Можем ли да прощаваме?
Способността на хората да прощават грешките на другите освен великодушие изразява едно нещо, което все по-трудно откриваме по между си и това е вярата във хората и втория шанс. Всички сме способни да допускаме грешки, не сме застраховани от взимането на неправилни решения и възможността неволно с поведението си да нараним някого. Винаги когато сгрешим очакваме от хората, които обичаме да ни дадат още една възможност и да ни простят. Дали обаче самите ние можем да прощаваме грешките на останалите, когато те са наранили нас, това говори много за нашата същност. Способността на хората да прощават е онази дарба да забравят лошото и вместо след себе си да влачат товара на миналото да го оставят някъде по пътя на живота си. Да могат да се отърват от онази ненужна злоба, завист и отмъщение, които са отровили живота и сърцата на толкова много хора. Прошката не е израз на великодушие и добрина само към човека ,който я търси, а и към самите нас, които сваляме от гърба си товара на болката и спомена за предателството. Като се замислим понякога прошката е израз на егоизъм, когато сме толкова наранени, но въпреки всичко сме готови да простим само за да дадем възможност пред нас да се открият новите хоризонти на живота. Да простиш може да се каже, че е героично, защото показваш готовността да забравиш, показваш какво значи за теб човека, който те е наранил. Прошката е велика сила на човешкия дух, ако повече хора научат изкуството да си прощават един на друг може би света ще бъде по-добър и ще има все по-малко неща, за които да се иска прошка.
