Повлияна от магията на сънищата, реших да продължа темата. Все пак трябва да сме наясно какво се случва с телата и мозъка ни докато спим. Пък и малко интересна и любопитна информация никога няма да е излишна.
Прекарваме сънувайки около пет години
Ако обединим данните за текущата продължителност на живота и препоръката за почивка от около 8 часа на денонощие, то средният човек прекарва от 20 до 25 години в сън. Това се равнява на една трета от средното съществуване на Земята. Ако от времето за сън изчислим средното време, прекарано в сънища, то значи имаме около три до пет години от живота си. Трудно е да се изчисли с точност, тъй като продължителността им може да бъде от 5 до 20 минути.
Сънуваме и в черно и бяло
Интересното е, че сънищата ни могат да изглеждат като цветен 3D филм или част от черно-бялото кино. Често се отчита, че осем от десет сънища са в различни цветове, а останалите – в черно и бяло. А вие как сънувате, замисляли ли сте се? Разбира се, има малък процент от хора, които не помнят цвета и казват, че винаги сънуват в черно и бяло. За себе си съм забелязала, че когато затворя очи, се пренасям в феерия от цветове. Според определени проучвания, хората са склонни да сънуват в пастелни нюанси. Вие как мислите?
Проучванията от 1915 г. до края на 50-те години на същия век поддържат теорията, че повечето сънища са в черно и бяло. Интересно е, че тези резултати започват да се променят през 60-те години, а днес науката сочи, че само 4,4% от сънищата на хората под 25 години са в черно и бяло. Изследователите твърдят, че този феномен се дължи на появата и възхода на цветните медии.
Тревожността е най-често срещаната емоция по време на сън
В сънищата се отразяват преживяванията и звуците, които сме изпитали през деня. Любопитно е, че ние визуализираме сцени и лица. Това означава, че почти не си измисляме образи, а пресъздаваме лица, които, макар и по мимолетен начин, някога сме виждали.
Изследванията на Калвин Хол, които са проведени с над 50 000 души, показват, че можем да усетим любов, радост, тъга, тревожност и гняв по време на сън. Най-честата емоция обаче е тревожността. Проучването разкрива, че като цяло в сънищата ни отрицателните чувства като страх или гняв, преобладават над положителните.
Етикет: тревожност
От какво се тревожим?
Всички ние от време на време се притесняваме и най-често има причини за това. Обикновеното безпокойство обаче може да излезе от контрол и да се превърне в една трайна тревожност с най-различни проявления. А тя определено влияе зле на социалните ни контакти, на професионалната ни задължения и на всяка друга ежедневна дейност.
По ирония на съдбата безпокойството, което е призвано да ни служи като предупреждение и за предотвратяване на опасности, се превръща в опасност за нас, създавайки един порочен кръг. Защо се притесняваме толкова много? За какво? И възможно ли е да се безпокоим по-малко?
Основното, разбира се, е неизвестността за това, което ни чака в бъдещето. Плаши ни това, което може да се случи с нас, със семейството ни, с любимия човек, с работата, с парите, със собствеността ни, с държавата, със света… Нормално – все пак живеем в свят, който не само е непредвидим, но и доста опасен.
Трябва ли обаче да си съсипваме живота и здравето в очакване и страх от нещо, което много вероятно никога няма да се случи!? А дори и да се случи! Както твърди една стара сентенция: На когото му е писано да се обеси, не може да се удави. С две думи трябва да развием една психология и философия, подобна на тази, която са имали древните гърци – че не можеш да избягаш от съдбата си, дори и да правиш съзнателни усилия в тази посока. А щом нямаш полезен ход да промениш лошите неща, записани в нея, какъв е смисълът да се хабят нерви и да се генерират отрицателни емоции. Никакъв. Лесно за формулиране и казване, трудно за изпълнение. Тези, които успяват, определено живеят по-хармонично.
Хипохондрията – характер или болест
Предполагам всеки от вас има поне един познат, който е погълнат от проблемите около здравословното си състояние в степен, далеч по-голяма от нормалното, който постоянно се вглежда в сложните сигнали, които дава организма му, и намира безспорни признаци на сериозни заболявания. Ако досега не сте знаели, тези хора си имат име и то е хипохондрици. Обикновено хипохондриците имат в изобилие медицински познания, почерпани от средствата за масова информация, от разговори с познати, от съвети и препоръки. Обикновено доста голяма част от живота на тези хора протича в посещения на лекарски кабинети, консултации със специалисти, четене на популярна здравна информация, пробване на различни лекарствени препарати и прочие угодни на собственото им здраве занимания. Страстта, с която тези хора си търсят заболяванията и ги намират, прилича на страстта на всеки един запален колекционер. Къде са корените на хипохондрията? Повечето специалисти смятат, че основна роля за появата й има типът нервна система на човека, както и редица други фактори: реални заболявания, стрес, преумора, вредни навици и т. н. Предразположени към хипохондрия са тревожните и мнителните хора, нерешителните, с елементи на демонстративност в поведението, самовлюбените и прекалено съсредоточените върху собствената си личност. Редица специалисти смятат, че появата на тези отклонения е предизвикана от определени психологически комплекси, ниска самооценка, депресивност, завист, раздразнителност или някакъв вид зависимост. Други не изключват, че при хипохондриците става въпрос за много нисък праг на болката, което води до погрешна интерпретация на нормални физиологични сигнали. Когато е в нормални граници, хипохондрията не е сериозно психическо заболяване, изискващо намесата на специалист, а по-скоро характерологична особеност. Така или иначе изживяванията, свързани с нея, не са приятни, така че хипохондриците трябва да търсят начин да приглушат сигналите й – различни психологически тренинги, по-активен живот, позитивно мислене т. н.