Да се погрижим за децата в институции

OLYMPUS DIGITAL CAMERAВсе още хиляди изоставени деца живеят в домове, сред тях и стотици с увреждания. Не само, че на всички е ясно колко вредни за детското развитие за тези институции, но и голяма част от тях поради липса на средства, персонал или друго, дори не успяват да работят така, че да изпълват елементарните нужди на децата.

Това е сериозен обществен проблем, който се пренебрегва от управляващите ни и остава извън обсега на медиите – докато не излезе някой смущаващ филм по темата, както се беше случило преди време.

Трябва да помагаме на децата в домовете – кой както може. Достатъчно е веднъж на един или няколко месеца да посещаваме най-близката ни институция, да отделяме време на децата и ако можем да им даряваме по нещо. Вече има и много фондации и кампании за набиране на средства, на които също можем да разчитаме, правейки дарения. Една от тях е фондацията на Ива Механджийска – „Аз съм“, която наскоро организира голям благотворителен търг и дари парите от него на 4 дома за деца. Фондацията на Механджийска срещна подкрепата на много и популярни личности, като актрисата Деляна Попова, Мисис Вселена Елеонора Манчева, Светослав Кантарджиев и други. Друга фондация, на която можете да се доверите, е „За нашите деца“, която вече повече от десетилетие работи в съдружие с бизнеса и е организирала множество благотворителни кампании.

Не е важно как, въпросът е всеки от нас да се научи да допринася – първо за най-важната ни обществена отговорност – изоставените деца, а след това и по други проблеми на нашето общество и съвремие.

Отмъстителността в любовните отношения

Или за мъжете комплексари. Случвало ли ви се е някой мъж да прояви по-специален интерес към вас и след като вие по определени причини не отговорите на интереса му по очаквания и желан от вас начин, да започне, най-общо казано, да ви отмъщава – по различни начини, обикновено такива, каквито позволява конкретната ситуация.

Ако става въпрос за общуване в приятелска среда, да започне да ви кепази пред приятелите, да си измисля неслучили се между вас неща и въобще да се опита да ви дискредитира пред най-близките ви.

revenge

Или още по-лошо, ситуацията да се случва на работа и да е човек, който е по-нависоко от вас в йерархията. Е, тогава става страшно. Започва атака по всякакви линии, служебни, разбира се – тормоз, възлагане на неспецифични за длъжността ви задачи с една-единствена цел: да рухнете психически, той да влезе в ролята на супермен, който ви спасява от трудната ситуация,  и да се подадете на неустоимия му чар.

За подобна ситуация ми разказа наскоро приятелка, която от години работи в една банка, но наскоро появилият се шеф, на когото тя е пряко подчинена, я вкарал в подобен филм. Хубавото в случая е, че тя работи от години на въпросното място, колегите, а и по-големите й шефове добре познават качеството на работата и личностните й характеристики и ако не дай боже нещата загрубеят и се стигне до изясняване на ситуацията, няма да има съмнения за това, кой прав, кой крив.

Питам се обаче колко трябва да си комплексиран, за да търсиш чувства или пък интимност по този начин, и още по-лошото, ако не ги намираш – да търсиш начини да отмъщаваш. Елементарно и обидно е. Не за потърпевшия, а за агресора. За съжаление – доста често срещано.

Но моето лично мнение е, колкото и невероятно да звучи това за нашите реалности, е, че трябва да има решителен отпор в такива случаи – така, както сме го виждали по американските филми. Е, не сме Америка – даже и в това отношение. Но май е време да станем.

 

 

Скандалите ще се окажат полезни

Сложно нещо са отношенията между мъжа и жената. Психолози, социолози и всякакви други специалисти правят всевъзможни проучвания, опити и експерименти, за да достигнат до полезни изводи, които биха могли да подобрят качеството на комуникацията и съжителството между двата пола.

Е, едно от последните такива изследвания категорично сочи, че за партньорите в една връзка е полезно веднъж седмично да се карат. Разбира се, не по-често, защото това би могло да доведе до сериозни трусове и разпад на семейството.

skandaliПочти половината от анкетираните участници в експеримента свидетелстват за това, че кавгите им помагат да общуват по-добре помежду си, свалят стреса натрупан в службата и действат изключително благоприятно на атмосферата в дома – за разлика от модела на общуване, в който в самоцелното запазване на добрия тон се стига до едно задържане на емоциите и чувствата вътре в партньорите.

