Сигурна съм, че още като прочетете заглавието, веднага ще ме обвините в пораженчески житейски нагласи, ще извадите аргументи, че печелившото поведение в живота е това да искаш много, да си поставяш високи цели, да си свръхамбициозен. И със сигурност това е така. Да, за да е успешен и добре реализиран човек със сигурност се искат гореизброените неща. Само че аз говоря за щастие, за това човек да живее в хармония и мир със себе си и с околните, да се усеща добре в кожата си, а не за успех, кариера, израстване или нещо друго. А двете, повярвайте ми не винаги са едно и също нещо, даже, напротив, по-често се изключват взаимно. Затова продължавам да твърдя, че когато човек е реалист, когато мечтае за достижими неща и не прави нещата на всяка цена, определено скъсява пътя до това, да се чувства по-добре. Въпросът е в размера на очакванията, а не в силите, които хвърляме, за да постигнем нещо. По отношение на хвърлените усилия човек трябва да е максималист, винаги трябва да прави или поне да се опитва да прави нещата по възможно най-добрия начин. Не трябва да бъде такъв в очаквания си обаче, поне не прекален. Защото често положеният труд в живота не се материализира.
И ако залогът е бил голям, ако очакванията са били прекалени, идват психическите взривове, вътрешни терзания, обвинения. Точно от разминаването. Затова нека не бъдем алчни в мечтите си – така шансът животът да ни изненада приятно е много по-голям, отколкото да се случи обратното. А приятните изненади винаги са част от щастието, колкото и мимолетно да е то 🙂
Character
Безкритичните
Вероятно заглавието подвежда, че днес ще поведа разговора в посоката на хората, които нямат претенции към другите, или иначе казано са абсолютно безкритични към това, което се случва около тях, и към хората, които ги обграждат. Не че това е много добро и полезно позициониране в живота, но за него ще говоря някой друг път.
Смятам, че в общуването много по-голямо обществено и житейско зло са тези, които стоят на отсрещния полюс, които съчетават в характера и в поведението си, в отношението към околните и към себе си, безконтролна и безмерна критичност към чуждите действия с нулева критичност към собствените си прояви, към личните си възможности и несъвършенства на характера. Това са субекти, които винаги са прави, те са най, най, никога и за нищо не са виновни – защото няма как, те са съвършени в собствените си очи, просто живеят в подменена реалност. За всичко хубаво, което им се случва, без значение дали е дело на общи усилия, заслугите винаги са техни, нищо позитивно не може да се случи без тяхно участие. Към лошото и нестойностното обаче те нямат никакво отношение. За него вина и отговорност винаги носят другите – защото те не са достатъчно способни, нито са съобразителни, не са трудолюбиви, колкото е необходимо, въобще са недостатъчни във всеки един аспект. Този типаж редовно присвоява победите за себе си и още по-системно и щедро подарява провалите на другите. А другите около безкритичните обикновено се сменят често, ако имат достатъчно лично достойнство и себеуважение. А “съвършените” винаги намират разумно обяснение за това – в него те по правило не присъстват като причина.
Всички обичат Реймънд
Ако не сте гледали забавния американски сериал “Всички обичат Реймънд”, то поне сте чували името му, щото то се превърна в нещо като метафора. Има хора, на които им се иска да живеят в такъв сериал, само че, да си го кажем честно, в живота няма вариант всички да те обичат и харесват. И се чувстват болезнено некомфортно, когато някой даде най-дребен знак или пък явен сигнал, че не харесва поведение, характер или външност. Обикновено хората бъркат такъв тип поведение със силно его, придружено от свръхсамочувствие. Истината обаче е, че хората, които твърде много държат да се харесат, хората, които болезнено приемат всеки намек за нехаресване, хората, които не търпят критика, защото не могат да я понесат, просто имат болезнено ниско самочувствие. Защото самочувствието, реалното самочувствие не е това, което показваш, то е това, което усещаш за себе си. Обикновено хората, които страшно много държат другите да ги харесат, имат сериозни вътрешни колебания относно възможностите и качествата си. Те са неуверени и понеже не могат да намерят подкрепа и увереност от себе си, я очакват от хората около себе си. Това е изключително важно за тях, понеже не могат сами да се остойностят, очакват това от другите. Добрите новини са две – първата е, че върху самочувствието може да се работи – вече има много специализирана литература на тази тема и психологически практики, които могат да доведат до добри резултати, и втората е, че с напредването на възрастта, част от суетата изчезва, себеуважението обикновено расте, и не е чак толкова необходимо да се оглеждаш в реакциите на другите, за да видиш кой си и къде си.
