Месец: май 2013

Характери

Има ли и докога ще има различия между женския и мъжкия характер?

Posted on by Character

razlikataИма, разбира се, и основателността на обратните твърдения би се сринала и при най-бегъл психологически прочит на представителна извадка от двата пола. Правени са множество такива изследвания, които категорично потвърждават значими различия и че всеки пол си има здраво закрепени и неподлежащи на съмнение собствени характеристики. Например за дамите са много по-склонни към прояви на чувствителност и емоционалност, за тях са нормални проявите на топлина и съпричастност – в пъти повече, отколкото представителите на другата половина на човечеството. За разлика от тях кавалерите се отличават с емоционална стабилност, вродено усещане за превъзходство, естествен стремеж към лидерство, а също така и изразена бдителност. Разбира се, всяко крайно обобщение, даже и когато се основава на стабилни научни наблюдения и проучавания, е ограничаващо и няма как да обхване богатата палитра и креативността на природата, пък и неизбежните процеси на уеднаквяване, които протичат на почти всякакви нива. Популярно казано – винаги има процент изключения от правилото. По този проблем последните изследвания отсичат абсолютно точни параметри – 18% отклонения. Не точните цифри и проценти обаче са важни в случая – а по-скоро убедеността на учените, че става въпрост за трайна тенденция. С други дума частта на жените, които обладават чисто мъжки качества, и обратно мъжете, за които определящи са черти от женския психологически профил, постоянно се увеличава. Тече траен процес в посока на намаляването и свиването на отличията. Обясненията за това са много – като се започне от реалностите, които все по-често ориентират, къде доброволно, къде принудено, дамите към мъжки професии, което няма как да не формира и един друг поглед към света, и се стигне до тоталната унификация, към която постоянно ни тласкат съвременните реалности. Звучи обезпокояващо – както при всяка загуба на цвят и идентичност. Оптимистичният поглед е надеждата, че учените далеч по-често бъркат в прогнозите си, отколкото познават. Те предполагат, природата разполага. И не вярвам да  се лиши от един от най-сигурните си начини да оцелява – разнообразието.

 

Характери

Какви хора влизат в секти?

Posted on by Character

secЕдва ли има човек, който да няма в близкия си или по-далечен приятелски кръг поне един познат, който да не е член или в миналото да не е попадал в някоя от религиозните секти. За хора, земни и здраво стъпили на земята, съвсем логичен е въпросът кое кара хората да се присъединяват към тия не само съмнителни, но и доста опасни понякога групи. Най-лесното обяснение, разбира се, е естественият и изначален стремеж на всеки човек да е част от някаква общност. Истината е, че в повечето случаи потенциалните жертви в самото начало влизат съвсем доброволно, а причините се коренят някъде в миналото или в начина, по който живеят в момента, и да си го кажем направо – в характера. Човек, напълно удовлетворен от себе си от положението си, би ли откликнал на ненужно предложение или контакт? Обикновено хората, които откликват, имат специфични отношения не само с околните, но и с окръжаващия ги свят, има и определени личностни специфики. Кои най-общо са те? На първо място това е ниската самооценка и във връзка с това постоянната, понякога агресивна готовност за защита на подцененото от другите Аз. Тежко и трудно преживяване на житейските и социални несправедливости и несполуки с подчертана склонност вината винаги да бъде хвърляна върху другите. Отчуждеността от околните като следствие на някакви житейски обстоятелства или пък характерологични особености, съчетани със силен стремеж към принадлежност към някаква група, също може да бъде мощен двигател по пътя към влизането в една подобна общност. Това в общи линии е профилът на хората, които посягат към подобни обещания за щастие. Което не значи, че другите са застраховани. Защото специалистите казват, че често влизането в секта е начин за разрешение на кризисна житейска ситуация. А кой е застрахован за това?

Характери

Политологът Светльо Кантарджиев за следизборната ситуация в България

Posted on by Character

sds„Последните парламентарни избори у нас, проведени на 12 май, показаха, че българинът е объркан. Още преди  да станат ясни окончателните и официални резултати, заваля порой от оставки, кои искрени, кои не, но всичките материализиращи и манифестиращи една идея: България е поставена пред важен избор, народът заслужава по-добро бъдеще и това е нелека задача пред новото правителство“.

Това изказване на политолога Светльо Кантарджиев срещнах някъде из онлайн изданията. Реших да го споделя с вас, защото съм напълно съгласна, че новите управляващи ще бъдат изправени пред тежки изпитания. И вместо да хулим групово, всеки от нас би могъл да се замисли как да бъде част от идеята за всеобщото благо и просперитет.

