страна.