Суицидни прояви
Много зачестиха в последните месеци случаите на самопосягане на живота, да го наречем с термина, който принципно избягвам да употребявам самоубийство. Преди дни при Кеворкян във Всяка неделя гостуваше известен български психиатър и разговаряха по темата дали тези актове са заразни. И дали информацията, която се появява по медиите, може да бъде условно казано подстрекател на подобни действия и дали има някаква мода или зараза в извършването на тези актове. Психологът ясно каза, че състоянието на психиката в момент, когато човек пристъпи към подобно действия, е далеч от нормата до такава степен, че даже и в случаите на най-болезнения и особено популярен начин за самоубийство напоследък – самозапалването – хората не усещат никаква болка. Явно е, че науката приема тези състояния за гранични или по-скоро за такива, в които границата на нормалността, макар и за миг, е премината. Мен обаче в тази тема във връзка с тематиката и на блога ми ме интересува нещо друго. Има ли връзка между характера на човек и склонността към самопосягане. Мисля, че безспорно е доказано, че в повечето случаи на суицидно поведение става въпрос и за нарушени химични баланси в организма. Все пак няма как всичко това да няма връзка и с характера на човек. Личното ми мнение, което се базира преди всичко на наблюдения, непрофесионални, разбира се, е, че в повечето случаи склонни към подобни саморазрушителни актове са по-склонни хора с по-силен характер, по-издръжливи и по-търпеливи в живота. Нещо, за което и друг път сме говорили – често спотаяваните и сдържани емоции изригват опасно.
Защо е лошо да си умен нарцис?
Продължавам да списвам блог с проблеми, свързани с личността, няма преориентация към цветарството. Ще говорим за гръцка митология и свързан с нея термин за тип личност. Нарцис е герой от гръцката митология, израснал красив и личен младеж и всички девойки се влюбвали в него, той обаче не обръщал внимание на никоя от тях. В него обаче се влюбила и нимфата Ехо – Нарцис отблъснал и нея. Но с нимфите шега не бива, както и с отхвърлените жени, митологията разказва, че те успели да накарат богинята на правосъдието да го накаже и да се влюби в собствения си образ. Така един ден на връщане от лов, той се спрял до едно езеро, видял в него собствения си образ и толкова много го харесал, че се влюбил в него. Навел се да целуне образа си, паднал в езерото и се удавил. Това е митологията, оттам идва и нарицателното нарцис, тип човешки характер – човек, който толкова много се харесва, че всичко друго няма значение. И към темата защо е лошо да си умен нарцис. Ами защото нарцисизмът пропилява ума. Човек толкова много се харесва, че винаги подценява другите, а няма нищо по-лошо от това да подцениш противник или просто да подцениш някого. Изненадите, при това не особено приятни, винаги са налице. Затова е лошо да си умен нарцис. По-добрият вариант е да си глупав нарцис. Поне не губиш нищо, не пропиляваш акъл от его, защото просто няма какво да пропиляваш. Пък на всичкото отгоре и се харесваш.
My favorite children`s books
Fairy tales are unforgettable part of childhood. They teach us what is right and what is wrong, good or evil. Me for example, I still remember the stories that my mother read to me. Even now, if I have spare time enough, I read them over and over again. In recent days, I have found some of them in a great series Magical Treasure of The World. In my view, that is the best fairy tales edition. Furthermore, the series is published by New Media Group and Svetlio Kantardzhiev who is strongly related to children`s books. In the book are selected some of the best children`s stories by famous authors such as Charles Perrault, Brothers Grimm, Hans Christian Andersen and many others. Today, I really want to share with you my favorite ones, led by Hans Christian Andersen (King`s New Clothes, The Little Match Girl, The Princess and The Pea etc). I also enjoy reading Bulgarian folk stories. One thing is for sure, the master of the fairy tales is Charles Perrault, in my view. His writing is interesting and unforgettable. Most kids all over the world know who are Red Riding Hood, Beauty and the Beast, Cinderella. Reading educational books is really useful and enjoyable. In addition, it develops children`s imagination.
Преместване в ново жилище
Ето, че най-после дойде и този хубав ден да се преместим в ново жилище. Малко хора могат да си позволят този лукс особено в днешно време, но на мен и моето семейство щастието се усмихна и направихме тази решаваща крачка. Новия дом е ново строителство, измазан, просторен и красив апартамент. Сега идва ред на голямото пренасяне и опаковане на багажа. За нас обаче, това не беше никакъв проблем, тъй като си наехме хамали, които да свършат цялата работа вместо нас. А ние само се усмихвахме и тръпнехме в очакване да си подредим нещата в новия апартамент и да се настаним удобно на дивана в хола. Разбира се някои неща трябваше да си закупим от магазините, но основните пренасяхме от старото жилище. Трябва да Ви призная, че останахме много доволни от фирмата за хамалски услуги, която беше много любезна и внимателна през цялото време. Освен това, от нас се искаше само да им кажем кое е чупливо и съответно да внимават повече с него, като всичко се прибираше старателно от тях и се надписваше и трябваше да им кажем, кое за коя стая ще бъде в новия апартамент. Едва дочакахме да подредим всичко по местата и направихме една хубава вечеря с много ядене и пиене. Все пак нали трябва да полеем новото жилище за да ни бъде на късмет. А що се отнася до преместването, благодарение на хамалските услуги стана бързо и лесно.