Иначе последното от политическата сцена е изявлението на Мартин Димитров, бившия лидер на СДС, че в близките месеци ще сформира нова партия, в която участие могат да вземат СДС, ДСБ, движение „България на гражданите“, както и независими представители на гражданското общество.

Според Димитров политическата сцена вече е тясна за досегашния председател на СДС – Емил Кабаиванов, както и за Борис Марков, а решението на Иван Костов да подаде оставка е правилно, защото така се дава път на едно друго поколение политици, по-млади и много „качествени хора“.

Чуха се коментари, че в България 97% от гражданите изповядвали социалистическата идеология, дори някои от тях да не го осъзнавали , а за останалите 3% политиката е  последният дерт.

Така или иначе 42-то Народно събрание вече е факт. Как и накъде ще поеме България зависи както от политиците, така и от нас, обикновените граждани, кои с укриване на данъци, плащане на подкупи на пътя и др.  дърпаме страната назад.

Характери

Отнесените хора

Posted on by Character

Не мога да се сетя кой преди време ми е разказвал история за много известен професор от Софийския университет, не се сещам и за името му, ама май беше езиковед. Голям учен, но адски разсеян – като повечето хора на изкуството и науката. Та качва се въпросният човек на трамвая, сяда на една от свободните седалки и до такава степен е вглъбен в професорските си мисли, че решава, че щом се е отпуснал така приятно, значи си е пристигнал вкъщи, и си събул обувките.

Е, сигурно сте се досетили, че днешният ми материал ще е посветен на разсеяните хора, на хората, които често определяме като заплеси. Хората, които ви гледат в очите, докато им говорите, и кимат чевръсто с глава, но ако минути след това ги попитате какво сте им казали, няма как да ви отговорят, защото просто не са ви слушали. На тези, които поставят на котлона кафе и се сещат за него чак когато им замирише на изгоряло или пък тръгват на рожден ден без подаръка, за закупуването на който преди това са отделили половин ден обикаляне по магазините.

relative

Какво е общото между всички тях, освен че не може да им се гласува доверие за работа, която изисква висока степен на концентрация в нещо, което е извън техния вътрешен мир. Не е професията, нито е образователният ценз, даже не е и типът характер. Общото е, че почти всички отнесени хора са с богат вътрешен мир и постоянно обърнати и вглъбени в него. Те обикновено водят важни разговори със себе си, които не търпят отлагане, разсъждават за неща, които са им се случили преди малко или които им предстоят, за нещо, което ги е впечатлило вчера, или за книгата, която са прочели през почивните дни.

Е, при такива интересни и важни занимания как да очаквате да слушат внимателно, когато им говорите, или да хващат кафето в момента, когато кипва. 🙂

Характери

Как да обуздаем гнева?

Posted on by Character

gnyavГневът е една от най-неприятните прояви на човешкия характер и е добре да се научим да го контролираме, защото необлагородяван и непотискан, той често може да избуи в ярост, която вече си е опасна за околните. Психолозите твърдят, че в нормални граници и когато е под контрол, при определени житейски ситуации и състояния на психиката от рода на депресии или личностни пропадания той дори би могъл да изиграе благоприятна роля и да ни извади от апатията, пълната отпуснатост и липса на желание за каквото и да е, с две думи да ни помогне да се вземем в ръце. Проблем е обаче, когато гневът стане навик и част от нашата същност –  той става бреме и за притежателя си, и за хората, които са около него, и е разрушителна, а не градивна сила. Затова трябва да се научим да овладяваме гневните си състояния, някак да ги удържаме, да се научим да ги усещаме още в зародиш, в стадия на лекото раздразнение  и да ги стопираме. За такива случаи психотерапевтите и психолозите предлагат така наречената практика или терапия на заключването. Което ще рече, че човек, който вече е идентифицирал подобен проблем с контрола на отрицателните си емоции, трябва да измислите някакви фиксатори, които да ползва в моментите, когато усеща напиращите изблици на ярост. Те могат да бъдат най-различни, в зависимост от това, какво най-добре действа – примерно да затворим очи и да преброим до десет, да отвърнем поглед или мисъл от дразнителя, да поемем дълбоко въздух, ако се наложи няколко пъти, и да продължим. Както и друг път е ставало дума, винаги има десет секунди, които стоят между раздразнението и избухването. И всеки сам решава дали да ги пропусне и да бъде емоционално бреме за себе си и близките си, или да намери подходящ фиксатор за изблиците си на лошотия.