Усмивката има ли сила?
Предполагам всички сте чували за силата на усмивката. Тя може да привнесе настроение, да добави още хубост на лицето на човек и да зарази с позитивизъм. Но вярвате ли, че именно усмивката може да повлияе на тялото ни и да го освободи от болните клетки? Може би е малко фантастично и напълно невярно, но прочетох и за подобен случай на писател.
В една от книгите си Норбеков разказва много интересна история. Той е научил за монаси, които всяка година през определен период лекуват няколко болни човека. Затова той заедно с оператор и режисьор отива при монасите, за да научи, запише и покаже на света техните невероятни техники за здраве. Там обаче го очаква голяма изненада и цялата тази подготовка губи смисъла си.
Всъщност монасите не предприемали никакво лечение, а карали болните да се усмихват и да извършват ежедневни дейности. Така задачата на Норбеков била да носи вода от кладенец. Не че в манастира нямало помпа и чешма, но той трябвало всеки ден да извървява няколко километра и да носи менците с вода. Но ако се върне намръщен или не се е усмихвал достатъчно, го изпращали пак.
Извършвайки тези задължения всеки ден, те стават рутина, навик. Да си изправен, да се усмихваш и да забравиш егото си – то само ще ти тежи заедно с тежките делви вода. Всъщност след 40 дни престой писателят постига вътрешният мир, за който е мечтал, а спасение получават и операторът, и режисьорът.
Изводът е, че трябва с осанка и усмивка да вървим напред, да бъдем щастливи, лицата ни да изглеждат добре, но не за собствено задоволство. По този начин ще даваме кураж на останалите и те да забравят и да се усмихнат. Затова да, усмивката може да лекува – най-вече духа ни.