До сърцето ми достигна история от мой колега. Честно да ви призная, с него не бяхме много близки, но в един петъчен следобед сякаш душите ни се бяха отворили и говорихме с лекота по всички житейски теми. Той ми сподели за най-голямото до момента постижение в живота си и аз се вдъхнових. Споделя ви го и на вас, за да бъде като знак за промяна, която очаквате да предприемете отдавна.
Моят колега, наречен с кодово название Б., преди две години е тежал 140 кг. А ръстът му е не повече от 180 см. Представете си каква пухкавина става въпрос. Един ден решил с приятели да направят лек преход в близа планинска местност. Оказало се, че Б. едвам изминава 2 км без почивка, а след този ден на движение, бил разглобен от мускулна треска.
Следващата седмица искал сам да повтори прехода, но и резултатът бил същия. И така, Б. осъзнал, че е в капан на собственото си тяло. Въпреки че и преди е предприемал режими и диети, решил, че сега ще е различно. Така и станало! В рамките само на една година смъкнал 50 км, а през последните 12 месеца спазва кето режим с ежедневни или поне 20 пъти в месеца разходки от минимум 20 км, понякога и до 40 км.
Направо не можех да повярвам, че Б. е проявил такава воля и мотивация. Замислих се, ако на мен ми се наложи да сваля толкова много кг или да се откажа от неща като паста, пица и сладко, които толкова обичам, дали ще мога? Представям си вътрешната сила, която е проявил. Мисля, че това си е истински показател на човешката воля.
Този пример ми доказа, че ние хората можем много, стига обаче да почувстваме липса на свобода. Дали ще бъде от килограми, работа, любов или смърт, всичко е възможно. Вярвайте в себе си – и вие можете като Б.!
Етикет: промяна
Пол „те“
Знаете ли какво означава един човек да бъде небинарен? За мен това бе нова дума, която влетя в речника ми от едно, разбира се, звездно признание. Става въпрос за разкрието на певицата и актриса Деми Ловато, която заяви, че вече не се определя като мъж или жена и иска към нея да се обръщат с те/тях. Именно това е и значенето на думата небинарен.
След кратко проучване се оказа, че и други звезди са преминали към това обръщение. Има даже един парадоксален случай със Сам Смит, който не може да получи музикална награда, защото не спада към никоя от категориите за мъж/жена изпълнител. От институцията обаче казват, че ще помислят за промяна на категориите, но това все пак е дълъг процес и трябва да е добре обмислен.
Именно оттук пък се замислих и какво очаква света ни. Дали след години няма да се върнем назад и да си спомним, че някога са съществували думите мъж и жена? Ако наистина все повече хора не се определят от единия или другия пол, означава ли, че и битовизмите ни ще се променят драстично? А ще се получи ли поява на трети пол „те“?
Всъщност май този процес вече е започнал. Тенденцията около новото обръщение идва от LGBT организациите, които наричат себе си „азбучна мафия“. Тъй като те подкрепят различните полове, определящи се от самите хора. Така, по тази логика, може да има не два или три пола, а множество – дори за всекиго по отделно, ако желае.
Не пиша този материал с хейт или нещо подобно. Просто се опитвам като го напиша, да осъзная малко по-добре какво се случва. А вие, моите читатели, имате ли мнение по темата? Какво мислите за небинарените хора? Не е необходимо да пишете, просто си помислете.
Христин Петков и поругаването на паметници
Не останах очарована от една скорошна тъй наречена „активистка акция“, проведена от блогъра Асен Генов, а именно боядисването на паметника на Позитано, до централата на БСП. Паметниците ли останаха единствения начин, за да изразим недоволството си и да протестираме ненасилствено? Не мисля.
Паметникът няма нищо общо със сегашната ни реалност. Той затова се нарича така, защото има общо с паметта ни, с миналото. А боядисването му, макар от шепа хора със сини възгледи, които по детински мразят червената партия, да се разглежда като някакъв сорт геройство, смятам че за повечето от нас е неуважение. Към историята, както и към труда на хората, създали монумента – а всички знаем, че това изобщо не е лесна работа.
