Любителите на риска
Повечето хора избират за свое хоби такива спортове, които или не носят риск, или е относително малък. Но има и мнозина любители на екстремни спортове. И нормалните, предпазливите, им се чудим кое кара тези хора редовно да рискуват живота си в името на кратко удоволствие и прилив на адреналин.
Може би това е като наркотик. Първият път те го правят или защото приятели са им казали, че изживяването е страхотно, или защото искат да се покажат като силни и смели. След което у тях се появява зависимост – колкото повече рискуват, толкова повече им се иска да го правят отново и отново. Като че ли са обсебени от страстта си.
Самите спортисти, любители на екстремното, споделят, че чувството, което изпитват, не може да се сравни с нищо. Буквално за няколко минути човек успява да изпита толкова много, че в нормалния живот за това биха му били необходими дълги месеци.
Много от тях често имат най-обикновена, дори скучна работа. И когато скуката им стане непоносима, те чувстват, че им е необходима промяна на обстановката, глътка свеж въздух. Екстремните спортове за тях са спасение от рутината и ежедневието. Когато те правят нещо, спиращо дъха и безумно рисковано, всичките им лични проблеми отиват на заден план или са забравени изобщо. А когато се върнат в реалния свят, тези проблеми вече не изглеждат толкова глобални.
За много от тях това е начин да намерят приятели с подобна на тяхната нагласа към живота, споделящи техните увлечения и страст към риска.
Стопроцентовите любители на силните усещания обожават да изпитват и чувството на ужас. Те търсят приключение и за нищо на света не биха сменили безумните си емоции с нашия тих и спокоен джогинг.