Как да се борим със завистта
Всеки честен към себе си човек ще си признае, че поне веднъж в живота си е изпитвал не особено красивото и благородно чувство завист. Дали черна, или бяла, завистта си е завист и не е особено приятно, нито пък продуктивно чувство и за този, който я изпитва, и за този, към когото е насочена. Особено вредна обаче е тя за човека, у когото се генерира – завистта изсмуква жизнените сили и положителната енергия на този, който завижда. Затова трябва да се научим да се борим с нея – преди всичко заради собствения си душевен мир, заради собственото си равновесие, а и заради комфорта на хората около нас. Като начало в борбата с червейчето на завистта е добре да се научим да разпознаваме това ядовито чувство, да го неутрализираме навреме и ако успеем, дай боже, да го заменим с нещо положително и градивно. За това могат да ни помогнат и най-елементарни практики за самовнушение, стига да сме достатъчно мотивирани и истински да желаем да се преборим с тази си човешка слабост. На първо време можем да започнем да си повтаряме, че щастието, парите и успехът по света са в изобилие и ако са се случили на много други хора, това означава едно-единствено нещо – че някой ден ще се случат и на нас. Трябва да се научим да се радваме на успеха и придобивките на хората около нас, защото това означава, че успехът е близо. Добре е съзнателно да възпитаваме добро отношение и доброжелателност към околните, да бъдем добри и щедри с хората, защото със сигурност позитивната нагласа привлича и положителни събития в живота на човек. И гони червея на завистта.
Представяне на книгата СПЕЦНАЗ Алфа – Моята Съдба
На 1- Ви Февруари 2013 година беше официалното представяне на невероятната биографична книга „Спецназ Алфа – Моята Съдба”. Тази дата не е случайно избрана, защото именно на нея се навършват 70 години от освобождаването на Сталинград. Презентацията на новото за българския пазар произведение се състоя във Военния клуб в столицата ни. На това събитие присъстваха множество хора от България и Русия. Разбира се, че най-важния след присъстващите беше генерал-майор Генадий Зайцев, който е създател на книгата.
Самата книга пресъздава различни моменти от акциите на групата за борба с престъпността „А”. Членовете на групата отдават своя живот в името на мисията, която са поели. Те застават срещу заредените оръжия на престъпния свят, с риск да не оцелеят, само и само да предпазят и освобождават заложници. Книгата е подробен справочник за ежедневието на командосите на „Алфа”. Тя е с обемно съдържание от над 550 страници и с прекрасен превод от преводачката Ирен Делчева. Освен с текстов материал е богат и на снимков такъв, което я прави лесна и интересна за четене. Читателя може да се осведоми за онези моменти и събития, които са били с въпросителен знак във времето. Сега с разказите на Генадий Зайцев и други участници от група „А” се разкриват много истини и преломни моменти от историята. Благодарение на издателство „Ню Медия Груп” и Светльо Кантарджиев вече всеки може да се докосне до живота на група „Алфа”.
Лидерите
Тия дни излязоха резултатите от първите социологически проучвания за предстоящите парламентарни избори, правени в мирно време, тоест след края на активните протести. Разбира се от профила на блога ми, че няма да говоря за цифри, а за нещо, свързано с характера. Та в обилието от информация и проценти, изнесено щедро от социолозите, изскочи една информация или по-скоро констатация, която е много притеснителна. В българиското общество има остър дефицит на лидери, на ярки лица, на хора с харизма, хора, способни да увлекат след себе си съмишленици. Може би и това ще е една от причините така наречените партии на протеста да не успеят да реализират възможностите си при евентуално участие на изборите – според прогнозите на социолозите повече от 12%. Вероятно психолозите ще дадат много по-научно, вероятно и по-точно обяснение на този факт и ще отговорят на въпроса защо няколко поколения, расли в свобода, не могат да излъчат разпознаваем и увличащ след себе си лидер. Аз имам отговор – може би не толкова професионален, но пък усетен лично. Големият проблем и причината да няма различими лидери в българското общество, е, че българската образователна система от първи клас до завършването на университета в по-голямата си част не толерира яркостта и отличието от другите, не поощрява свободата и различното мнение, а толерира еднаквостта и съгласието. Не толерира ярката мисъл и интересния изказ, а толерира и оценява с отличен клишетата, наизустени от учебника. Как тогава да имаме лидери. Лидерството е като характера. Половината е по рождение, но другата се възпитава или поне не се ограничава.