Тази нелепост ми напомни думите на първия демократичен кмет на Сливен – Христин Петков, че преходът у нас още не е приключил и е нужно съзнанието ни да се промени, за да осъществим истинската промяна и отвън. Подобни псевдопропагандни и псевдоактивистки акции просто показват, колко назад сме още. Та ние още мразим миналото си, не можем да приемем времената на социализма, през които чисто и просто сме преминали, и погрешно свързваме тях с управлението сега. Истината е, че за 24 години нещата се промениха максимално – просто не в наша полза. Колкото и лоши да бяха комунистите, те в много отношения бяха държавници много повече от сегашните социалдемократи – псевдосоциалисти, каквито реално са от БСП.
Нужно е да се отърсим, да се ослушаме, и да действаме колективно, за да променим нещо. Няма да стане с поредното рисуване на паметници и поредното им изчистване. Първо трябва да изчистим главите си, след което да ги вдигнем, да подредим приоритетите си за управляващите ни, и да действаме, за да ги наложим. Всеки здравомислещ човек иска това правителство да падне. Но и на всеки здравомислещ му е ясно, че без нов изборен закон и сериозни промени в играта, след следващите избори положението ще е същото. Въртим се в порочния кръг на собствената си неспособност и безумие.
Можем ли да променим характера си?
Много хора с годините сами осъзнават недостатъците на своя характер и често си задават въпроса възможно ли е да го променят или поне да нанесат определени положителни корекции в него. Няма невъзможни неща, разбира се. Но промените в характера не са проста работа – поне не при всички. Най-малкото, защото никой през годините не ни е учил как да работим върху себе си, върху недостатъците си и затова обикновено резултатите не са забележителни. Това кара и много хора, а и много специалисти да си мислят, че на практика промените в характера са невъзможни. Като начало – характерът като типичен за човека начин на мислене, поведение, реакции не е константна величина, на практика той се променя в продължение на целия живот, не в основи, разбира се. Детската непосредственост по-късно се сменя от тийнейджърската поривност, на по-зрял етап от живота – пък със спокойна разсъдливост. На второ място голямо значение има и конкретната жизнена ситуация, в която се намира човек – няма спор, че всеки меланхолик при вида на мощна вълна от цунами ще побегне с бодростта на холерик. На работа човек може да бъде с един характер, вкъщи – с друг. Но да дадем отговор по същество. Може ли човек да промени характера си? Ами като се има предвид това, което казах по-горе, че човек в различни ситуации може да реагира поразличному, значи промяната не е мисия невъзможна и характерът не е застинала система. С определени лични усилия и компетентна помощ от специалист, ако това се налага, всеки би могъл да промени характера си към по добро. В този смисъл дежурното оправдание “Ами какво да направя, такъв ми е характерът”, не тежи.
Променят ли се хората?
Смятам, че човек не се ражда с характера си, а го гради докато е жив. Още от дете докато е възпитаван от родителите си всеки от нас започва да създава вътрешното си аз, което с течение на времето надграждаме, позовавайки се на опита си и решенията, които сме взели. Според мен човек е една динамична система, която не може да остане завинаги една и съща. Колкото и да се променят с годините някои хора остават едни и същи, с еднакви навици, разбирания и вярвания, мнения и избори.
Мисля, че обикновено това са тези хора, които не се учат от грешките си и са способни да допускат една и съща грешка множество пъти. За тези хора няма значение какво се случва около тях, те наподобяват консерва, която когато и да я отвориш винаги ще има един и същ вкус. Наистина е трудно да се промени из основи характера на човек, колкото е по-възрастен, толкова е по-трудно да се промени, защото са изминали повече години, в които този човек е градял себе си и характера си. Мисля, че хората намират сили да се изправят срещу характера си и да го променят само ако имат наистина добра причина и основание. Например ако си много избухлив и непрекъснато крещиш на приятелката си, а тя не може да понася това твое поведение, ако наистина я обичаш си готов да опиташ да се промениш. Дали ще успееш е друг въпрос, но самия опит е първата крачка към успеха.