Вреди
Напоследък много популярни в България – а предполагам по света отдавна е така – станаха музикалните и други артистични формати с участието на малки деца. Последното нашумяло предаване от този тип беше на Слави Трифонов, в което търсеше сценична партньорка за малчугана, който веднъж седмично разказва вицове. Е, след дълга и изтощителна за децата надпревара, излъчиха победителка и намериха партньорка – Крисия. Освен че във Фейсбук ни заливат с клипове с нейни изпълнения, тия дни излезе информация, че невръстното още момиче било загърбило учебните занятия и се е отдало изцяло на музикалната си кариера и на амбициите си – или по-скоро на тези на родителите си – да стане известно.
Питам се аз обаче дават ли си сметка и организаторите на подобни формати, а и настойниците им колко пагубно за детската им психика може да бъде едно такова ранно сблъскване със славата – колкото и да е относителна тя в страна като България. Какви непоправими поражения могат да нанесат върху все още формиращия се характер това неочаквано внимание и тази всеобща любов.
Примерите от световната музикална сцена, а и от артистичния свят показват, че обикновено децата, получили ранна известност, в по-късните си години имат сериозни личностни проблеми, често стигат до зависимости и злоупотреба с алкохол, наркотици и други. Нека си припомним историите на Маколи Кълкин, Дрю Баримор, Линдзи Лоън, близначките Олсен. Разбира се, много от вас ще се сетят и за противоположни примери и няма да сбъркат – има такива. Но са единици. Обикновено съдбата на децата звезди се движи по един и същ сценарий – бързо и шеметно извисяване и още по-страшно падане. И едно измамно усещане, че нещата в живота се случват неосъзнато и изключително лесно. А то никога не е така. Поне не и в света на големите.
