Има една българска народна поговорка, че за да опознаеш един човек в детайли трябва да изядете заедно една торба сол. Има обаче и екстремни ситуации и условия, в които много бързо и кристално ясно се вижда кой какъв е и какво може да се очаква от него. Висоцки има една прекрасна песен, по негови стихове, както по-голяма част от нещата, които изпълнява, от филма “Вертикал”, в която най-общо казва, че ако искаш да разбереш дали някой ти е истинкски приятел и дали струва като човек, трябва да отидеш с него в планината. И наистина е така. Като стар планинар и след една съвсем скорошна случка мога да се закълна във верността на това твърдение.
Миналия уикенд, който беше с прекрасно за туризъм време, излязохме на преход в планината. Първия за сезона. Обикновено групата ни е в един доста постоянен и отколешен състав. Винаги обаче има опция някой от постоянните участници в планинските ни преходи да доведе свой познат или приятел – естествено, след преценка дали биха му издържали силите. Така се случи и при въпросната разходка. Едно момиче от групата доведе две свои приятелки, които изявили голямо желание. Тръгнахме нормално, всички държаха нормално темпо, докато в един момент едно момче не се подхлъзна по нанадолнището – просто не отчете, че под шумата все още е влажно и трябва да бъде по-внимателен – и си навехна крака. Не достатъчно сериозно, за да викаме планински спасители, но достатъчно, за да се наложи всички да забавим темпото, съобразявайки се с това, че той не може да държи нашето.
Не и двете девойки – започнаха да мрънкат и да ни дават зор да вървим по-бързо, понеже приятелят на едната имал рожден ден и не можела да си позволи да се прибере по-късно.
Изводите: характерът и проявите на човечност или липсата й са константни величини и в планински, и в градски условия. Просто в първия случай лъсват по-бързо. И вторият извод – допускането на случайни и непроверени хора в преживявания, които могат да станат и екстремални, и опасни, е нежелателно.
1 comment(s)
Борислав
От къде е този пейзаж? В България ли е ?