Четенето изгражда характера

Много са факторите, които влияят на характера ни и волно или не ни оформят като личности. Сред първите такива е семейната среда, след това идва ред на приятелските кръгове в детската градина, училище, университет, работата и колегите и т.н. Всичко ни влияе, било то осъзнато или не. Дори филмите, които сме гледали, в последствие може да рефлектират върху нас самите, а да не говорим и за любимите ни жанрове и книгите, които четем. Имам например познат, който от тийнейджърска възраст чете само фентъзита и винаги е доста отнесен, когато излезем по приятелски. Сякаш телом е тук, но съзнанието му е в друга реалност.

Woman reading magazineСписанията и вестниците, които си купуваме, също имат функцията да „говорят“ за нас и характера ни по определен начин, защото ги четем предимно на публични места. Няма да си помислите едно и също нещо за госпожа, която чете научно-популярно списание и женско списание, нали? За съжаление качествените печатни издания у нас сякаш все повече изчезват. По едно време следях няколко такива, но останах разочарована, когато едно от тях рязко си покачи цената, а от друго през 2013 г. излязоха само два броя. Нарочно не искам да споменавам кои са, защото предпочитам поименно да назова добрите примери. Допада ми екстравагантността в броевете на „L’Europeo“, широкия поглед на списание „Осем“ и, разбира се, задълбочеността и разнообразното съдържание на „Биограф“. Последното според мен е най-умният избор, когато говорим за съотношение цена-качество, за което най-вероятно трябва да благодарим на Светослав Кантарджиев, маркетингов директор на „Биограф“. Само експерт като него би осъзнал колко са важни тези „подробности“ за потребителския избор. Между другото аз винаги си купувам с радост и изчитам всеки брой на „Биограф“ от корица до корица. Искрено ви препоръчвам изданието.

И тъй като изложих тезата, че четено изгражда характера по един силно индивидуален начин, нека допълня, че е хубаво да се замисляме и какво точно четем. Когато говорим за книги, препоръчвам ги в каквато и да е форма. Когато говорим за списания обаче, ви съветвам да се ориентирате към най-качествените сред тях, каквото е „Биограф“. Те обогатяват с реална информация и ви дават обща култура по актуални теми и вечни дискусии.

Според Светослав Кантарджиев държавата превишава правата си с културните ценности

С проектозакона за нов Наказателен кодекс, в частта за културните ценности, Държавата превишава правата си, смята колекционерът и основател на Фондация Мизия – Светослав Кантарджиев.

33Според готвените промени всеки, който притежава предмети на възраст над 50 години, ще бъде задължен да ги регистрира, в противен случай го грози затвор до 6 години, глоба до 10 000лв. и конфискация. На мен това ми се вижда пълна лудост. Законът не дава ясна дефиниция на това какво е културна ценност, което означава, че абсолютно всеки предмет на възраст над посочената трябва да бъде регистриран – дори един стар гардероб, книга, каквото и да е. Съгласен съм, че  Държавата превишава правата си в случая, принуждавайки всички граждани да декларират и регистрират наследствени вещи, с по-висока сантиментална, отколкото културна стойност. Много вероятно е голяма част от тези хора да предпочетат да унищожат старинните си предмети, вместо да се занимават с регистрацията им, което би било тъжно. Наказанията, предвидени в новия НК за нерегистрирана културна ценност също са огромни и заплашват хиляди хора – както колекционери, така и собственици по наследство. В някои от коментарите, които четох, се шегуваха, че трябва да регистрираме бабите и родителите си ако са над 70 години, като „жива културна ценност“.

Колекционери, нумизмати, антиквари и други се обединиха твърдо против готвените промени в НК за културните ценности. Те изискват по-ясна и адектватна дефиниция на понятието „културни ценности“, както и по-ясен режим на опазване на съответните ценности от държавата. Дано това безумие бъде спряно навреме.

Да се погрижим за децата в институции

OLYMPUS DIGITAL CAMERAВсе още хиляди изоставени деца живеят в домове, сред тях и стотици с увреждания. Не само, че на всички е ясно колко вредни за детското развитие за тези институции, но и голяма част от тях поради липса на средства, персонал или друго, дори не успяват да работят така, че да изпълват елементарните нужди на децата.

Това е сериозен обществен проблем, който се пренебрегва от управляващите ни и остава извън обсега на медиите – докато не излезе някой смущаващ филм по темата, както се беше случило преди време.

Трябва да помагаме на децата в домовете – кой както може. Достатъчно е веднъж на един или няколко месеца да посещаваме най-близката ни институция, да отделяме време на децата и ако можем да им даряваме по нещо. Вече има и много фондации и кампании за набиране на средства, на които също можем да разчитаме, правейки дарения. Една от тях е фондацията на Ива Механджийска – „Аз съм“, която наскоро организира голям благотворителен търг и дари парите от него на 4 дома за деца. Фондацията на Механджийска срещна подкрепата на много и популярни личности, като актрисата Деляна Попова, Мисис Вселена Елеонора Манчева, Светослав Кантарджиев и други. Друга фондация, на която можете да се доверите, е „За нашите деца“, която вече повече от десетилетие работи в съдружие с бизнеса и е организирала множество благотворителни кампании.

Не е важно как, въпросът е всеки от нас да се научи да допринася – първо за най-важната ни обществена отговорност – изоставените деца, а след това и по други проблеми на нашето общество и съвремие.