И в тази връзка могат да се приведат статистически данни за броя на разводите в страни, които имат различен модел на отношенията в семейството. Примерно в Италия, където шумното уреждане на отношенията в семейството е едва ли не национален спорт, от 1000 семейства до развод стигат 180, за разлика от други по-консервативни в това отношение държави, където цифрата надвишава 200.

Психолозите по принцип сдържането на чувствата и емоциите като неполезно за човешката психика, но смятат, че още по-фатално се отразява то на представителите на силния пол. И в тази посока също има безспорни и категорични резултати от социологически сондажи – мъжете, които предпочитат да замълчат пред очевиден проблем, а не да изкажат своята гледна точка при възникнали спорове, много по-често имат сърдечносъдови проблеми.

Така че – не сдържайте емоциите си, говорете, коментирайте, карайте се, ако се налага, с половинката си, изяснявайте се. Само трябва да запомните – полезната доза е веднъж седмично. Иначе може да се превърне в отрова.

 

Разсейването на работа всъщност е полезно

distractСлед задълбочено изследване американски психолози са установили, че разсейването по време на работния процес от външни хора, вещи или шумове всъщност е полезно, а не вредно. Според тях временното превключване на вниманието от един обект на друг позволява на работника да се отпусне, след което мозъкът му презарежда, готов да се справи с поставената задача. Те дори твърдят, че ако нещо е отвлякло вниманието ви, това рязко увеличава шансовете да получите решение на проблема далеч по-бързо, отколкото, ако непрекъснато сте работили върху него.

По време на експеримента група от над 100 доброволци е била подложена на тест, който включвал вербални асоциации. На половината от участниците била дадена възможност да почиват по пет минути, време през което получавали възможност да съсредоточат вниманието си върху нещо друго, а другата половина били длъжни постоянно да работи над тестовото задание.

Резултатите по безспорен начин показали, че първата група се е справила с предизвикателството далеч по-успешно и ефективно от хората, на които не била дадена възможност да се разсеят.

И още нещо много интересно станало ясно по време на този психологически опит – оказало се, че интернет вършел значително по-добра работа в разсейването и поддържането на работоспособността, отколкото традиционното решаване на кръстословици. По време на процеса на намирането на необходимата информация мозъкът развивал центровете, които отговарят за вземането на решение и изграждането на аргументация. А кой ръководител не иска служителите му да са решителни и аргументирани в позициите си?

Последното – задължително да бъде сведено до знанието на всички онези шефове на фирми, които забраняват на работниците си ползването на социални мрежи и други форми за интернет комуникация и информация през работно време. Оказва се, че по този начин просто спират развитието им.:)

 

От какво се тревожим?

Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.

worriesПо ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?

Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.

Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.

 

Невежество

ignoranciaПокрай празниците хората се среща с всякакви роднини. Няма лошо. Е, и нас ни навести една далечна братовчедка на майка ми, над шейсетте, от близко село – синът и снахата й живеят в града, имат едно дете на около дванайсет години.

Аз се включих за малко в разговора им, защото имах доста работа в тоя момент, от уважение към гостенката. Попаднах в момента, в който братовчедката обясняваше за внучката си, че била много добре в училище, отдавали й се чуждите езици, но казва – много дебела. Повтаряла й го всеки път, когато я видела, да се вземела в ръце и да отслабне. Обясних й, че тая работа с повтарянето, при това толкова често и не особено деликатно, може да им изиграе лоша шега – не един и два са случаите на момичета, залитнали към толкова често срещаните напоследък анорексия и булимия точно след подмятания от някого. Обикновено неукрепналото още тийнейджърско съзнание и психика се травмират от подхвърлена реплика от страничен и не толкова близък човек, какво остава, когато това се случва регулярно, не особено тактично, при това от възможно най-близкия ти роднина, който по правило трябва да те приема и харесва без забележки.

Да, наднорменото тегло е сериозен проблем и най-близките трябва да помислят как най-безопасно и безпроблемно да го решат. Но фиксацията върху проблема много често води до сериозни, животозастрашаващи понякога, психични отклонения – каквито са двете болести. Обясних на възрастната жена, не мисля, че ме разбра. Според мене тя смята, че това са някакви модерни лиготии.

Е, не са. И съм далеч от идеята да ограничавам невежеството на регионален принцип. Но като че ли наистина по по-малките населени места, по определени причини, особено възрастните хора по-трудно успяват да попият духа на новото време и проблемите му.