Всеки има от „онези” дни
Когато чуете израза “онези дни” за какво се сещате?
Може би за нещо хубаво и приятно, което чакате с нетърпение да се случи? Вероятно в съзнанието ви изниква образа на някоя съботно-неделна сутрин, в която се излежавате до късно и закусвате в леглото. Може би излизате навън в някой слънчев ден и не се прибирате до късно вечер. Или прекарвате часове в компанията на любимата си книга, сериал, филм, игра.
Или “онези дни” асоциирате с неприятните несгоди, с които всеки от нас се сблъсква от време на време. Може би още от сутринта денят ви тръгва на криво. Попадате в задръстване, стоварват ви на главата прекомерен брой задачи и накрая се прибирате у дома твърде изтощени и уморени без каквато и да е енергия, за да направите нещо за себе си?
Няма да ви кажа дали при мен е първото или второто, защото тук важните сте вие, а не аз. Примерът ми е очевиден, че повече неща в живота ни са въпрос на нагласа. Понякога не е толкова важно колко задачи имате да свършите, а как ги възприемате. Ето, аз например редовно пиша в този блог, но не го правя от задължение, а защото ми е интересно и обичам да го правя. Ако трябваше да пиша в корпоративния ни блог на работа, пак щях да го правя с удоволствие. Да, щеше да е част от служебните ми ангажименти, но какво от това? Формалност, на която спокойно мога да не обръщам внимание, а да възприема задачата си като полезно за мен прекарано време.
Винаги има какви ползи да извлечете. Работите с хора? Значи, усъвършенствате комуникационните си умения ежедневно. Консултанти сте по нещо? Вероятно всеки ден помагате на други хора да вземат правилното решение? Шофьор сте? И сигурно сте един от най-добрите зад волана във вашия град.
Не е трудно да изличате положителното от различни ситуации…
